- Апелативни съдии потвърдиха за трети път доживотната му присъда
- По делото обаче няма нито едно пряко доказателство, тежкото наказание се базира само на косвени
Повече от 7 години след като мъртвите тела на родителите на пловдивския полицай Венцеслав Караджов бяха открити от съседка на 17 май 2016 г., простреляни с общо 8 куршума, Върховният касационен съд ще трябва да реши дали техен убиец е синът им.
В края на септември 2018 г. Окръжният съд в Пловдив го призна за виновен за убийство с особена жестокост и му даде доживотна присъда. Тя беше потвърдена от 3 различни състава на Апелативния, след като ВКС на два пъти върна делото за ново разглеждане заради неясноти около случилото се. Установяването на цялата истина е сложна задача, защото по делото няма никакви преки доказателства –
липсват свидетели и уличаващи записи от камери, не е намерен дори пистолетът
И третия път доживотната присъда беше потвърдена само на базата на косвени данни за вината на Караджов и казусът отново отива във ВКС. Този път обаче опции за ново връщане няма и върховните съдии ще трябва да решат застрелял ли е бившият вече полицай родителите си. “Просто в Пловдив не искаха да решат това дело и го оставиха на ВКС”, коментира за “24 часа” проточилия се години процес адвокатката на Караджов Зоя Тошкова.
След обяд на 17 май 2016 г. Анка Петкова отива в дома на Божура и Цветан Караджови да ги търси, защото те не отговарят на телефонните ѝ обаждания. Намира ги мъртви. Ужасена, споделя със своите близки и те звънят в полицията. Същия ден е задържан Венцеслав Караджов.
Той бил в обтегнати отношения с родителите си до степен на непоносимост – искал да му прехвърлят придобития през 1997 г. имот на ул. “София” 68А в Пловдив. Караджов твърди, че при покупката бил забравил личната си карта и по тази причина теренът и двете сгради в него били записани на името на баща му Цветан. Майката и бащата обаче не били съгласни да се разделят със собствеността и двете страни често се карали. Венцеслав Караджов записвал с телефона си скандалите и трупал файловете на компютъра си в папка “Гадовете”. На лаптопа му са разглеждани и сайтове с описания на убийства – чрез отравяне и други начини.
През 2014 г. той, съпругата му Каля и синът им Алекс напуснали къщата в имота на баща му и отишли да живеят в апартамента на тъщата в същия квартал. В двора обаче останала немската им овчарка Рино и те ходели да я хранят. През същата година Караджов завел дело срещу родителите си за имота и го загубил на 12 май 2016 г. - 3 дни преди предполагаемата дата на смъртта на Цветан и Божура.
След като разбрала, че печелят делото, майката на полицая казала на своята приятелка Иванка Чекелова, че сега вече синът им ще ги убие. А друга близка на родителите – Цана Петрова, свидетелства: “Те се страхуваха да не стане случката, дето се случи, че Венци
ги заплашвал, че ако не му припишат имота, ще ги изтрепе
И двамата трепереха. Това съм го чувала и от Божурка, и от Цветан.”
Венцеслав Караджов не отрича, че е бил скаран с родителите си, но от самото си задържане твърди, че не ги е убил, че разследването е водено тенденциозно само срещу него, а е възможно родителите му да са убити от наркомани, които имали сборище наблизо. Когато през март т. г. ВКС върна за втори път делото в Пловдив, даде указания тази версия да се изследва.
Това беше направено, но справка от полицията показа, че няма сигнали за обитаващи района наркозависими през 2016 г. Апелативните магистрати отхвърлят тази възможност и с друг мотив – Цветан и Божура Караджови са живеели много бедно, в къщата им нямало нищо ценно, а и не липсват откраднати вещи. Дори телефоните на двамата са били в дома им, макар че и те не били скъпи. Това изключва според тях версията за убийство заради грабеж.
При второто връщане на процеса в Пловдив върховните съдии подчертаха, че дори и датата на смъртта на Цветан и Божура Караджови не е безспорно установена. Прокуратурата посочва вечерта на 15 май 2016 г. и всички съдебни състави в Пловдив приемат. Във ВКС обаче не са на това мнение. “При доказателствения анализ обаче този извод не е защитен по абсолютно никакъв начин, поради което по своето естество представлява недопустимо предположение”, беше записано в решението на върховните съдии.
Времето на извършването на престъплението е от ключово значение, защото при един от разпитите си в дните след убийството тъщата на Караджов Мария Рекина разказва, че вечерта на 15 май преди 7 г. (денят е бил неделя) Каля и Венцеслав излезли от дома ѝ и отишли до имота на родителите му, за да нахранят кучето и да приберат в гаража една от колите си. В предходен разпит Рекина казала, че Венцеслав не е напускал дома си, но впоследствие дала други показания в разговор с тогавашния зам.-шеф на полицията в Пловдив Георги Георгиев.
СРС-та са запечатали реплики от този момент: Георгиев: “Сигурна си, че в деветнайсет часа излизат заедно?“ Рекина: “Да... Тази вечер виждаш, че ти говоря открито и честно. А до каква степен ще стане достояние, че това е от мен?”. Георгиев: “Няма да стане достояние” (повтаря го три пъти). Рекина: “Просто искам да помоля за това нещо”. Георгиев: “Имаш думата ми”.
Научавайки за променените показания на майка си,
Каля ѝ казва: “Ти просто ни закопа!”
Майката възразила, че трябва да осигурява алиби на зет си, на което Каля отговорила: “Ние всички осигуряваме”. И този разговор е документиран със СРС-та. Вече в съда Мария Рекина се отказва от думите си, че Венцеслав е излизал във въпросната вечер, и твърди, че е дала показанията си под натиск. И третият състав на Апелативния съд обаче не приема за доказано, че полицаите са я притискали.
Аутопсията на двете тела е направена на 18 май 2016 г. и резултатите от нея показват “смърт от около второ към трето денонощие”. Тоест датата 15 май е възможна, но не и безспорно доказана.
Други доказателства по делото срещу Караджов звучат уличаващо – например патроните, намерени на местопроизшествието. Те са произведени в “Арсенал” – Казанлък, и никога не са продавани в магазинната мрежа, но са били използвани при учебни стрелби в МВР. Но и това е косвено доказателство. Както и анализът на случилото се, според който стрелецът трябва да е бил висок около 1,85-1,90 см, колкото е и Караджов.
Третият състав на Апелативния съд извлича вината му и от факта, че на мястото на убийството няма следи. “Образованието и професията на подсъдимия, а именно полицай го отличават като лице, което познава в детайли работата по установяване и разкриване на престъпления, изземане и изследване на следи от престъпления”, обясняват в съдебното решение.
Предстои ВКС да прецени дали всички тези косвени доказателства за достатъчни, за да бъде признат Венцеслав Караджов за убиец. “Ако ще се спазва законът, трябва да бъда обявен за невиновен. Няма никакви преки доказателства и липсата им беше заменена с хаотично вторачване в личния ми живот 22 г. назад”, каза той на едно от последните заседания по делото. Ако бъде оправдан, ще се окаже, че е лежал близо 7 г. в затвора напразно. Той беше пуснат под домашен арест чак през февруари т.г.
