Какво правят младите хора от Специализираното училище за ученици с увреден слух в София в свободното си време? Стоят пред компютъра и телефона или избират друг начин?
На среща с тях екипът на проекта „Научи ме да играя“ се изненада от многобройните интереси и занимания, които те предпочитат. В разговора участва и кулинарът, водещ и певец Лео Бианки, който живее в район „Витоша“, където е и училището. „Ако се върна назад, бих разписал договор с Дявола никога да не се поддавам на изкушенията му“ така откровено Лео се обърна към младите хора и допълни, че в залата вижда най-хубавите очи, които е срещал досега. „Аз не пуша, не пия, не употребявам дрога, но съм имал приятели в Италия, които влязоха в тунела, от който излизането е дълго и почти невъзможно“, разказа Лео.
Срещата бе организирана в рамките на инициативата „Научи ме да играя“, която има за цел да вдъхнови и насърчи младите хора към опознаване и разпространяване на културно-историческите и фолклорни традиции на регионите, в които живеят, като възможност за личностно развитие, професионално ориентиране и начин за осмисляне на свободното време.
Учениците бяха емоционални в разказите си за любимите занимания в свободното време. В училище те се занимават с готварство, дърводелство и с фолклорни танци, допълнени с жестове. Божидар разказа за любимия си спорт плуване и за успехите си във водата. На въпрос на водещия от БГ радио Наско Стоянов, кой е любимият му предмет, той беше категоричен - български език. А любимата му българска дума се оказа „приятел“. Георги вече е завършил училището, но често се връща тук, за да участва във фолклорния
състав за жест и танц. Любимата му наука е математиката. Георги също разказа за заниманията си в свободното време и определи измамните профили в социалните мрежи като много опасни за всеки млад човек. Младите хора бяха единодушни, че интернет и телефоните са заплаха, ако се прекалавя с тяхното използване.
Съставът на училището по народни танци обра овациите на публиката по време на концерта „Младежки танцов хепънинг, надиграване“ на откритата сцена в Бояна. Като на истинско модно ревю учениците представиха и колекция от народни носии от различни етнографски области. В надиграването в район „Витоша“ се включиха и младите танцьори от съставите „Драгалевски огън“, „Искрици“, 5 основно училище. Бяха обявени и победителите в конкурса за есе „Традиции в думи“. Първо място убедително спечели есето на Мариела Боянова от 8 а клас на Специализираното училище за ученици с увреден слух със заглавие „Реликва“. Ето част от думите на Мариела, които отразяват нейната чувствителност.
„Днес отново пристигнах при баба. Тя ме посрещна с усмивка и леко насълзени очи. Златна есен е позлатила дворчето, озарила го е в цветни багри – жълто, зелено, оранжево, кафяво. Пред къщата до градинката, под жълтеещата асма, на дълго въженце баба е проснала да се проветрява и напича една носия. На прабаба ми ... Слънчето огрява носията, цветовете по нея искрят. Усещам как на душата ми става светло и радостно. Обзема ме вълнение. Отивам да я разгледам отблизо. Памучната риза с дълги ръкави се белее под ласкавите лъчи на слънцето. Сукманът, изработен от син вълнен плат, е истинско творение на изкуството. Престилката е със сърмена украса. Представих си прабаба ми – млада, красива, гиздава. Всичко трепти по нея. Тя пристъпва тихо и се усмихва ...“
Творбата на Мариела, както и другите отличени есета ще бъдат публикувани във фейсбук страницата „Научи ме да играя“, както и в специална книжка.
