- За мен този скандал - за “Боряна” и “Гераците”, между двамата колоси в българската литература е малко смешен, казва Горица Радева
- Тя съхранява и над 500 стари театрални плаката, които показва в изложба във Велико Търново
Оригинално писмо от един от първите скандали за плагиатство, който е разтърсил литературните среди през 1932 г., както и изписани от ръката на Йордан Йовков редове, първото издание на Яворовата пиеса “В полите на Витоша”, театрални плакати от 60-те години на миналия век.
Всичко това пази Горица Радева и може да бъде видяно в изложба във Велико Търново. Горица е внучка на именития филолог и изследовател на литературната история на Възраждането акад. Иван Радев.
Още като малка той я водел на нумизматичните сбирки във Великотърновския университет. Първоначално те изглеждали твърде скучни на момиченцето, но може би оттам е запомнила дъха на старите книги и вълшебството на пожълтелите, изписани с мастило страници, които по-късно се превърнали в нейна страст.
Съвместява я с друго свое влечение - театъра. Горица е завършила актьорско майсторство, а след това магистратура мениджмънт на сценичните изкуства, играла е в търговищкия театър, грижила се за публичните комуникации на шуменския, а сега пише дисертация за маркетинговата политика на държавните театри в България. Докторант е в УНСС.
В продължение на 10 г. натрупва внушителна колекция от истински културни съкровища
“Моята страст към историята на театъра е смесица от моята лична страст към театъра и това, което дядо ми е показвал - разни стари неща. Била съм с него, като е търсил и обикалял.
В един момент ми стана интересно и го попитах: “Ами, дядо, няма ли такива стари неща театрални?”. “Има, защо да няма”, ми отвърна той”, разказва внучката на отишлия си акад. Радев.
Сега тя притежава и показва пред търновската публика три страници ръкописи от “Боряна”, пет - от “Албена”, и 4 - от “Обикновен човек”, все оригинали на Йордан Йовков.
“Ръкописите са от пиеси, т.е. театрални са. Подариха ми ги и аз си давам сметка колко са ценни. Ако искаш да привлечеш хората на театрална изложба, като им кажеш примерно, че ще има плакати, то ще дойдат графични дизайнери, хора, които се занимават с театър. А пък ръкописите се приемат някак като общобългарска ценност”, обяснява Горица.
Най-интригуващо обаче е писмо на Йордан Йовков до Елин Пелин в отговор на обвиненията, че е заимствал сюжета на “Боряна” от повестта “Гераците”.
“Преди време същият господин Елин Пелин беше казал, че ако някога в България се роди гений, той ще бъде геният на завистта. Изглежда, че преди да бъдат казани тия думи, тоя “гений” не само че е бил роден, но е бил вече и доста остарял”, написал Йовков.
“За мен този спор между тези двама колоси в българската литература е малко смешен. Аз съм чела и “Гераците”, и “Боряна”.
Сюжетът според мен не е заимстван, просто отношенията в българското село си приличат
Все пак ние сме един народ, един бит, една култура и възгледи”, казва Горица.
“Още преди години, като съм виждала примерно протоколи от общи събрания на читалищното настоятелство, в които са обсъждали театъра, ми е правило впечатление колко красиво и подредено са пишели.
После разбрах, че те са имали часове по краснопис. Ако в днешно време хората все по-малко пишат на ръка изобщо, то преди това е било много важно”, съпоставя младата жена.
Освен ръкописите и писмата, които вълнуват книжовните хора, Горица Радева притежава богата колекция от над 500 театрални плаката, освен това покани, афиши и всичко, свързано с това изкуство.
Важно място в сбирката е отделено на великотърновския театър. Най-старите плакати са от сезон 1962-1963 г. Те са от архива на отишлия си през 2018 г. емблематичен актьор на търновския театър Милен Колев, известен с ролята си на поручик Радионов във филма “Царска милост”.
“Имам ги от Таня Рашкова. Даде ми ги, след като Милен почина. Знае, че
ще ги пазя, защото за мен е важно. Затова ми ги даде заедно с голяма част от архива на Милен”,
пояснява Горица. Любим е този за спектакъла “Многострадална Геновева” от 1976 г., изработен в стар стил.
Експозицията под надслов “Три театрални изложби” всъщност обединява различни тематични секции - История на българския театър в периода до 1944 г., История на българския театър след 1944 г. и “85 години от рождението на Милен Колев”.
Сред експонатите са плакати с автограф на Вили Цанков. Писма от почитателки на Милен Колев, грамоти, както и заповедта за разпределението му в театъра във Велико Търново.
“Занимава ме въпросът как да се покаже тази история, тъй като нашето изкуство е живо и след като ги няма хората, остават плакати, покани, афиши. Всеки път се старая да бъде интересно за хората, сега театровед направи описанията.
Актьор от шуменския театър ги записа и докато разглеждат, посетителите чуват разказ за това, което виждат”, обяснява Горица. Отделни експонати от колекцията са показвани в старозагорския, габровския и ловешкия театър.
По проект към фонд “Култура” е правила изложби и пред ученици в СУ “Емилиян Станев”, където е учила, и в училището в село Рибново.
“Рибново го избрах, защото като актриса в търговищкия театър съм играла там два пъти. Има много голям интерес към такъв вид събития. Много интересно място.
Аз съм ходила и на прочутите им сватби. Много гостоприемни и мили хора. На културни събития наистина има масовост, тъй като са рядкост”, разказва тя.
Планира да покаже театралната изложба и в други градове у нас. Готвят съвместни събития с музея на Йордан Йовков в Добрич. Приоритет в момента обаче е докторантурата. А в личен план фокусът е върху йоркито Арт.
Заедно са от 8 месеца и умират да пътешестват. Той дори има страница във фейсбук, където Горица качва истории на кучето пътешественик. Актрисата има близки в Украйна и много често ходи там.
“През август бяхме 20 дни в Одеса с кучето. Не е на фронта, но и там обстрелват с дронове. Не сме влизали в укритията, но сирените за опасност свирят по няколко пъти на ден”, описва ситуацията младата актриса.
