- “Сестра ми е споделила пред свещеник, но това се случва 5 г. преди изчезването на Емануела”, казва Пиетро Орланди
- Не сме виждали документа с признанията, съмнявам се, че има такъв
Братът на Емануела Пиетро Орланди отрича част от твърденията, които Ватикана хвърля за чичото на момичето, да са истина. Пред "24 часа" той казва, че в деня на изчезването на сестра му Марио Менегуци е бил на 200 километра от Рим. Включил се в нейното издирване и страдал наравно с цялото семейство за нея. До последно искал да разбере истината за съдбата й.
Пиетро твърди, че архивът, който католическата църква отваря в този момент, е поредният опит да бъде изместен фокусът от истинските доказателства. А те сочат, че зад похищението на Емануела стои Светият престол.
Пред медията ни мъжът разкрива какви са били отношенията на Менегуци с Наталина, защо духовенството вади този детайл 40 г. по-късно и има ли нови следи по загадъчния случай.
- Пиетро, има ли нов заподозрян по случая, след като Ватиканът даде документите за Марио Менегуци на прокурор?
- Това е напълно фалшива версия. Измишльотина на Ватикана за прехвърляне на вниманието и отговорността върху другите. Те изфабрикуваха това обвинение и го пуснаха в новините. Обвинение, което доказахме, че е невярно още на следващия ден чрез пресконференция. Пореден жалък опит да бъде опетнено достойнството на семейството ми. Потвърждавам, че подобен казус с чичо ми Марио Менегуци е имало, но той беше разискван назад във времето и не се стигна до нищо. Нито аз, нито майка ми или баща ми някога сме се съмнявали, че Марио има пръст в изчезването на сестра ми. Това са неверни твърдения, хвърлени с лека ръка в публичното пространство.
- Вярно ли е, че сестрата на Емануела Наталина се е оплакала от Марио?
- Всичко произтича от събитие, което се случва през 1978 г., тоест 5 години преди отвличането на Емануела. Уточнявам, че това събитие категорично няма нищо общо със самото похищение. Чичо ми (съпруг на сестрата на баща ми), който е на 46 години по онова време, се заяждаше с по-голямата ми сестра Наталина. Тогава тя беше на 22 години, но той изобщо не я е докосвал с пръст. Въпросът приключи дотук. Нямаше нищо друго. Наталина наистина съжаляваше за станалото и говори за това с един свещеник. Днес, 40 години по-късно, този факт е използван от Ватикана, за да хвърлят кал върху роднините ми и да вменят отговорност на нас за станалото с Емануела. Омерзен съм от това действие на Църквата. Тази уж свята институция стигна ужасяващи низини.
- Какво е разказала Наталина пред свещеника? Какво пише в документите, които Ватиканът предаде на прокурор?
- Не мисля, че има някакъв документ или лист, на който са записани нейните думи. Сигурен съм, че никъде в тази бележка, ако изобщо има такава, не фигурира признание за сексуален тормоз. И това е по простата причина, че такова никога никъде в нашето семейство не се е случвало. Може би онзи свещеник, на когото сестра ми се довери за чичо ми през 1978 г., го е разказал тогава във Ватикана. Пред някой служител или друг духовник. Ние не знаем, никога не сме виждали документа, за който говорят. Едва ли ще ни бъде даден, за да го прочетем, което навежда на мисълта, че може да са изфабрикувани лъжи.
- Къде беше Марио Менегуци в деня, в който изчезна Емануела? Помагаше ли ви в издирването й?
- Денят, в който сестра ми изчезна, чичо ми не беше в Рим. Този факт, за да не излиза, че го твърдят само близките и роднините му, беше потвърден и от полицейските проверки. Проведоха се няколко и изводът от тях беше категоричен. Чичо се намираше на 200 километра от Рим. Беше на почивка със семейството си през онази вечер, в която баща ми му се обади. Той мигновено запали колата и дойде при нас. Това, което ви разказвам сега, не е нещо, с което прокуратурата да не е наясно. Напротив - тя дори получаваше детайли от разследването, които ни се спестяваха. Същата тази прокуратура, която сега получава въпросния документ от Ватикана, има архиви за всичките 40 години. Това, което Светият престол направи преди месеци, като разпространи неверни твърдения за чичо ми, носи лоши последствия и за духовенството. То се стреми да избяга от каквато и да е форма на отговорност.
- Защо Ватиканът вади този детайл 40 г. по-късно?
- Това е ключовият въпрос. Следващата седмица в Сената ще има гласуване за одобряване на искането за парламентарна комисия за разследване на отвличането на сестра ми. Ватиканът не иска да има такава комисия и прави всичко, за да блокира гласуването. Причината - тази комисия ще бъде трудно контролируема. Тя ще е съставена от 40 души, а изслушванията в нея ще бъдат публични. За Светия престол това е голям риск, защото всичко ще излезе наяве. Съвсем не е случайност, че Църквата извади от джоба си старата история за чичо ми Марио. Единствената й цел е да ме дискредитира, както и да отклони вниманието другаде. Ватиканът каза ясно, че не желае създаването на парламентарна комисия. Обяви се против нея публично и без никакъв свян. Какво ги притеснява, ако не крият нищо?
- Има ли нови следи по случая с Емануела?
- Аз лично следвам интересна следа, за която търся обратна връзка и доказателство. Между другото - миналия април проведох 8-часов разговор с представители на Ватикана. Дадох имената на 28 души и показах чатове в WhatsApp на други двама, с чиито телефони се сдобих. Последните са близки до папа Франциск. Предоставих всичко и на римската прокуратура, защото в тези неща имаше любопитни акценти за мистерията. След тази среща от католическата църква повече не се свързаха с мен. Искам да кажа, че италианските магистрати все пак работят. В архивите на прокуратурата в Рим, където бях преди известно време, видях с очите си, че има стая, пълна с досиета, свързани с изчезването на сестра ми и това на Мирела Грегори. Четат ги и ги разследват.
- Каква е интересната следа, която каза, че си открил?
- За момента не мога да кажа нищо. Аз, за разлика от великото духовенство, не хвърлям обвинения във въздуха. Не бих го направил, без да съм ги проверил. Не работя със слухове, легенди и лъжи. В момента, в който ми бъде потвърдено това, което разбрах, ще го разкажа пред целия свят.
