Измерванията от спътника „Сентинел-5 Прекурсор“ по програмата „Коперник“ показват, че тазгодишната озонова дупка над Антарктида е една от най-големите в историята, съобщи на сайта си Европейската космическа агенция (ЕКА).
Дупката, която учените наричат „зона на изчерпване на озона“, достигна размер от 26 милиона кв. км на 16 септември 2023 г. Това е приблизително три пъти повече от територията на Бразилия.
Размерът на озоновата дупка се променя редовно. От август до октомври тя увеличава размера си, като достига максимум между средата на септември и средата на октомври. Когато температурите високо в стратосферата започнат да се повишават в Южното полукълбо, изчерпването на озона се забавя, полярното завихряне отслабва и накрая се разпада и до края на декември нивата на озона се нормализират, предаде БТА.
Изстрелян през октомври 2017 г., „Сентинел-5 Прекурсор“ е първият спътник на програмата „Коперник“, предназначен за наблюдението на нашата атмосфера. Той е част от флота от мисии „Коперник Сентинел“, които ЕКА разработва по програмата на Европейския съюз за мониторинг на околната среда.
Спътникът носи усъвършенстван мултиспектрален спектрометър за изображения, наречен „Тропоми“ („Tropomi“). Той открива уникалните „пръстови отпечатъци“ на атмосферните газове в различни части на електромагнитния спектър, за да изобразява широк спектър от замърсители по-точно и с по-висока пространствена резолюция от когато и да било.
Измерванията на общия озон от „Тропом“ се обработват в рамките на наземния сегмент на програмата в Германския аерокосмически център, като се използват алгоритми, разработени от центъра и Кралския белгийски институт за космическа аерономия. Резултатите от измерванията на озона от „Сентинел-5Прекурсор“ се предоставят в рамките на три часа на Службата за мониторинг на атмосферата на „Коперник“.
Старши научният сътрудник на службата Антие Инес обясни: „Нашата служба за оперативно наблюдение и прогнозиране на озона показва, че озоновата дупка през 2023 г. е започнала рано и от средата на август бързо се е увеличила. На 16 септември тя достигна размер от над 26 милиона кв. км, което я прави една от най-големите озонови дупки в историята“.
Въпреки че може би е твърде рано да се обсъждат причините за сегашното състояние на озона, някои изследователи предполагат, че тазгодишните необичайни модели на озона могат да бъдат свързани с изригването на вулкана Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай през януари 2022 г.
Антие Инес пояснява: „Изригването на вулкана вкара в стратосферата много водни пари, които достигнаха южните полярни области едва след края на озоновата дупка през 2022 г. Водната пара може да е довела до засилено образуване на полярни стратосферни облаци, в които хлорофлуоровъглеводороди (фреони) могат да реагират и да ускорят разрушаването на озона. Наличието на водни пари може да допринесе и за охлаждането на антарктическата стратосфера, което допълнително да засили образуването на тези полярни стратосферни облаци и да доведе до по-силно полярно завихряне“.
Важно е обаче да се отбележи, че точното въздействие на изригването на Хунга-Тонга върху озоновата дупка в Южното полукълбо все още е обект на текущи изследвания. Това се дължи на отсъствието на предишни случаи, при които в стратосферата са били впръскани такива значителни количества водна пара.
През 70-те и 80-те години на миналия век широкото използване на вредни фреони в продукти като хладилници и аерозолни флакони уврежда озона високо в атмосферата, което води до появата на дупка в озоновия слой над Антарктида.
В отговор на това през 1987 г. беше създаден Монреалският протокол за защита на озоновия слой чрез постепенно прекратяване на производството и потреблението на тези вредни вещества, което доведе до постепенно възстановяване на озоновия слой. Учените понастоящем прогнозират, че глобалният озонов слой ще достигне отново нормалното си състояние около 2050 г.
