Ново трудово законодателство, обвързване между летни и зимни курорти или чужденци в заведенията, са вариантите, които могат да спасят от колапс сезонния труд
Сервитьори, камериерки, спасители от две коренно различни възрастови групи, обслужваха този летен сезон българските хотели по морето. Момичета и момчета от езикови гимназии 16+, и мъже и жени 60+ , са основни сезонни работници в туризма. Липсват хората в активна възраст между 25 и 50 години.
Земеделието ни пък разчита на роми, когато се стигне до събиране на реколта от череши, грозде, лешници и всякакви зеленчуци и плодове.
Мениджър на голям комплекс на юг от Бургас, с тревога призна, че когато през април започне да попълва екипа си с опитни кадри за новото лято, такива липсват - работят в чужбина или пък вече са се договорили с хотелиер да получават нещо минимално “на ръка” през зимата, но да се върнат през новия сезон на работа. Петзвездният южен морски комплекс обаче може да си позволи да плаща целогодишно на 60-70 души, а от юни до септември са необходими поне 400 човека персонал.
За първи път пък на север от Варна - в курорта Албена, са решили проблема със сезонния персонал, експериментирайки с доброволци от Германия.
Гърция потушава драстичния проблем с кадри в туризма и земеделието, като държавата плаща помощи в месеците извън активните сезони.
Държавната помощ, която е въвела съседната държава е за хората, чиято професия е свързана с отрасли туризъм и селско стопанство.
Тя е между 557 и 1114 евро и се изплаща веднъж през тримесечието септември - ноември
всяка година. От нея могат да се възползват работници, които са осигурени в гръцкия Единен осигурителен фонд (EFKA).
Това са строители, миньори, горски работници, тютюноработници, обущари, корабостроители, багеристи и други професии.
Право на подобна еднократна помощ имат и пенсионерите, които през предходната година са упражнявали някоя от тези професии, доколкото размерът на получаваната от тях пенсия е по-малък от 495,75 евро.
Обикновено държавата позволява и на най-младите пенсионери, работили до ноември същата година, да се възползват от надбавката.
Например, В Ситония, вторият гръцки ръкав, в един от популярните и за българите ресторанти, от май до октомври работят 70 души персонал, които са на трудови договор със собствениците, но след 1 ноември излизат на борсата и държавата поема до май тяхната издръжка.
Сервитьорът или готвачът обаче трябва да имат поне 56 работни дни в 3 месеца от сезона, но първата година са без право да се регистрират на трудовата борса.
През втората година са нужни 101 работни дни
за 3 месеца,
след което служителят трябва да се върне в сектора и за следващия сезон.
Едва на третата година, но пак при 101 работни дни за 3 месеца, човек може да отиде на борсата и да взема от държавата 400 евро в месеците извън сезона.
Освен готвачи, сервитьори и камериерки за първи път това лято в Гърция се усеща сериозно търсене и на шофьори и общи работници, които динамично навлизат в сферата на туризма. Заплатите на хора в този сектор могат да достигнат 1300 евро. Има обяви в Закинтос и Миконос например, където се търсят шофьори и камериерки с нетна заплата между 1500 и 1800 евро. В Ханя и Агистри пък готвачи изискват чисто възнаграждение от 2500 евро, въпреки че са им осигурени настаняване и храна.
Гръцкият туристически сезон 2023 г. започна със 70 000 нови отворени работни места. Отрасълът в южната ни съседка формира 1/5 от цялата ѝ икономика и осигурява препитание за 1/4 от работната сила.
Хората, чийто труд е сезонен, както е в туризма, могат да получават помощта, но при определени условия -
ако са работили от 73 до 163 работни дни
Задължително е да са били наети в съответния сектор през предходната година и то на трудов договор. За да се вземе обезщетение за 2023 г. например, човек трябва да е работил в сектора през 2022-а.
Освен това е задължително в годината, когато помощта се изплаща, да се практикува същият занаят
За работниците в секторите на туризма и ресторантьорството са необходими най-малко 75 изработени дни в сезона и не повече от 50 дни за периода от 1 октомври до 31 декември.
Тези хора могат да работят и още нещо през календарната година, но дните, в които са полагали труд в друга професия, не трябва да надвишават тези, заради които се възползват от обезщетението.
Възможен ли е обаче успешният гръцки модел и у нас, при положение че активният летен сезон в България е едва три месеца, а от тях два са ударните?
Много хубаво би било това, но трябва тотална промяна на трудовото законодателство. Защото сегашните схеми очевидно са сбъркани и се докарахме дотам, че от Средна Азия обслужват нашите гости, а нашият персонал бяга в чужбина, каза Румен Драганов, шеф на Института за оценки и анализи в туризма.
Хотелиери, които имат обекти в Слънчев бряг и в Банско, опитват да разменят не много успешно екипите - квалифицираните като рецепционисти, аниматори, главни готвачи се назначават на трудови договори, като през лятото работят на морето, а в късната есен се местят в планинския курорт.
Обслужващият персонал обаче – камериерки, чистачки, помощен персонал в кухнята, до един са местни хора, най-често от околните села – Каблешково, Каменар, Дъбник. Те работят през лятото за заплати, а които могат, си намират друга работа през зимата. Няма писмени договори да се върнат на работа в същия хотел и следващото лято, обикновено наемането на нов персонал започва през пролетта. Освен това
трудовото законодателство у нас изисква човек да е работил непрекъснато най-малко 12 от последните 18 месеца,
за да има право на помощи за безработица, а при сезонната работа това е неизпълнимо.
Ресторантьорът Борислав Лазаров за известен период практикувал точно така – местел квалифицирания персонал, без който не може, от обекта си във Варна на обекта си в Банско.
“Но това не е работа, просто хората, които бяха семейни, си развалиха семействата, а и ергените един по един се отказаха. Защото няма как половин година да живееш на морето, а другата половина – в планината. И се отказах от онзи ресторант, оставих само обектите във Варна и в София, и изобщо не се занимавам повече с наемане на сезонни работници. За останалите разчитам на трудовата борса и имам служители дори от далечна Индонезия”, каза той.
Любопитен е обаче опитът на курорта Албена с доброволците от Германия.
Освен работна ръка от Казахстан, Киргизстан, Молдова и Турция и преквалификация на продължително безработни, това лято в курорта дойдоха на стаж и младежи от Германия, които бяха набрани по доброволчески програми, разказа пред “24 часа” шефът на курорта Красимир Станев.
В цяла Европа проблемът с кадрите в туризма се изостри дотолкова след пандемията, че във Франция, Германия и Австрия определено разчитат и на доброволци, които отиват срещу храна и квартира в селското стопанство или по хотелите. Това са всякакви – пенсионери, млади, които учат в колеж или гимназия. Честно казано, не виждам начин този проблем да се разреши в близките години в глобален мащаб, така че нищо чудно скоро и ние да прибегнем до доброволци. Това лято само опитахме. Другото бъдещо развитие виждам в роботизацията на дейностите”, добави Станев.
Изпълнителният директор на “Албена” през лятото посетил малко селско ресторантче в Клагенфурт в Австрия. Изумил се, когато видял, че поръчката само се взема и записва на айпад от човек, но се изпълнява от хуманоиден робот. Той говорел само немски. След обяда
роботът събрал внимателно остатъците,
като биологичните отпадъци много прецизно били отделени и заминали в кош, чието съдържание било за близката инсталация за биогаз. А посудата била внимателно подредена в съдомиялна. Плащането, естествено, било възможно само с банкова карта.
Всяка помощ от държавата за туризма, дори и минамална, приветства предходният министър на туризма Илин Димитров, който днес е съветник на президента Румен Радев.
Но при нас летният сезон трае само три месеца, докато в Гърция е почти едно полугодие, особено на юг. Няма такава социална система, която би издържала да плаща помощи на някого в продължение на 9 месеца в годината, а той да работи само три. Преквалификацията на кадри и привличането на младежи от училищата и колежите по туризъм е съвсем друго нещо, коментира Димитров.
За Елена Иванова, собственичка на голям хотел в Слънчев бряг, е “порочна практика” да се плащат заплати или помощи и през зимата. Едва ли по света дават заплата, за да си стоиш вкъщи. Така създаваме лоши трудови навици на работоспособното население. Дори едно време в “Балкантурист”
камериерките се пренасочваха да шият спално бельо в студените месеци,
когато не са по курортите. Освен в Слънчев бряг аз имам два хотела и в Боровец, където пренасочвам персонала си. Но на книга без труд заплати не давам. Ако българи трудно се намират за работа за 5-6 месеца, има азиатци, както е по цял свят. От бранша все повече се насочваме към тази ниша”, обясни хотелиерката как се справя с липсата на кадри.
