В сградата на албанския министерски съвет авторът Спас Ташев заяви, че това е книга за приятелството, а не разделението
Заради традицията сме научени да съжителстваме най-добре с другия. Когато в един албански дом дойде гост, този дом принадлежи както на домакина, така и на неговия гост. С тези думи на премиера Еди Рама вицепрезидента Илияна Йотова откри представянето на книгата на доц. Спас Ташев „Българите в Албания“.
„Не само защото това е древна албанска поговорка и има много мъдрост в нея, а защото в наши дни отразява истинското отношение на албанските институции към етническото многообразие в страната“, каза още Йотова.
Тя обясни, че на Балканите имаме дълга, интересна, трагична и славна история. И най-добре знаем кое е най-добре за нашите общества и нашите народи.
Вече 110 години имаме установени дипломатически отношения между Албания и България и 30 години от подписването на договора за сътрудничество между двете страни – една сериозна биография, уточни тя.
„Когато контактуваме и говорим с нашите европейски партньори се опитваме да им обясним тази дълга история. Това е много трудна мисия, но ние не се отказваме, защото те не познават нашата история и нашият манталитет“, добави още вицепрезидентът.
Тя припомни, че за първи път от признаването си българската общност ще участва в преброяването. И специално изтъкна ролята на премиера Еди Рама, който има основната роля признаването на общността да се случи. Албанските ни колеги показаха колко много държат на това различните етнически малцинства да спазват своите традиции и обичаи, за разлика от някои наши съседи, с които имаме проблеми в това отношение, каза още Йотова.
След това думата взе авторът на книгата доц. Спас Ташев. Той заяви, че всъщност книгата има дълга 30-годишна предистория.
„Сетих се за тази предистория, защото днес видях хора, с които съм се запознавал преди 30 години, когато те искаха да станат студенти в България. Те бяха първите бели лястовици на сближаването на България и Албания“, каза още доц. Ташев.
„В личен аспект да кажа, че принадлежа към онези граждани на България – към 1,3 млн., чийто произход е от географската област Македония. И когато започна прехода към демокрация, съвсем логично представители на нашето поколение търсихме контакти основни с днешната Република Северна Македония. Тогава поддържах много приятелски контакти с младежката организация на ВМРО-ДПМНЕ. Нейни представители идваха често в Албания и носиха хуманитарна помощ. И когато те контактуваха с местните хора са ги питали какви са, те са отговаряли, че са българи. Аз си признавах, че не вярвах на това, което ми казват, и въпреки това реших да изпратя писма на хората, които са ми подадени. За моя изненада, получих отговор и хората наистина пишеха, че са българи и това предизвика огромент интерес“, разказа доц. Ташев.
Така организирали първото си посещение в Албания.
Тогава нямах намерение да се занимавам с наука, но започнах да събирам данни за всичките отделни селища, броя на жителите, миграцията във вътрешността на Албания. Така натрупах огромен архив, който осъзнах, че трябва да го превърне в книга, каза още доц. Ташев.
По думите му поради различни идеологии и доктрини са се създавали омраза между отделни етнически групи.
„Четейки литература, която е печатана основно в Югославия, бях отчасти възприел подобни виждания по отношение на албанското население. Но идвайки тук установих, че това е пропаганда, която не съответства на реалностите. По-скоро видях, че има тенденциозно представяне на факти, които имат за цел да противопоставят местните албанци на местното население с български произход. И всъщност книгата е анализ на това приятелство и на пречките, създавани от други държави на Балканите с цел да развалят българо-албанското приятелство, каза още доц. Ташев.
И обясни, че българската общност не е абстракно българско понятие, а става дума за официално признати лица от българска етническа група. В книгата той е взел предвид преброяванията в Османската империя, последното през 1906 г., двете на Австро-Унгария 1918 г. в Централна и Северна Албания, както и френското преброяване в района на т.нар. Корчанска автономна република.
„Във всички тях се говори за наличие на българи“, добави още авторът.
По-рано днес вицепрезидентът се срещна с албанския вътрешен министър Таулант Бала и ректора на Тиранския университет.
Таулант Бала благодари на вицепрезидента за подкрепата за евроинтеграцията на Албания, а тя му пожела успех с предстоящото преброяване на населението.
„Отношенията между Албания и България винаги са били приятелски. И ние сме много благодарни за българската подкрепа за европейската ни интеграция“ заяви Бала на Йотова.
Той определи като добра новина това, че транспортния коридор номер 8 почва да става важна тема и уточни, че е необходимо свързването на пристанищата във Дуръс и Варна.
„Когато бях студент постоянно пътувах през този коридор – от Тирана до Скопие, оттам до Кюстендил и Благоевград, през София и Плевен, чак до Русе. На всеки два месеца бях там“, каза още той.
Бала каза още, че трябва да се засилят посещенията и на парламентарно ниво.
„Живеем в труден момент в контекста на руската агресия в Украйна и това показва, че трябва да има повече взаимодействие между нас като членове на НАТО“, каза още той.
От своя страна вицепрезидентът Илияна Йотова пожела успех на министъра, който отскоро встъпи в длъжност. „През следващите месеци вие ще имате изключително отговорна работа да осигурите прозрачността, реда и организацията на преброяването. Един нелек процес, който съвсем скоро го преживяхме и знаем колко е трудно“, каза още Йотова. Тя допълни, че разчита наистина преброяването на да бъде добре организирано, за да могат гражданите свободно да изразят своята воля.
