Добро решение, но няколко години живяхме в полурешение и полуистина, каза още вицепрезидентът за отпадането на механизма за мониторинг
Виждам огромния напредък, който Албания е направила по отношение на преговорния процес за членство в ЕС. Познавам историята на различните резолюции на ЕП за напредъка на Албания и мога да кажа, че е извършен голям скок, включително по отношение на правата на малцинствата и етническите общности. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова пред журналисти след срещата си с председателя на албанския парламент Линдита Никола в албанската столица Тирана.
Това е вторият ден от посещението на вицепрезидента в Албания. Вчера тя се срещна с българската общност в с. Големо Острени, където жителите поставиха пред нея въпроса за лошата инфраструктура, заради която младите напускали селото. На същия ден по-късно Йотова се срещна с вицепремиера и министър на инфраструктурата и енергетиката на Албания Белинда Болуку. А по-рано днес се срещна и с албанския държавен глава Байрам Бегай, който встъпи в длъжност като президент на Албания миналата година.
Посещението на вицепрезидента е в навечерието на националното преброяване на населението в Албания – първото от признаването на българското малцинство в страната през 2017 г. Йотова бе първият български политик, посетил Албания след признаването на българската общност.
Илияна Йотова каза още, че има уверенията на всички - от председателя на парламента по президента и първия вицепремиер страната, че преброяването ще се извърши под европейски стандарти - прозрачен и с разяснителна кампания.
"На всички срещи подчертах голямата подкрепа на България за европейското членство в Албания. За нас е изключително важно да имаме стабилен европейски партньор точно в тази част на Европа и в рамките на НАТО, особено в контекста на войната в Украйна", обясни Йотова. И допълни, че е обсъдила с шефката на албанския парламент проблемите на българската общност в община Голо Бърдо, където вчера вицепрезидентът бе на посещение в с. Големо Острени. Там хората се оплакаха от лоша инфраструктура.
"Помолих я не само като председател на НС, но и като народен представител, да се застъпи за хората от Голо Бърдо, за да могат да бъдат асфалтирани тези няколко десетки километра. За да могат хората да не живеят в отдалечен планински район и да имат добра комуникация. Когато няма тези възможности, те просто емигрират в други държави", каза още вицепрезидентът.
Нашата цел е да дадем повече самочувствие на хората с български език на местата, където има компактно население. Да се опитаме да разширим още повече изучаването на българския език. И свободно да изразят волята си, когато се попълват формулярите и анкетите, че имат български произход, добави Йотова.
И уточни, че има още какво да се желае - например повече активност от страна на България както по отношение на средното образование, така и с университетското.
Йотова припомни, че българският език се изучава в университета в Тирана, а амбицията е да има по-сериозно изучаване и в университетите в Елбасан и Корча. "Както и да направим първия пилотен проект за образование с два езика - български и албански. Като младите хора да имат възможност да получат две дипломи. За това нещо ще трябва да се извършат някои нормативни промени в двете страни, но има амбиции".
Йотова уточни, че на всички срещи от албанска страна настоятелно поставили въпроса за ускореното изграждане на коридор №8, особено в контекста на военните действия в Украйна.
"В РСМ също за започнали строителство в тази посока. Настояват българските власти да бъдат по-активни в това отношение, защото коридор, който свързва Адриатика с Черно море би отпушил много инвестиции в този регион в Европа, както и повече сигурност", каза българският вицепрезидент.
А за отпадането на мониторинговия механизъм заяви, че е добра новина и че е очаквала такова решение всеки момент. Не отричам, това е добра новина, макар че живяхме няколко години в полуновина и полурешение. Отивайки си като председател на ЕК г-н Юнкер обяви, че комисията има решение да го прекрати. Така или иначе той продължи до ден днешен. Това бе един механизъм, изпразнен от съдържание, като че ли бе използван като политически аргумент на най-големите скептици и недоброжелатели на България и Румъния за спирането ни в Шенген и претенциите по отношение за опазването на границите.
От своя страна председателя на албанския парламент Линдита Никола благодари на вицепрезидента Йотова за посещението и наблегна на добрите отношения между двете страни, основани на историческите връзки и приятелството между двата народа. А албанският президент Бегай отбеляза и добрите си връзки с българския държавен глава Румен Радев.
„Аз знам, че вие имате много добри отношения. От негово (Радев б.р.) и свое име ви пожелаваме на добър час на този труден пост, който поехте неотдавна“, обърна се Йотова към Бегай. И заяви, че разчита на добра съвместна работа в бъдеще.
Тя подари на президента Бегай бронзова пластика, която се нарича "Победа", както и книгата на Спас Ташев "Българите в Албания".
Част от темите в разговорите бе подобряването на инфраструктурата на областта Голо Бърдо, в което се намира именно село Големо Острени.
