Започна прибирането на слънчогледа в Добричка област. „Зърнопроизводителите пробват най-напред на малки участъци, за да видят какво е реалното състояние на културата. В Балчишко са прибрани около 1000 дка, в община Ген. Тошево – около 250 дка”, съобщават от областната дирекция „Земеделие”.
„Почти във всички общини в Добричка област производителите пробват с жътвата на слънчогледа.По-ранното влизане в нивите се дължи основно на високите температура, на суховея”, каза Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. „Ще започнем да жънем рано и царевицата, тя изсъхна почти навсякъде в региона. Има и производители, които вече разораха полетата и силажираха царевицата”, добавя тя.
„В общинските служби фермери масово подават заявления за пропаднали площи – основно царевица, по-малко слънчоглед. По-притеснителното е, че молби се подават в почти всички общини на Добричка област, което говори за мащаба на засушаването”, каза още Жекова. „Тези молби са необходими, за да имаме документи пред НАП, тъй като нямаме право да продаваме под себестойност. А на места се жъне по 50 кг от дка слънчоглед. Има колеги, които вече силажираха царевицата”, добавя Жекова. Най-ниските добиви при слънчогледа са 25 кг от дка, най-високите – 150 кг от дка. Но жътвата на слънчогледа все още не е масова, уточнява тя.
„Не повече от 150-200 кг от дка се очакват добивите от слънчогледа тази година. Причините са сушата, високите температури. В Добричка област особено тежко е положението в общините край границата с Румъния, край морето”, каза доц. Галин Георгиев от Добруджанския земеделски институт. През юни той даде даде прогноза за 300 кг добив от дка, но уточни, че това е реално, ако няма екстремални условия. „Нулеви добиви от слънчогледа няма да има”, добави той. През нормални години добивите са стигали до 300-400 кг от дка.
По данни на областната дирекция „Земеделие” тази стопанска година в Добричка област са засети 932 730 дка с маслодаен слънчоглед и 949 340 дка с царевица за зърно.
„След като се подадат заявленията за пропаднали площи, следват огледи на място, после те се обработват и протоколите се издават по-късно”, каза Десислава Иванова, директор на службата.
„Пазарът на пшеницата у нас продължава да е вял. Предлаганата цена на тон също продлъжава да е ниска - 390-400 лв. Продажби обаче има, защото голяма част от производителите няма къде да съхраняват зърното. Продажбите са на загуба”, заяви Жекова.
