„Работата с украинските бежанци и тяхното подпомагане не е спирало от началото на войната между Русия и Украйна. В първите месеци центърът „Синя точка” беше на ГКПП „Дуранкулак”.След като потокът от бежанци намаля и ремонтирахме помещение в Добрич центърът „Синя точка” беше преместен в града, от 1 юли работи в новия офис. Центърът извършва много дейности, насочени и към деца, и към възрастни - бежанци от Украйна. Тази дейност се финансирана от Върховния комисариат на бежанците към ООН и от УНИЦЕФ. Няма краен срок за действията на нези центрове”, каза д-р Артюн Еринозов, директор на Областния съвет на БЧК. В центъра работят социални работници, психолог, юрист, финансов регистратор, аниматор. „Специалистите от центъра работят и „на терен”, тъй като голяма част от украинските бежанци в Добричка област са настанени в хотели в Кранево и Балчик, затова изнасяме услугите директно при тях”, добави д-р Еринозов. Освен това, бежанците се подпомагат и с финансови средства, и с хранителни пакети.
„Не разполагаме с точни данни за броя на украинските бежанци, настанени в областта, но мога да кажа, че към момента те са между 1200 и 1400. Около 95 процента са бежанци, които имат временна закрила, която е подновена след първата година. Освен в хотели, те са настанени и на домашни адреси, както и в някои от селата. Основно те са жени, възрастни хора, деца, преобладават мойки с деца.. Процесът е динамичен. Само ще припомня, че миналата година през месеците април, май и юни, когато беше голямата бежанска вълна, в Добричка област имаше настанени около 15 000 бежанци”, каза още д-р Еринозов.
Психосоциалната подкрепа, която се предоставя в център „Синя точка”, се изразява в консултиране на лица и групи и е продукт на БЧК, заяви психологът Ирина Димова, която работи от около година в центъра. „Основният проблем, с който се занимаваме е снижаване на нивото на стреса. Той се покачва през различни периоди, тъй като украинските граждани са настанени по държавна програма и притесненията са свързани с края и подновяването на програмата. Тази неизвестност дали ще има къде да живеят, къде ще бъдат настанени определено ги притеснява.”, казва тя. „Занимаваме се и други проблеми, свързани с децата на бежанците. Има, за съжаление, и проблеми с тормоз, на който са подложени. Част от тях учат в български училища, ненавсякъде са добре приети. Когато говорят руски или украински, по-трудно е приемането. Това обаче зависи от средата, както и от отношението и на учители, и на родители”, обяснява психологът.
„Освен че се занимаваме с децата в центъра, където има детски кът, организираме и кратки екскурзии, правим различни мероприятия”, казва аниматорът Алина, която работи в центъра от началото на годината.
