Стотици българи и чужденци проследиха с интерес героичната битка на българските опълченци в мащабна възстановка на шипченските боеве 146 г. по-късно. 300 ентусиасти от 39 клуба "Традиция" в цялата страна сътвориха жива картина на събитията при Орлово гнездо от 11 август 1877 г., които оказват решителна роля за хода на Руско-Турската освободителна война.
Патриотите пресъздадоха първия и третия ден от шипченските боеве, описан от Иван Вазов. Впрочем тази година се навършват и 140 г. от неговата "Епопея на забравените".
Мъже в униформи, близки до тези на опълченците, руските офицери и османците, запасали автентични оръжия от Руско-турската война, съхранявани грижливо, влязоха в зрелищни боеве, вдигнали високо копие на Самарското знаме. По бойното поле тичаха милосърдни сестри, за да помагат на ранените, гърмяха оръдия и пушки, освободителите пристигнаха на коне.
Шуменецът Христо Драгозов трепери от вълнение в ролята на ген.Столетов. "Много пъти съм играл тая възстановка. Тръгнал съм от низам, през опълченец, генерали, паши и т.н., но ген. Столетов ми е върхът. Вълнувам се много, защото оттук започва бъдещето на България и ние трябва да се гордеем, че сме наследници на всички, които положиха костите си на този свят връх", каза Драгозов - ген.Столетов.
Сред позициите имаше дори военен кореспондент с ретро апарат и асистентка с чадърче. "Кореспондент съм на "Берлинер цайтунг", "Московские ведомости" и на турския вестник "Заман", примерно. Бил съм и турчин, бил съм и казак, сега реших да съм кореспондент. Тръпката си е тръпка. Никой не ме закача - нито правоверни, нито християни, снимам си навсякъде", шегува се Огнян Маринов, председател на национално дружество "Традиция".
Честването на 146 г. от Шипченската епопея започна с панихида в памет на загиналите в Соколския манастир. После към връх Св.Никола тръгнаха три лъча походници - от Узана, Соколския манастир и град Шипка.
Тържествената церемония, в която слово произнесе президентът Румен Радев, бе от 11 часа в подножието на Паметника на свободата.
След поднасянето на венци и цветя на монумента - символ бе открита Фотодокументална изложба „Свобода без граници“. Експозицията е дело на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ и ще показва връзката между Шипка – свещената земя на българите и необятното пространство на Космоса. "Шепа пръст от тази свещена земя „полита“, носена от първия български космонавт Георги Иванов. Няколко години по-късно проектът, изпратил втория български космонавт в звездното пространство, отново е наречен с името на заветния връх. От 1978 г. подвигът на българските опълченци и руските воини остава завинаги отбелязан и на космическите карти – с името на Астероид 2530, наречен Шипка", разказва директорът Чавдар Ангелов.
