- Своя чешма има всеки четвърти жител на Доспат
- Майсторите си правят събор, има и парк музей с макети на най-известните
“Всеки месец ходя на оглед. Чешмата е на пътя Доспат-Гоце Делчев. Част от живота ми е. Строихме я три години и водата потече на 24 май 1978 г. Инициатор бе баща ми, който доживя до 90-годишна възраст. Изворът е на около 800 м от самата чешма. Още 3 г. следихме дебита на водата - няма ли да намалее, дали ще пресъхне, дали няма да се изгуби в най-големите горещини на лятото, дали ще се появи на друго място.
То не може просто ей така - да видиш вода и да правиш чешма
От нашата текат 10 чучура. Когато я строихме, баща ми каза: “Деца, слушайте внимателно: два чучура съм определил за майка ми и баща ми, които вече не са сред нас, два чучура съм определил за мен и майка ви, останалите шест са за вас.”
Това разказва 85-годишният Красимир Рашилов. Той е направил ремонт на същата чешма тази година за 2000 лева. Според него чешмата е път към вечността, защото остава завинаги.
В родопската община има отколешна традиция да се строят чешми в знак на уважение към починалите и за хаир. Населението на Доспат е около 8500 души, а според регистър, създаден от общината, броят на чешмите в района е над 2000 и продължава да се увеличава. Така на всеки четвърти жител се пада по една чешма.
Градят ги с 1 до 20 чучура. Общината в Доспат е единствената, въвела и регистър на майсторите чешмари. В него са записани над 130 души, част от които вече покойници.
Първата жена, записана в регистъра, е Катюша Кехайова от с. Чавдар. Със свои средства тя е построила чешма в памет на съпруга си Деян Кехайов - бивш кмет на селото. Чешмата е близо до гробищния парк. Кехайова е наела майстори да я построят, но тя е инициаторът и двигателят.
Самите майстори сочат, че една от най-посещаваните чешми е на покойния Идриз Мейзинов, построена през 1997 г. на изхода на Доспат към Батак и Сърница. Тя е с добре аранжирано пространство - има зелени площи, беседка и масивна чешма с шест чучура, покрита с облицовъчен камък. Встрани са поставени две пейки. Идриз Мейзинов бил един от най-прочутите доспатски чешмари, негови са и думите: “Лош човек чешма не прави”
Най-много чешми - около 80, е направил Юсеин Пилчев, също покойник. Дарил е 15. Правил е и на хора, които не умеят да ги построят сами. Пилчев е работел като горски и обикалял навсякъде из района. Където видел свободно течаща вода, правил чешма, като я е извеждал до достъпно за хората място.
От 1986 г. чешмарите в Доспатско правят събор през месец август. Първият е бил под егидата на Световното движение “Екофорум за мир” на ООН. Тазгодишният събор е днес и утре. Чешмарите се събират на площад “Събора”, който впоследствие бе прекръстен на пл. “НАТО”, край язовира и си обменят познания за новите чешми и техники.
Един обяснява как чисти и поддържа извора си, друг добавя нови трикове за хващане на водата
Обсъжда се какви чешми са построени и къде предстои да се правят нови.
Традиционният вече събор на чешмарите е припознат с времето и от общината и се е превърнал общоградски празник, който събира хиляди от Западните Родопи и Чеч.
Красимир Рашилов например активно е участвал във всички инициативи, посветени на чешмарството. Намери ли статия, посветена на този занаят, старателно я изрязва и я поставя в папки. Вече е подредил три папки. Рашилов има и протокол на направена проба от Регионална здравна инспекция отпреди няколко десетилетия. Изследвани са 23 показателя. След това периодично праща проби за изследвания в лицензирани лаборатории.
Там пише, че водата е годна за пиене и има отлични вкусови качества. Възрастният мъж разказва, че при ремонт на пътя за Гоце Делчев проектантът му обявил, че тяхната чешма пречи на трасето - пътят трябвало да мине през мястото, където е чешмата, затова трябвало да се събори. Без да губи време, Рашилов отишъл при прокурора в Смолян, а след това и в АПИ, за да се спаси семейната реликва. Успял да се наложи и
проектантите изместили пътя заради чешмата
Бай Красимир казва, че всеки, който е направил чешма, няма да остане жаден на оня свят, а и заради добрината Господ ще му опрости греховете.
61-годишният Фети Дертли пък е построил две чешми - външна и вътрешна, а до тях огромна беседка с барбекю, маси, люлки, мост и алпинеуми. Намира се по пътя от Барутин към село Чавдар в местността Луката. (Кога според него е най-добре да се хваща водата - виж карето).
Комплексът му изумява с табиетлъка и любовта, вложена във всеки детайл. Фети продължава да го посещава и всеки път да подобрява по нещо. Казва, че го е направил със свои средства и не ги е броил, защото е нарекъл всичко в памет на починалите си близки. За ориентация споменава, че ако е би плащал на друг, то сумата би надхвърлила 20 хил. лв. Само керемидите са 1200 лв. - колкото за една къща. Копали изворите със съпругата си, а в строежа на комплекса му помагали и приятели.
“Направих първоначално една чешма със затворена беседка в памет на моите близки, но стана нещастен случай - зет ми почина, и хванах още една вода, открита, лятна. В негова памет и я докарах с тръби на същото място. В целия комплекс има всички удобства
да се съберат накуп 50 души. Хората празнуват рождени дни, правиха годеж,
може дори сватба да се вдигне на това място”, казва Дертли.
До комплекса се стига лесно с кола или пеша, като се минава по мостче през река Чавдар. Гостите посреща табела “Оставете проблемите си някъде тук, няма кой да ви ги вземе”. “Направил съм го за хората, затова съм сложил и светеща табела, че е отворено денонощно”, посочва майсторът.
Дертли е шофьор, но сега се занимава със строителство по частни имоти. Работи предимно с естествени материали - камък, каменни плочи, дърво.
Преди време направил и друга чешма, но в гората. Баща му и дядовците му не са строители, научил се е сам. Изчислява, че в землището на Барутин чешмите са над 40.
Един от най-младите строители на чешми е 25-годишният Фикри Кехайов
от село Касък. Чешмата е в местността Лешника близо до пътя Девин - Доспат. Кехайов я построил преди три години, още докато бил в 4-и курс, специалност “Педагогика” в Софийския университет. Тя е направена във възрожденски стил с типичните за родопските къщи особености и дори с покриви, покрити с тикли. На същото място дядо му Шабан построил чешма преди повече от 40 години. С времето обаче тя се разрушила и внукът решил да я ремонтира, като смени изцяло вида ѝ и я дари на обществото.
Бъдещият педагог е запален по майсторенето на макети още от дете. Пак преди три години пък той създаде горска библиотека край селото си. “Като студент не можех да я поддържам, но децата от училището в Късак го правеха и сега вече има много книги. Никой не ги краде - взимат, четат, връщат, добавят и нови. В библиотеката има различни игри”, разказва Фикри.
Майсторството на доспатските чешмари е събрано и в уникален музей на открито, който се посещава от стотици туристи. Той е разположен по склона на хълма Келтепе с изглед към язовира върху 7 декара площ.
По склоновете на гората са накацали 45 макета в реален и умален вид на най-красивите чешми от района, до тях водят алеи и стълбища. Почти всички са снимани, описани подробно от кого са направени и какви материали е използвал, географските им координати и др.
Освен каменните “макети” в долното ниво на парка се намират и няколко пространства с табели на още близо 250 чешми. Те включват снимки, координати на съответната чешма, от какво е изградена и кой е строителят.
Вода се търси през август, копае се само на ръка
Най-студена е там, където расте магарешки бодил
Доспатските майстори казват, че е важно да се създаде здрава основа на водата, добре да се каптира, а в самия каптаж се постави филц (ситни камъчета), за да се филтрира добре течността.
Всичко обаче започва от търсене на влажни места. Копае се до намирането на струйка. Нарича се “майка”. Преди да се изкопае, трябва да се изчисти от кал, шума и пръчки. След това се циментира, като се прави улей.
За да е бистра водата, обикновено се прави шахта, за да може струята да излиза бавно и кротко. Основата трябва да е яка, да се направи добро каптиране, да не пропуска отникъде, да се пресече пред баража.
При извеждането на водата към достъпно място е добре тя да минава по северни склонове, ако е възможно, или през гъста растителност, за да е студена.
“Вода се търси през месец август, когато е сухо и рядко падат дъждове. Откритата тогава вода, ако е в достатъчно количество, ще тече за вечни времена. Следиш откъде тръгва и внимаваш да не попаднеш на разлив. Търсиш усърдно с копане на ръка откъде точно извира. Не бива да се използва техника. Ако се копае с багер, може да загубиш дамара. По нашия край се счита, че най-студената вода е там, където расте магарешки бодил”, казва 61-годишния Фети Дертли от близкото до Доспат село Барутин.
Преди хората нямали материали като сегашните и са строили чешмите само с природни - от дърво, от камък, но все са гледали да има и къде човек да поседне. Вместо от чучури водата е текла по дървени улеи. Сега местните се надпреварват кой от кой по-красива и по-разточителна да я направи - с мрамор, с бетонни корита, гнайс, дърворезби и шлайфани камъни. Има чешми, които струват и над 20 000 лв.
