- По-високите доходи днес позволяват да отгледаш дете и сам, имаше години, когато и двама не стигаха
- Все повече чужденци се заселват в селата ни, чувам за холандци и германци
- Има 200 000 “невидими” хора с увреждания - с достъп до новите технологии могат да бъдат на пазара на труда
- Ако е вярно, че българинът на заплата по-трудно се решава на повече деца от по-богатия със собственост, как да обясним огромния брой празни апартаменти, особено в големите градове
- Системата тласка хората с инвалидни пенсии към сивата икономика. Тях да наемат работодателите - добри работници са
Иван Нейков почина внезапно на 68 години. Преди десетина дни той даде интервю за "24 часа". Ето го:
- Испанска агенция класира на пето място България като привлекателна за живот за пенсионери след Португалия, Испания и Италия. Плюс или минус е това за закъсалата ни демографски страна, г-н Нейков?
- Плюс е, разбира се. Ако съм разбрал правилно, става дума за европейски пенсионери - с техните пенсии те могат да живеят тук много по-добре, отколкото в Западна Европа. Привлекателността идва от хубавите климатични условия, от гостоприемните българи и българки, от по-ниските цени на стоки и услуги, здравеопазване, безопасност. Все повече и повече чужденци се заселват в селата ни, засичал съм германци, но чувам за холандци, норвежци, датчани. И това за нас е добре, защото преселниците тук укрепват доверието в Евросъюза. Виждаме тези хора вече не само по телевизора, но ги срещаш в местната кръчма, на площада в селото, в магазина. Показва ни, че сме същите и наистина заслужаваме по-добър начин на живот.
- Националната статистика обяви края на двудетния модел след последното преброяване - 65% от семействата у нас са с едно дете. Тревожно е, че над 1/3 от семейните двойки са без деца. Свързано ли е това с пандемията и политическия застой през последните години?
- Когато е решавал да има или не деца, българинът никога не се е ръководил от политическата ситуация. А след ограниченията, заради които седяхме повечко у дома, коронавирусът даже е фактор за повишаване на раждаемостта. Затова мисля, че тази тенденция всъщност е нещо, което следва промяната в живота ни.
Ако погледнете статистиката, от създаването на Третата българска държава след Освобождението ни до ден днешен раждаемостта непрекъснато намалява, намалява и броят на децата в семейството.
Да раждаме по-малко деца, явно е нагласата на обществото ни и това може да бъде обяснено с желанието на българското семейство да даде най-доброто на детето си. Логиката на такъв мотив е: колкото по-малко са децата, толкова по-голяма е подкрепата, която те ще получат, защото едно е да се грижиш за едно дете, друго - за пет, нали?
Освен това знаем, че възникнаха проблеми при последното преброяване - по повод на участниците в него, също - че голяма част от българите, живеещи извън страната, не бяха обхванати. Затова, без да оспорвам тези данни и огромния труд на колегите от НСИ, допускам, че те не са съвсем прецизни.
- Обаче са в съзвучие с доклада на ООН, според който българите са най-бързо топящата се нация, а за отрицателния демографски ръст НСИ и други институции бият камбаната отдавна.
- Чуват се гласове, че вече наближаваме 9 милиона, но като прибавим българите, които живеят зад граница. Тези български деца, родени зад граница, не ги включваме в статистиката - излиза, че не ги броим като част от нацията. Подобно неглижиране обаче не е основателно. И не на последно място - намалява раждаемостта не само у нас, но и във всички по-развити страни.
- НСИ отчита удвоен брой на самотните майки и бащи - близо 22% от семействата са с по един родител. Логично, за големия град, който по-скоро разделя, всяко четвърто семейство е на самотен родител, обратното - най-малко са в Смолян и Кърджали. Кои фактори влияят върху повишения дял на самотните родители?
- Два са. Единият е анонимността на големия град. Много по-сложно е да вземеш едно такова решение, ако живееш в малък град или село, където всички се познават. Доста по-лесно е в един мегаполис, където на практика никой не те познава.
Другият фактор според мен е свързан с увеличаване на доходите и на възможностите на част от българите икономически да удържат решението да създадат потомство. Вече расте броят на хората, които са в състояние сами да се издържат и да отглеждат детето си. А имаше години, в които дори и двама души не стигаха, за да издържат едно дете.
- В групата на семействата с по един родител 75% са майки, които отглеждат децата си, а 25% - бащи. Има ли тази статистика връзка с еманципацията, или просто си оставаме роби на едно социално клише децата да са при майката?
- Вероятно има и от двата мотива. Но аз продължавам да смятам, че мъжете по-лесно бягат от отговорността да се отгледа едно или няколко деца, а майката в тези случаи няма избор.
- Нарастват семейните двойки без брак - днес са 17,4% от всички двойки в страната, а тези с деца са 27,3%. Защо?
- Днес сме склонни да обявим живота на семейни начала като рожба на демокрацията. Но тази форма на съжителство всъщност съм я учил още по римско право. Живеенето без брак тогава се нарича конкубинат и е формулирано по този начин от римските юристи преди хилядолетия. Така че нищо ново.
- Любопитно е защо тъкмо днес делът на живеещите по този начин двойки нараства?
- Може да е реакция на натиска на обществото в продължение на 40 и повече години, което приемаше, че да живееш без формален брак, е нещо лошо, опасно и затова трябва да бъде премахвано. А когато дълго нагнетяваш парата в един котел, после тази пара търси откъде да излезе.
- Богатите днес раждат повече деца, докато средностатистическият българин се въздържа, каза неотдавна за “24 часа” социологът проф. Иван Чалъков. Той смята, че размерът на собствеността, която притежаваш, е главен мотиватор за родителство, и даже апелира: “Оставете българите да забогатеят!”. Солидарен ли сте?
- Нека се върнем на тезата на ООН, че българската нация се топи и си отива - нищо такова няма. Първо, няма нация в света, която да е изчезнала заради намалена раждаемост.
Второ, имаше преди 3-4 години голямо изследване на Световната банка, според което половината от родените днес деца ще доживеят 100 години. Ето това е тенденция, свързана с удължаването на продължителността на живота, която важи и за България. Така че няма опасност да се затрием заради намалената раждаемост.
Иначе тезата на социолозите, че богатството влияе на раждаемостта, е интересна. Но съглася ли се с нея, няма да мога да обясня огромния брой празни апартаменти, особено в големите градове, на фона на намалялата раждаемост, защото в момента все повече и повече българи вече имат инвестиционно имущество - купуват жилища, а повишаването на стандарта на живот не се появява по тази логика в демографията.
Разбира се, не оспорвам тезата на социолозите, че за да имаш качествено родителство, трябва да имаш финансови възможности. Но пък не виждам такава пряка връзка, защото знаем, че най-високата раждаемост е в най-бедните страни.
- И двете тези са верни. Но анализатори обясняват демографския спад и с отложеното раждане - младите искат да поживеят, да успеят в кариерата, да са финансово стабилни, преди да станат родители. Така образоваността е скарана с раждаемостта, не мислите ли?
- Да, това е феномен, който трябва да бъде изследван. А всъщност младата генерация живее с илюзията, че ще е вечно млада. Казват си: “Няма да е тази година, защото искам да си довърша образованието и да направя кариера, а освен това трябва да създадем условия, за да отгледаме детето си”. И така още малко, още малко.
Само че природата ни казва нещо друго - деца се гледат на млади години. Аз лично като дядо на трима внуци мога да кажа, че дете на по-възрастни родители получава по-друг тип възпитание, отколкото от по-младите родители, които са по-близко до детските му възприятия. Затова отлагащите раждане лишават бъдещите си деца от днешния момент.
И колкото е по-голяма възрастовата разлика между родителя и детето, толкова повече той го гледа с уплаха: “Да не паднеш, не тичай, стой там, не прави това, не прави онова”. Такова ограничаващо и свръхзакрилящо поведение провокира у малкия човек нерешителност, която по-късно се превръща в неспособност да взема решения сам.
- Как държавата да мотивира младите да раждат? Полша опрощава кредити на млади до 29 г., Унгария дава 20 хил. евро за раждане на дете, у нас подобно предложение, но в български левове, даде продуцентът Андрей Арнаудов. Славим се с най-дългото майчинство в ЕС. И дотук.
- Аз лично съм фен на мерките в Ирландия, която за разлика и от България, и от Унгария, и от Полша постигнаха ефект. Разликата е в това, че като прилагаме мерки за вдигане на раждаемостта, но децата ги няма, казваме: “Ами, това е! Толкова можем!”. Докато Ирландия, която беше тръгнала към демографски колапс, намери изход. И в момента ирландците са най-младата нация в ЕС.
- Какво му е успешното на ирландския модел?
- Там подкрепата не е да се дават на хората пари, за да създават поколение. Философията им беше да дадат на онези, които искат да имат деца, услуги, свързани с гледането на деца. И го направиха, с което дадоха свобода на младите ирландци да приемат риска да имат още едно дете - второ, трето, четвърто. Услугите, които получиха, бяха под всякаква форма - включително и ценови. По-евтини дрехи и обувки за деца, специализирани храни, играчки, и т.н.
- А тук?
- Тук им даваме две години майчинство, но с минимална заплата, с която се чудиш кои разноски да покриеш. Тоест мерките, които предприемаме, са, за да си изчистим съвестта, да кажем: “Ето - направихме, дадохме!”. Но никога не сме се връщали да проверим как работят тези мерки, имаха ли ефект, да ги променим ли? Никога не сме правили оценка на въздействието им върху демографските ни политики. Като видим, че нещо не върви, правим нова политика. Но рискът тя да не работи като старата е огромен.
- Впрочем в толкова коментирания и критикуван бюджет 2023 на Асен Василев парите за втората година майчинство са вдигнати заедно с парите на пенсионерите, учителите и бюджетни служители. Одобрявате ли такъв ход?
- Мисля, че всякакви дискусии по бюджет 2023 не могат да бъдат истински и пълноценни, защото самият бюджет не е пълноценен - кръпка върху кръпка е.
Според мен Василев нямаше избор - ако беше казал: “Няма да има актуализация на пенсиите с 12%, нито увеличени пари за майчинство, няма, няма”, щяхме да го изядем с парцалите.
Затова смятам, че за решения какво да се прави в социалната сфера, трябва да се концентрираме в бюджет 2024.
- Кои са неотложните?
- Днес едни 10% от населението ни, около 700 хил., са с увреждания. От тях 200 000 са невидими - не ги виждаме, защото никога не са се появявали на трудовия пазар, а са прекрасни работници и имат капацитет. Трябва да им дадем шанс и достъп до новите технологични решения, чрез които могат да станат пълноценни работници.
С очите си видях сляп счетоводител, който благодарение тъкмо на новите технологии е абсолютно пълноценен специалист в сферата на оперативното счетоводство. Виждам хора с увреждания на опорно-двигателния апарат, които с екзоскелети са в състояние абсолютно равностойно със здравите хора да носят тежести. И се питам какво всъщност сме направили? Вместо да включваме хората с увреждания в трудовия пазар, ние ги изваждаме от него чрез системата на ТЕЛК, даваме им инвалидна пенсия, с която едвам преживяват, и така ги тласкаме в сивата икономика, превръщайки ги в едно от големите ѝ гнезда. Страдат и те, и икономиката, и цялото общество.
Затова смятам, че това трябва да е най-голямото предизвикателство пред новия социален министър. Нужно е да сменим подхода към тези хора и да създадем условия те да се появят на пазара на труда.
Вероятно след тези мои думи читателите ще кажат: “Тоя иска да им вземе пенсиите!”. Нищо подобно! Тези хора ще продължават да ги получават, но ще реализират капацитет да станат пълноценни участници и в социалния, и в икономическия живот. А има и условия - работодателите се оплакват, че не могат да си намерят работна ръка и трябва да внасят отвън. Защо да го правят при такъв неизползван трудов ресурс?
- Вдигането на пенсиите с нови 12% добър ход ли беше - защото е за сметка на много орязани други пера?
- Това е законът, който беше приет, коригирано беше швейцарското правило и министърът нямаше друг избор.
- Какво бихте посъветвали социален министър в държава като нашата?
- Да не чака благодарност.
CV
Иван Нейков е завършил право в СУ “Св. Климент Охридски”
Министър на труда и социалната политика в правителството на Стефан Софиянски (1997) и в кабинета на Иван Костов (1997-2001)
Ръководи работната група по провеждане на пенсионната реформа и Кодекса по задължително обществено осигуряване
Председател на Балканския институт по труда и социалната политика.
Адвокат в Софийската адвокатска колегия
Преподавател по трудово право и социално осигуряване в Софийския университет и в Нов български университет
