Пишат до омбудсмана Диана Ковачева, тя настоява здравният министър да провери сигналите
Омбудсманът Диана Ковачева сезира здравния министър проф. д-р Христо Хинков за десетки жалби от граждани - диабетици, които алармират, че в аптечната мрежа липсват животоподдържащи инсулини за лечението на захарен диабет.
Проф. Ковачева поиска проверки по конкретните жалби и при констатиране на пропуски или нарушения настоява за незабавни мерки по тяхното отстраняване.
Единият от липсващите лекарствените продукти е „Оземпик инжекционен разтвор 1 мг“, т.нар. писалка, широко използвана от много хора не по предназначение, а за бързо и рязко отслабване. Така хората, които действително се нуждаят предвид заболяването си, остават без лечение.
„Липсата на това лекарство и невъзможността да се набави адекватен заместител води до застрашаване живота на българските граждани, които имат нужда от него“, жалва се гражданин от Русе и настоява да получи информация кога ще бъдат организирани доставки по аптеките в България. Той е разтревожен, защото е попаднал на информация за очаквана доставка в началото на август, но тя била изтеглена с две седмици и пита дали това в действителност е така. В този дух са и останалите жалби, свързани с препарата, обясняват от пресцентъра на националния омбудсман.
„Бих искала настойчиво да препоръчам да бъдат обсъдени и предприети мерки, с които да се гарантира в дългосрочен план правото на гражданите на достъп до използваните за лечението им лекарствени продукти. Посоченото лечение е животоподдържащо, а прекъсването му, както и смяната на терапията, крие сериозни рискове за живота и здравето на пациентите“, пише омбудсманът до министър Хинков.
Проф. Ковачева го информира за редица случаи на потърпевши от цялата страна, които търсят различен вид инсулин, на конкретна фармацевтична компания.
Тя подчертава, че в Годишния доклад за дейността на омбудсмана за 2022 г. е отправила препоръка за анализ на причините за липсата и недостига на лекарствени продукти в аптеките, за предприемане на мерки, в това число нормативни промени, за тяхното предотвратяване, както и гъвкав механизъм за своевременното им осигуряване.
Сред сигналите, които илюстрират големия проблем с липсата на инсулини в страната, е този на гражданка от град Рила с Диабет тип 1 от 2004 г., която се жалва на обществения защитник, че от една година среща проблем с намирането на определен вид инсулин..
Тя пише: „Днес реших да потърся съдействие отнякъде след поредното търсене в аптеките в гр. Рила, гр. Благоевград и гр. София. Звънях на Изпълнителната агенция по лекарствата може би около 10 пъти след препращане от тях на различни номера с обяснение на проблема и от всички телефони получих един и същ отговор, че при тях няма регистриран сигнал за липса на инсулина и че те не осъществяват контрол на фирмите, след което ги попитах кой трябва да подаде сигнал за липсата на инсулина и получих отговор, че сигналът трябва да го подаде фирмата доставчик.
След разговора с тях реших да позвъня на Министерство на здравеопазването, оттам получих същия отговор - не могат да ми помогнат с нищо, да търся фирмата, която го доставя, те не контролират фирмите и ако искам пак да се обадя на Изпълнителна агенция по лекарствата, дадоха ми и номер, на които да позвъня. Позвъних и от там получих същия отговор - те не контролират доставките и няма с какво да помогнат. След това реших да се обадя на „Ново Нордиск“, там ми вдигна една жена, която не се представи, след обяснение от моя страна ми каза, че са направили зареждане и няма проблем с инсулина, аз повторно се опитах да й обясня, но тя не ми даде шанс и ми затвори телефона“, жалва се гражданката с молба за помощ „за справянето с тези институции, прозрачност на процедурите и достъпен инсулин за всички диабетици“.
