Министерство на културата отпуска близо 15 000 лв. за археологически проучвания и консервация в Античния керамичен център - Павликени. Историческият музей в града кандидатства и за първи път получава финансиране за почистване, геодезия и геофизично проучване в западния сектор на уникалния обект.
Античният керамичен център се намира в м. Кърна бунар/Върбовски ливади, на 5 км северозападно от гр. Павликени, област Велико Търново. Той е разположен на площ от приблизително 9900 кв. м. Първите археологически проучвания са проведени през периода 1971-1979 г. от Богдан Султов. Той проучва три комплекса от римска вила от II-III век – централен, западен и югозападен. В западния сектор са проучени 4 постройки, част от оградна стена и 14 пещи, но в нито една от посоките проучванията не са приключени. След 1982 г. е изоставена поддръжката му, а гъстата растителност е превзела откритите през 70-те години на ХХ в. антични сгради и пещи, припомня директорът на музея Елена Чанакчиварова-Христова.
През настоящата година се предвижда разчистване от растителност на сектора, възстановяване на план-квадратната мрежа от геодезист и недеструктивно геофизично издирване с цел да се установи наличието на археологически структури, които в следващите години да бъдат проучени. Д-р Ева Димитрова, асистент в катедра „Археология” във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” ще ръководи проучванията , като е предвидено участие на ученици от СУ „ Бачо Киро“ Павликени.
Античният керамичен център край Павликени е единствения обект от такъв вид не само в България, но и в Югоизточна Европа. Вилата е с производствен характер – проучените са над 50 пещи за изпичане на битова и строителна керамика в трите сектора на обекта. Керамичната продукция задоволява нуждите на местното население, но също така е произвеждана с цел търговия. Произведения на местните ателиета са доставяни в Никополис ад Иструм, Нове, в селища и градове в провинциите Долна Мизия, Тракия и Дакия, на Кримския полуостров. Обектът притежава висок културно-туристически потенциал. Централният му сектор е експониран и социализиран. Това е единственият обект в България, на който могат да бъдат видени експонирани на място пещи от II-III в.
