Вече има методика с точки, максимумът е 140
Но ако е с 95 и над 95%, се присъждат 20 точки, съответно по-малко се получават, ако процентите са по-ниски.
А последният критерий зависи от съучастието на общината и от амбицията на собствениците. Санирането цели да се постигне клас B по енергийна ефективност, но ако собствениците са решили да постигнат по-високия клас А, проектът им получава още 10 точки. Още 5 се присъждат, ако се предвижда подобряване на архитектурната визия. Максималният брой точки е 140.
Комисията има време от около 4 месеца, за да направи оценка и в края на октомври да излезе с предложение кои проекти ще се финансират и кои - не, каза Добромир Василев - шеф на дирекция “Жилищна политика” в МРРБ.
Кандидатствали са 152 от общо 265 общини, на чиято територия се намират жилищните блокове, които ще получат 100% финансиране за топлоизолиране. Подаването на предложенията е извършено изцяло електронно и според Василев почти цялата документация се е изсипала в министерството преимуществено през последните две седмици преди крайния срок, който бе 1 юни. Голяма част от документите са подавани в събота и неделя или през нощта.
“Накрая ще бъде направен списък с допуснатите за финансиране, но ще има и резервен списък, тъй като фирмите изпълнители ще се избират от общините по Закона за обществените поръчки. Ако бъдат постигнати по-ниски цени и има спестявания, тогава сред допуснатите блокове ще има и такива от резервния списък, каза Василев.
Счита се, че средствата са достатъчни за около 1000 жилищни блока
със среден размер. Но тъй като има разлика, по-достоверната мерна единица са квадратните метри застроена площ, която ще може да се обнови. Василев посочва, че тези 1,1 млрд. лева ще стигнат за около 3,5 влн. квадратни метра.
Въпрос, който интересува много от хората, които са кандидатствали, освен какъв е шансът им техният блок да се класира, е какво да правят, ако отпаднат.
Първо те могат да кандидатстват за втория етап на процедурата, при който финансирането на дейностите по плана за възстановяване и устойчивост ще е 80%, а собствениците трябва да доплатят останалите 20%.
Срокът за кандидатстване за втория етап е 16 януари догодина, т.е. ще има достатъчно време за онези предложения, които със сигурност отпадат, да подадат документите си наново. Процедурата за втория етап вече е отворена и се приемат предложения, но както и при първия към момента, никой не е кандидатствал.
Добре е да се знае, че планът за възстановяване
не предвижда средства за укрепване на сградите,
които ще се санират, както беше по националния план. Т.е. сградите, в чиито технически паспорти е записано, че имат нужда от укрепване, преди да бъдат топлоизолирани, няма как да получат финансиране, дори да имат максималния брой точки и да се наредят напред в класирането.
Тъй като ресурсът е около четири пъти по-малък от възможностите, със сигурност ще има недоволни. Необходимо е да се знае, че крайното класиране ще е индивидуален административен акт на МРРБ, т.е. той може да се обжалва. В същото време обаче според плана за възстановяване специално по този проект срокът за изразходване на средствата е краят на 2026 г. И за да не се стигне до това евентуални обжалвания да блокират целия процес, решението за класирането ще е индивидуален административен акт, но с предварително изпълнение.
Това ще позволи министерството да сключи договори с общините поне по безспорните бенефициенти и общините да обявят обществени поръчки за избор на фирми за изпълнение на дейностите.
На проект дават от 50 000 до 9,5 млн. лв.
Реално дейностите по тази програма ще се извършват най-рано през строителния сезон на 2024 г. и най-късно - през лятото на 2026 г. Това е с около 3-4 години по-късно от времето, когато българският план за възстановяване бе съставен, а цените на строителните материали се повишиха средно с между 30 и 50% за този период.
Проектът за санирането предвиди да има минимален и максимален праг за стойността на обновяването на един блок - от 50 хил. до 9,5 млн. лв. Според Василев най-скъпото предложение сред подадените е за голям жилищен блок, чието саниране би струвало 8,5 млн. лв.
При втория етап обаче собствениците на жилища трябва да осигурят 20% от стойността, а част от реформите по националния план, които можеха да създадат финансови механизми за осигуряване на тези средства, бяха забавени през последните 2 години.
По плана например трябва да се създаде национален декарбонизационен фонд, в който да се трупат средства от продажбата на емисии.
С тези средства ще се финансира топлоизолирането на жилищния сграден фонд, така че това да се превърне в постоянен процес, но в най-добрия случай фондът ще заработи от лятото на 2024 г.
Затова търсим възможности и обсъждаме финансови механизми, които могат бързо да сработят до есента, каза преди дни зам. регионалният министър Ангелина Бонева по време на среща с браншови организации, които работят в областта на топлоизолирането.
По-точно се разработва механизъм за финансиране на такива дейности чрез специални компании. По същество това са фирми, които отпускат финансови средства за енергийно обновяване чрез договори, които предвиждат погасяването на тези заеми от разликата между енергийните харчове преди и след санирането.
“По тази идея и на база добрите европейски практики се работи от две години с търговски банки и ББР и ако преди не е имало интерес, то сега са много повече склонни да се ангажират”, каза Иван Велков - председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация.
Идеята е да има държавно субсидиране на лихвените проценти с цел повишаване на атрактивността на кредитите, които ще дават от компаниите.
Такива има на българския пазар и отпускат кредити за саниране, но с обичайния лихвен процент на потребителските заеми и с 4- до 6-годишни договори за погасяването им. (24часа)
