На днешния ден се навършват 146 години от масовото клане в новозагорското село Любенова Махала, което през 1877 година е разграбено и опожарено от турски войски и черкези. Избити са общо 2400 българи от девет населени места, като 1013 от тях – предимно жени, деца и старци, са намерили смъртта си в църквата “Св. Великомъченик Георги”, построена през 1837 година, а останалите – по улиците и мегданите на селото. Това разказа в интервю пред БТА д-р Таньо Иванов, бивш кмет на населеното място, който в момента се грижи за поддръжката на храма. Той е и съавтор на книгата “Любенова махала – исторически алманах”, издадена от Кметството и Историческия музей в Нова Загора.
По думите му тези цифри са отразени в западноевропейските вестници, а за разлика от тях в цариградските тогава се посочва, че са убити 360 души. По това време селото носи името Гюнели махале, а според османските регистри наброява 120 къщи. В началото на юли 1877 година руски войски достигат до Нова Загора, което провокира турците да извършат масови убийства на българи там. Това кара част от жителите на околните села да се съберат в Гюнели махале. Според д-р Таньо Иванов това е и една от причините, довели до трагичното събитие, тъй като раздвижването на местното население не остава неизвестно за турската власт. Важно е да се отбележи още, че през селото минава и стратегическата за изхода на войната железопътна линия от Търново - Сеймен (дн. Симеоновград) до жп станция Карабунар (дн. квартал на Гълъбово) към Стара Загора, Казанлък и Шипка, част от която в този момент е разрушена и това спира комуникациите на армията на Сюлейман паша, каза д-р Таньо Иванов.
“Смята се, че основната причина за трагедията в селото е, че то е считано за комитско. Това не е било така, а е било донесение на един арнаутин, който е пъдар в селото”, обясни той. По този повод в Гюнели махала са изпратени двама кавалеристи, но при пристигането им местен жител стреля по тях и ранява един от конете им. Разгневен от това, командващият турския гарнизон в Нова Загора Реуф паша организира отряд от редовната си войска и свиква башибозук, съставен от местни турци и черкези. Общо те са около две хиляди на брой.
“В трагичния 14 юли селото е атакувано, а изплашените жители се затварят в храм “Свети Георги”. Той е вкопан на 3 метра и половина в земята, постройката е иззидана с камък, а стените са с дебелина повече от метър и половина. Площта на сградата е 280 квадратни метра, а църковният двор е над 3 декара и половина и е обграден с двуметров каменен зид, а в двора има и училище. В трагичния ден местният свещеник вижда наближаващите турски орди и казва на събралите се хора "Бягайте, ще ни изколят", но явно те са се чувствали сигурни в храма. Не успяват обаче да ги опазят нито стените на църквата, нито молитвите, нито накитите и среброто и само малцина от тях се спасяват. Храмът е превзет и разграбен, а хората вътре са зверски избити”, посочи той. Д-р Иванов разказа още, че изпратената по-късно комисия установява, че в селото са убити жестоко над две хиляди души. Не се споменава сред тях да има комити. “Наредено е телата да бъдат заровени в траншеи, а селото е вдигнато за две години в Ловешко и Габровско”, допълни той. В памет на жертвите от трагедията през август 1885 година оцелелите жители на селото поставят паметник в църковния двор, а костите на загиналите по-късно са събрани и се съхраняват във вътрешността на храма.
“Чел съм писмо на един от оцелелите, в което се разказва за кървавата трагедия. Той посочва как на следващия ден е видял майка, съсечена на две, с живо малко дете на гърдите и”, посочи д-р Иванов. В спомен в алманаха на селото се цитира и друг оцелял, който казва “Влязохме вътре. Като стъпихме на пода, краката ни потънаха в кръв до глезените. Толкова много кръв имаше там”. До ден днешен споменът за ужаса, разиграл се там, се предава от поколение на поколение, а всяка година на този ден се почита паметта на загиналите с панихида в църквата “Свети Георги”. На кръгли годишнини е имало и по-големи чествания с участие на духови оркестри и заря, но в последните години по една или друга причина такива няма, посочи д-р Таньо Иванов. Той допълни, че за трагедията са написани две поеми – на Константин Шарков и на местния учител Господин Кирчев. Имало е и различни проекти, които да бъдат изпълнени в памет на загиналите, но те до момента не са осъществени.
Клането от 1877 година в Любенова Махала е сравнимо по брой жертви и жестокост с Баташкото клане, познато е и като “Втори Батак”, но по една или друга причина е малко известно. Според жителите на селото тя се корени именно в това, че то няма своя Иван Вазов, който да го опише. Друг малко известен факт за населеното място е, че жители на Гюнели махале, начело със свещеника Еньо Попдимитров, са направили опит да освободят Апостола на свободата Васил Левски след неговото залавяне през 1872 година, но са издадени и заловени, допълни д-р Таньо Иванов.
“Всеки, когото попитате тук, ще ви каже какво се е случило на днешния ден”, каза още д-р Иванов. Самият той е участвал в създаването на книгата “Любенова махала - исторически алманах”, издадена от Историческия музей в Нова Загора и кметството на селото. Д-р Таньо Иванов смята, че пред подобна трагедия като тази, станала в селото, човек не може да остане безразличен. Това е и причината сам да поддържа местния храм, който пази паметта на загиналите в него, както и да вземе участие в написването на книгата, която съхранява както тази история, така и паметта на населеното място и родовете в него. Според него всичко се събира в израза “човекът е човек, додето се вълнува, забрави ли това, за нищо той не струва”, а всичко, което остане ненаписано, се забравя.
