Първият “Москвич” е клонинг на Opel Kadett, последният - на китайски модел
Заради войната в Украйна и последвалото изтегляне на всички световни автомобилни гиганти от Русия в страната набира отново скорост производството на коли, които са чисто и просто копие на чужди марки със сменени емблеми.
След “Москвич 3” (местен вариант на китайския модел JAC JS4) започва и сглобяването на новата Lada X-cross 5 - руската версия на кросоувъра FAW Bestune T77. Оказва се, че създаването на руски клонинги датира от 100 години и си е една вековна традиция, пише сайтът auto.ru.
Историята по копирането на чужди превозни средства
стартира с първия съветски камион АМО Ф-15 (1924–1931 г.),
който има за прототип FIAT Ter 15 от 1913 г.
AMO F-15 дори загатва с името си - това е по-скоро FIAT, отколкото самостоятелна разработка на завода, който сега познаваме като ZIL. Всъщност още през 1916 г. FIAT подписва официално споразумение за производство на камиони 15 Ter в Русия. Няколко години по-късно лицензираният FIAT 15 Ter неусетно се превръща в AMO F-15. До средата на 20-те години на миналия век AMO F-15 с 4,4-литров двигател е с 35 конски сили и десен волан и като цяло изглежда почти като музейна рядкост.
През 1933 година се появява на бял свят съветската лимузина “Ленинград-1” (L-1). Това е много лошо копие на американския Buick 32-90. На фона на красивия “Буик”, блестящ в хром, с двуцветен цвят и ювелирно напасване на частите, L-1
изглежда като копие, създадено в час по трудово обучение
Руската кола е с щамповани джанти, невпечатляващ салон и мотор със 110 коня вместо 115 на оригинала.
Тогава руското списание “За рулем” пише: “L-1 е 8-цилиндров лек автомобил - напълно съветски. Пет хиляди от най-сложните части, изискващи висока прецизност на изработка, бяха усвоени за пет месеца. В колата няма нито една вносна част!”.
Първата партида от шест L-1 участва в първомайската манифестация през 1933 г. и дори отива до Москва и обратно. С това успехите на “съветския Buick” приключват. Моделът не стига до серийно производство.
Автомобилът КИМ-10-50 е съветски Ford Prefect E93A. През 1939 г. заводът КИМ - бъдещият АЗЛК, започва временно сглобяване на лицензирани фордове, докато се строи гигантски завод в Нижни Новгород. Но с пускането на GAZ с пълен капацитет необходимостта от монтажна площадка в Москва изчезва.
След като получи статут на независимо предприятие, КИМ не можа да се отърве от зависимостта от “Форд”. Първият съветски микроавтомобил се проваля с гръм и трясък на главния изпит - приемането от Сталин.
Градската легенда гласи, че Йосиф Висарионович наистина не харесва формата с две врати на KIM и колата е върната за промяна.
В най-кратки срокове работата по грешките е отстранена, но KIM-10-52 с четири врати няма късмет с времето. Автомобилът е представен през 1941 г., когато на никой не му е било до коли.
Стигаме до първия “Москвич” - 400, който се произвежда в периода 1946-1954 г. и е достойно копие на оригинала Opel Kadett K38 (1938 г.). Документът, подписан лично от Сталин през август 1945 г., строго забранява всякакви промени в дизайна.
Автобусът ЛАЗ-695/695Б с години на производство от 1956 до 1964 г. е смесица от Mercedes-Benz O321 и Magirus. Първородният рейс на Лвовския автобусен завод изглежда много по-независим модел. Тайната е, че специалистите на LAZ са подходили творчески към задачата си.
Инженерните решения и оформлението
са шпионирани от Mercedes-Benz O321H,
а дизайнът беше начертан по образ и подобие на автобусите Magirus. Дори емблемата под формата на главна буква L на предната част на LAZ много напомня на изстрелваща ракета - логото на Magirus. Резултатът е красив и модерен автобус за онези години.
Идва ред и на известния в цял свят ВАЗ-2101 (1970–1988), който е руски FIAT 124. От една страна, не е възможно да се нарече жигулата безсрамно копие на FIAT 124, защото самите италианци дадоха лиценза за производство на завода в Толиати.
Освен това ВАЗ-2101 не е точно копие
на 124-ката. Повече от 800 промени са били направени в дизайна на автомобила от съветските инженери. И повечето от тях са за добро, като сгъваемите предни седалки или по-модерния двигател.
Така или иначе, в Европа ладите за износ ги наричат “руски фиати”, които са по-удобни и по-евтини от оригинала.
“Волга Сибер” е сглобявана от 2008 до 2010 година и е некачествен руски образец на американския оригинал Chrysler Sebring. Последната “Волга” в историята предвид съвременните тенденции също може да получи наследник от Китай. Той едва ли ще бъде толкова несполучлив, колкото модела “Сибер”.
Ръководството на GAZ решава да се обърне към опита и възможностите на американската автомобилна индустрия.
Подписано е споразумение с групата Daimler-Chrysler
за производство на седани в GAZ на платформата за предно задвижване Chrysler JR41.
Всъщност спреният от производство Chrysler Sebring в САЩ получи рестайлинг от британските дизайнери от студиото UltraMotive и регистрация на поточната линия в Нижни Новгород заедно с цялото оборудване за производството му.
За три години обаче са сглобени малко по-малко от 10 хиляди седана, въпреки че първоначално планираният капацитет е 60 хиляди автомобила годишно. Тези волги напълниха гаражите на министерства и ведомства, а частните купувачи просто пренебрегнаха модела.
