Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев и още няколко негови колеги от различни парламентарни групи са внесли проект на Решение относно процесуалното представителство на българската държава по международните арбитражни дела.
Повод за това е предстоящият четвърти пореден опит на Асен Василев да премести висящи арбитражни дела в правосъдното министерство за 4 млрд. лв.
„Днес с колеги от различни парламентарни групи внесохме решение, с което да защитим националния интерес на България в международни арбитражи от деструктивните действия на финансовия министър Асен Василев“, обяви Добрев в профила си във Фейсбук.
Според проекта:
„1. Дейностите, свързани със защитата на българската държава по международните арбитражни дела, се осъществяват от министъра на финансите в изпълнение на чл. 60 от Кодекса за международно частно право във връзка с чл. 31 от Гражданския процесуален кодекс.
2. Задължава Министерския съвет да не изпълнява правомощия в компетентността на Народното събрание, свързани с определяне на процесуалното представителство на българската държава по международните арбитражни дела, и да не определя със свой акт орган за процесуално представителство, различен от този по т. 1.
3. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
Под проекторешението подпис са поставили освен Добрев, Тошко Йорданов, Станислав Балабанов и Гроздан Караджов от ИТН и Хамид Хамид от ДПС, което е видно от публикацията на депутата от ГЕРБ.
На 16 юни 2023 г. Министерството на финансите (МФ) обяви за обществено обсъждане проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози (проект на ПМС). С § 1 и § 4 от преходните и заключителните разпоредби на проекта на ПМС се предлагат промени в Устройствения правилник на Министерството на финансите и Устройствения правилник на Министерството на правосъдието (МП), чрез които министърът на финансите като представител на държавата по международни арбитражни дела да бъде заменен от министъра на правосъдието. Като мотив за изменението се посочва, че чл. 31 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - съгласно който държавата се представлява от министъра на финансите, се отнася за производствата пред националните държавни съдебни органи и представителството на държавата по международни арбитражни дела попада извън обхвата на кодекса. Твърди се, че този вид представителство е уредено в Устройствения правилник на Министерството на финансите като функция на звено от администрацията на министерството, подобно на процесуалното представителство и правната защита на държавата пред съдебните институции на ЕС и пред Европейския съд по правата на човека - осъществявано съответно от звена от администрациите на Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието въз основа на устройствените им правилници. Посочва се също, че предложението е съобразно направена преценка по целесъобразност в рамките на управленските виждания за оптимизиране на процесите на държавно управление в контекста на целта за разширяване на обхвата на процесуалното представителство на държавата, провеждано от министъра на правосъдието и, че производствата пред чужди юрисдикции, включително международните арбитражни производства, ще продължат с участието на министъра на правосъдието.
Експерти обаче нееднократно са предупреждавали, че проблемът може да дойде, когато всички документи по висящите производства, свързани с дейността по процесуално представителство пред чужди юрисдикции, включително международни арбитражни дела, съхранявани в Министерството на финансите, се предават в Министерството на правосъдието, а производствата, по които министърът на финансите е представлявал държавата, продължават с участието на министъра на правосъдието. В момента има няколко висящи производства срещу България, които са по енергийни спорове и исковете по тях са на стойност близо 4 млрд. лева.
