- В края на XIX в. разбойник напада легендарния влак, прибира куп злато от турския султан и се укрива под връх Ком
- Според изследователи Агата Кристи е била вдъхновена за книгата си от тази история - научила я 43 г. по-късно, докато вагонът 5 дни стоял в преспите на станция Черкезкьой
През 1934 г. Агата Кристи издава романа си “Убийство в Ориент експрес” - и до днес най-известният криминален роман в света. В книгата се разказва за мистериозно убийство на бандит в легендарния влак, което прочутият детектив Еркюл Поаро разкрива.
43 г. преди това обаче истинска банда разбойници напада Ориент експрес в Турция, убива пътник, отвлича петима други и прибира купища злато откуп за тях.
Вестта за страховитите бандити гръмва из Европа, а властите в десетки държави започват издирване на главатаря на бандата – капитан Анастас Куцияни. Но той изчезва като призрак…
На 130 км от Цариград в Турция, на 19 май 1891 г. група въоръжени мъже спрели Ориент експрес и нахлули в купетата…
„Нападението на Ориент експрес стана недалеч от станцията Черкезкьой.
Тренът се разтърси, след това влезе водачът на разбойниците с началника на трена и прибра на всички часовниците и златните ланци. Чух гърмеж, после научих, че един банкерин от Одрин не отворил купето, бил застрелян и умрял.
Бяхме пленени аз и още четирима други, отведоха ни в гората“, разказва по-късно в книга за нападението германският инженер Оскар Грегор.
Немският поданик изглежда единствен запазил самообладание в критичната ситуация и се превърнал в посредник в преговорите с турското правителство.
“Молбата за откупа писах аз, понеже другите бяха много уплашени”,
свидетелства инженерът. Три месеца турските власти протакали преговорите и изпращали потери да открият и ликвидират четата, но не успели дори да попаднат на следите . Разбойниците сякаш се изпарили.
Капитулирал накрая пред дързостта на похитителите и притиснат от натиска на европейските държави отвлечените да бъдат спасени, султан Абдул Хамид II наредил да платят 200 000 франка откуп на разбойниците.
И капитанът джентълменски освободил похитените.
Султанът, наречен по-късно “Кървавия” заради масовите кланета на арменци, не клекнал пред разбойниците от малодушие. А и това не бил първият му сблъсък с капитан Куцияни.
Година преди нападението над Ориент експрес, през юни 1890 г. на султана му се наложило да брои 3000 лири на разбойническия главатар, за да откупи живота на зетя си Салих бей и роднината му Ахмед бей, отвлечени от същата чета край Цариград.
И тогава потерите и засадите не уплашили разбойника и се наложило Абдул Хамид освен откупа да му прати и златен часовник, за да го омилостиви. Прибрал куп пари след двата удара в Турция, Анастас Куцияни разпуснал четата си и изчезнал вдън земя.
Турската власт го обявила за издирване из цяла Европа, но никой не успял да го открие. Част от хората му, присламчили се към други банди, по-късно били заловени и разказали подробно както за обира на „Ориент експрес“, така и за издирвания главатар. Дали и описание на капитана.
„През 1891 г. капитан Анастас имаше около 45 г., среден ръст, черноок, прав в снагата, имаше писани фигури по ръцете, дупчени с игли и почернявани с барут или мастило (татуировки – бел. авт.). Тогава беше с брада средня и прошарена“, свидетелствал един от хайдуците Въпреки описанието вдигнатите на крак полицейски сили из Балканския полуостров шест години не успели да мернат дори сянката на султанския душманин.
Чак до 30 декември 1897 г., когато околийският началник на град Фердинанд (днес Монтана) Петър Милков арестувал с група стражари един от каракачаните – собственик на многобройни стада с овце в района.
„Призованият заяви, че той е лицето, което се дири под името Анастас Куцияни, но се е преименувал на Атанас Димитров“, докладвал в София началникът.
Каракачаните са номадска общност, която от векове отглеждала овце и обхождала със стадата си ливадите от планината Пинд в Гърция до склоновете на Стара планина в България.
Наричали ги и „черните бегълци“ заради преданието, че са последните защитници на Константинопол от турците, и от скръб след падането на града го напуснали, облечени в черни дрехи.
Според Никола Василев - дългогодишен председател на културно-просветното дружество на каракачаните в Берковица, Куцияни отдавна знаел, че го издирват, но получавал предварителна информация за полицейските акции и се измъквал.
„Вероятно никога нямало да го заловят – бил е много дързък и хитър, имал много пари
Но властта притиснала каракачаните, заплашила цялата им общност с тежки репресии и се наложило да го предадат. Всъщност се договорили – капитанът да се предаде срещу по-лека присъда!“, разказва Василев.
Бившият разбойнически главатар, забогатял след
ударите в Турско, вдигнал къща в Берковица, създал семейство и четири деца,
накупил много глави добитък и пак му останало още много злато, спомнят си каракачаните.
Документите в делото, образувано срещу Анастас Куцияни в Ломския съд, свидетелстват, че след ареста разбойникът се е опитал да се откупи от правосъдието.
Неколцина търговци от Фердинанд заявили пред следовател, че след задържането му Куцияни броил 300 наполеона на влиятелни чиновници, за да бъде освободен.
Но не го пуснали. Тогава приятелите му събрали и платили 18 000 лева за освобождаването му под гаранция и Куцияни се върнал при семейството си.
Но след първоначалните признания започнал да отрича категорично, че е издирваният водач на бандата, нападнала Ориент експрес.
Следственото дело срещу Анастас Куцияни се проточило 6 години - до 1903 г. Дни преди процеса, на който били призовани свидетели от България, Турция, Гърция и Германия, обаче делото изчезнало от канцеларията на съда.
Според магистратите кражбата била организирана от самия Куцияни. Следствието започнало отначало, властите разпитвали свидетели и възстановявали лист по лист обвиненията срещу главатаря.
След още 3 г., през 1906 г., Анастас Куцияни отново бил изправен пред съда за разбойничество в Турция. Адвокатите му обаче въртели законите, отлагали заседания, пледирали, че капитанът не е български, а гръцки гражданин, искали делото да се гледа не в България, а в Турция, където били извършвани престъпленията.
И така – чак до 1912 г., когато избухнала Балканската, а после и Първата световна война. В кървавите водовъртежи процесът на капитан Куцияни потънал като песъчинка в океански прибой…А разбойническият главатар отново изчезнал безследно.
В книгата „Каракачаните в Берковица“ краеведът Цвятко Вацев твърди, че
Куцияни е бил осъден и излежал 2 г. в Софийския затвор,
а заловените от четата му били заключени доживот в Цариградската тъмница. Това породило сериозни съмнения, че капитанът е платил за свободата си.
Според легенди в Берковско, след като се върнал от затвора, Куцияни поискал да прибере златото си, но жена му, с която само знаели къде е скрито ,била починала. Разбойникът дълго разпитвал дъщеря си за жълтиците, но момичето твърдяло, че нищо не знае.
Тогава, разярен, капитанът я убил и се запилял из разбунения от войните свят, твърди мълвата. Според други пък след затвора Куцияни тръгнал с едно гърче от четата си да прибере закопано на границата с Турция злато.
Но разбойникът заподозрял, че капитанът му крои капан, убил го и сам отмъкнал имането. Историята за страшния капитан Анастас Куцияни – кошмарът на турския султан, обаче не свършва с това. През 60-те години на миналия век, при строежа
на пътя от Берковица към хижа “Ком” сред камънаците блеснала купчина злато
„Когато бях ученик, помагах при строежа на пътя от Берковица към хижата. Един от багеристите разбута с машината куп камъни и се изсипа котле със златни монети. Бяхме само двамата, но дори не ни хрумна да вземам златото, съобщихме на началниците.
Дойде един офицер и взе котлето. Какво е станало след това - не знам. Но знам, че на това място е бил лагерът на Анастас Куцияни.“, споделя Никола Василев.
„В онези години, скоро след Освобождението, нещата са изглеждали различно от днес. Хората още помнели мъките и безчинствата от турското иго. И мнозина приемали нападенията над бейове в Турция не като престъпления, а като възмездие за неволите.
А капитан Куцияни смятали за отмъстител, наричали го “комита-войвода”. Затова за него има легенди“, разказва Никола Василев.
На пръв поглед „Убийство в Ориент експрес“ на Агата Кристи няма общо с обира и убийството в експреса през 1891 г. Но според някои изследователи писателката е била вдъхновена за книгата си от реалното нападение на влака.
През зимата на 1929 г. Ориент експрес затъва за пет дни в огромни преспи край селището Черкезкьой в Турция. Там, където 38 г. преди това капитан Куцияни напада влака. Докато чакат да ги спасят, пътниците чуват от местни жители историята за страшния капитан.
Научава я и Агата Кристи. В романа й действието се развива в заседнал сред преспи в Сърбия влак, а в едно от купетата е убит пътник, който се оказва известен бандит, извършил серия отвличания и убийства и укрил се под чужда самоличност.
Гениалният Поаро естествено разкрива престъплението – бандитът е убит от близките на жертвите му за отмъщение. Справедливостта тържествува.
Но в живота и в литературата събитията, макар и свързани, понякога се разминават като бързи влакове.
