Бургас стана шеста спирка за представянето на втората му книга „Сплав човешка“
Бургас бе шестият град, в който журналистът и кореспондент на вестник „24 часа“ Ваньо Стоилов представи втората си книга „Сплав човешка“.
Премиерата бе снощи в Центъра за съвременно изкуство и библиотека и събра колеги и приятели на журналиста-доайен, навъртял 45 г. стаж в журналистическото поприще.
„Сплав човешка“ е написана от журналист, а не от професионален историк, затова и тя е по каноните на журналистиката, а не по правилата на строгата наука. Историите са такива, каквито са открити в документите или разказани от героите и техните близки, с които съм се срещал", обясни авторът. И добави: "Мнозина ще видят в тази книга трагичната история на ястребинчетата, разстреляни през 1943 г. от български войници, но не са само те.
Тук е чирпанлията Васил Узунов, който заради политическите си убеждения е лежал в затвора след 1944 г. по-дълго от най-известния политически затворник в света Нелсън Мандела - цели 28 години, 3 месеца и 12 дни. Бай Васил е политическият затворник на социалистическа България с най-дълъг "стаж" зад решетките.
Но тук е и необичайната съдба на единственото у нас партизанско бебе, родено в планината и спасено по волята на един... жандармерист“.
Ваньо Стоилов започва да пише тази книга още през 1986 година и продължава работата си по нея до издаването й съвсем наскоро. Заради нея пътува до София, Велико Търново, Русе, Разград, Търговище, Шумен, Варна, Плевен, Винище, област Монтана, Киченица, област Разград, Ситово в област Силистра, Мрамор в област Хасково, прелиствайки стотици архиви и срещайки се с десетки хора.
“В книгата има случаи от преди и след 9 септември 1944 г., случаи, в които българи се изправят срещу българи. Най-нелепото е да си броим жертвите – колко са убитите преди 9 септември, колко след това. Аз лично си го обяснявам като една снежна топка, която тръгвайки по склона става все по-голяма и накрая се превръща в лавина. Въпросът е дали ще позволим тази лавина на омразата да ни затрупа“, казва Стоилов.
При своите прочувания той открива паметна плоча в село Винище, на която едно до друго са написани имената на убитите преди и след 9 септември. „Този паметник на помирението съществува. Политиците ни не са го припознали, не се прекланят пред него, но аз бих го направил задължителна спирка в Стоте национални обекта на България, защото смятам, че всеки българин трябва да отдели поне един ден от живота си, за да го види“, убеден е журналистът.
Като човек, който вярва в знаците на съдбата уточнява, че паметникът в селото е открит през 2012 г. – същата година, през която в психиатрията в Раднево се излюпва бяла лястовица – символ на доброто, на надеждата и вярата.
А в знак на съпричастност и доброта Ваньо е замислил при представянето на „Сплав човешка“ в Габрово – следващата спирка на автора, да дари събраните средства от продажбата на книгата си на местен жител, който се бори с множествена склероза и на когото предстои трансплантация на стволови клетки.
