Любен Левичаров: Скочиха срещу Лилов, когато ни обвини за т.нар. Възродителен процес, бяхме въоръжени, можеха да го застрелят
Първи перестройчиците искат да овладеят МВР, за да няма контрапреврат
Повече от 33 години политиците се опитват да контролират спецслужбите, за да разполагат със събраната от тях информация и да ги управляват. Както и да ги използват като инструмент за натиск върху определени хора и икономически структури. Да изтикват от пазара чрез проверки и разработки противникови фирми и да облагодетелстват свои чрез бездействието на същите служби. Правителствата се сменят, но тази схема винаги работи. Единствената разлика е в количеството натиск, който се упражнява върху държавните служители.
Записите, които разпространи бившият депутат от “Продължаваме промяната” Радостин Василев, че Кирил Петков и Асен Василев подготвят кадрови смени в сектор “Сигурност”, предизвикаха шумен скандал, особено в частта, че новите назначения са консултирани с чуждите посолства.
Но най-новата ни история помни и по-скандални уволнения и назначения на ръководния състав при идването на новата власт, намесване в шпионски скандали, трансформиране и създаване на структури, а също и
подслушвания и следене
на журналисти и опозиция.
Било е и обратното - благодарение на доклад на службите политическата конфигурация се е преобръщала.
Такъв е случаят с президента Георги Първанов през 2001 г., който според социологическите проучвания нямаше никакви шансове да спечели. Ролята на трамплин изигра скандалът с документ на Националната служба за сигурност за корупция, който предшественикът му Петър Стоянов размаха пред очите на конкурента си Богомил Бонев в студиото на Би Ти Ви. “Ти ли ще ми говориш за корупция, виж какво пише тук?!”, извика срещу бившия вътрешен министър президентът, който се бореше за втори мандат. Но техният скандал в ефир неочаквано предизвика отлив на симпатизанти и стана повод за държавен глава да бъде избран Първанов.
Така че записите, които пусна Радостин Василев, не разкриват нищо нечувано и невиждано. Почти всички формации са сменяли шефовете на специалните звена през годините на прехода. Като десните от своя страна са се опитвали да се освободят от представителите на бившата Държавна сигурност (ДС). А последните ръководители на структурите за национална сигурност са
назначения на президента
Румен Радев. Свързани
са с армията,
каквато е и неговата биография. Такъв е случаят и с председателя на ДАНС Пламен Тончев, който пред депутатите обвини министри от правителството “Петков”, че са работили против интересите на страната. И другите изслушани в парламента ръководители на военното и външното разузнаване - Веселин Венев и Антоан Гечев, също са назначения на настоящия президент.
Началото на битката за службите всъщност започва веднага след 10 ноември 1989 г. Перестройчиците са първите, които искат да сложат ръка на МВР. Опасяват се да не би лоялни към Тодор Живков хора да им попречат на реформите. Затова новият първи секретар на ЦК на БКП Петър Младенов провежда тайна среща с шефовете на министерството още на 25 ноември същата година. Обявява, че заради настроенията срещу Шесто управление на ДС то трябва да се закрие.
Но се сблъсква със съпротивата на опитните апаратчици. Те излизат с номера, че той е председател на Държавния съвет, а тяхното звено е създадено с Постановление на Министерския съвет и формално няма правомощия да ги пипа. Тогава той обещава генералите и полковниците да запазят работата си, но ако работят с новата власт, и то на други длъжности. За това разказа Димитър Иванов, последният шеф на политическата полиция – 6-и отдел на 6-о управление на ДС.
“Казаха ми, няма място за
теб тук, иди при Кацамунски
(шеф на националното следствие - б.а.), но там не беше работа за мен - обясни той. - Възложиха ми да напиша концепция за трансформация на 6-о управление в управление за защита на конституцията. Бях попълнил щат от 50 души от общо предишните 200, като подбрах по-млади и несвързани с репресии в т.нар. Възродителен процес и работили по дисидентите хора. После се уплашиха дали няма да отида в СДС и Любен Гоцев (тогава заместник вътрешен министър) ме назначи на резервен щат за 6 месеца.” Такъв
се е предвиждал за хората,
които ще бъдат уволнени
или преназначени
на друга длъжност. Получавали са заплата, без да им дават работа, за да не правят проблеми.
В първите месеци след 10 ноември 1989 г. при службите на крака отиват още министърът Атанас Семерджиев, премиерът Андрей Луканов и бъдещият председател на БСП Александър Лилов. Те са посрещнати на нож.
Причините са няколко. Едната е, че планират реформи за съкращаване на служителите. “Казаха: „Или си подайте молби за напускане, или си намерете прикритие - фирми, където уж да работите”, разказа бивш шеф на служба.
Вторият фактор, заради който перестройчиците са охулени, е заради обвиненията им към ДС за т.нар. Възродителен процес и спуснатото решение, че оперативните работници трябва да участват във възстановяване на турските имена на турскоезичното население.
“Ние бяхме изненадани, когато Лилов дойде и обяви, че сме виновни за Възродителния процес. Бяха ни събрали в голямата зала на МВР - разказа о.р. полк. Любен Левичаров, шеф от ноември 1994 г. до август 1995 г. на Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП). - Семерджиев вече беше станал министър. Присъстваха колеги от всичките 7 управления - от началник-отделение нагоре. Хората реагираха остро. Ние бяхме въоръжени, можеха да го застрелят. Изгледахме го изненадани.” На това заседание част от присъстващите поискали оставката на Лилов, който тогава е член на Политбюро на ЦК на БКП и ще стане председател на преименуваната БСП само три месеца по-късно.
След години Левичаров го попитал защо така ги е нападнал на въпросното съвещание.
Стратега отговорил: “Трябваше
да избера - дали да има БСП,
или ДС - избрах БСП”,
цитира го антитерористът.
Още на срещата Лилов намекнал каква е целта му. Дал пример, че е рухнала мощната компартия в Германия, а също и в Чехия, където са го уверявали, че Вацлав Хавел е една политическа нула. „Но тази нула спечели изборите. България е в криза и от нея не може да я изведат кадрите на МВР, а силна политическа партия“, добавя Лилов.
Той обаче се опитва да спечели присъстващите, като ги уверява, че не са предадени,
доверието на Политбюро към
тях продължава да е същото.
Но иска всеки да се определи дали приема курса на преустройството и новата политика за възстановяване на имената на турскоезичното население.
“Партията не трябва да изключва заради несъгласие, но трябва да знае на какво може да разчита и да консолидира тези сили, които са готови да проведат курса днес, не утре. Така че предстои много остра борба за преустройство, преодоляване на извращенията, за запазване на партията. Аз държа на тази дума - за запазване на партията, за изборите, за демокрацията”, добавя Лилов.
Служителите на ДС обаче загубват мотивацията си за работа, защото се опасяват от уволнения.
“На бюрата вместо папки за срещи
с агенти, планове за проникване в
апартаменти, негласни обиски за
шпионаж, имаше кока кола, сокове.
Колегите въртяха телефоните, за да правят търговия. Вземахме заплати, но не работехме, защото очаквахме всеки момент да ни освободят”, добави Левичаров.
И си спомня как през 1991 г. са основали Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП, чийто наследник после е НСБОП, а днес - ГДБОП). Заглавието било измислено от Георги Ламбов, бивш началник на ДС в Софийското градско управление, а по-късно и главен секретар на МВР.
Със създаването на ЦСБОП, с прехвърлянето на контраразузнаването в Национална служба “Сигурност” в МВР и изваждането на външното разузнаване от Министерството обаче опитите за овладяване на службите не приключват. Почти всяка следваща власт подменя шефовете им, с малки изключения.
