- Името на Апостола е нашето единство, че сме свободни въпреки истеричния егоизъм на политиците и олигархията
- В анкета на 24chasa.bg 64% заявяват, че искат входът за страната да е “Васил Левски”
Трябва ли да се прекръсти летище София от “Враждебна” на “Васил Левски”? Зададохме този въпрос на читателите на “24 часа” в анкета, публикувана на сайта ни 24chasa.bg.
Мнението си изразиха 4789 души и то е категорично - около 2/3, или 63,91% от гласувалите в анкетата, са на мнение, че столичното летище трябва да се преименува на “Васил Левски”.
Предложението за името дойде от председателя на БАН Юлиан Ревалски и е по повод 150 години от рождението на Апостола. Идеята за смяната на името на столичното летище не е нова - още през 2009 г. известният журналист Петър Пунчев я повдига в “24 часа”.
И предложи столичната аерогара да промените името си, след като фигурираше в резервационните системи като София - “Враждебна”. Самото име произлиза от старобългарското “враждение”, което значи “преследване”.
Така на 16 ноември 2009 г. се ражда инициативата на “24 часа”, в която се включиха и БНТ, и БНР. Започнахме допитване за ново име на летището, а темата породи голям национален интерес.
Проучване на “24 часа” установи каква е практиката при именуването на летищата - тъй като в началото те възникват на равни места, повечето носят имената на местностите или близки селища. С времето все по-често към тях се добавят имена на знакови за нацията личности. Така например е и с централното летище на Рим - Фиумичино, което се казва “Леонардо да Винчи”. В Париж има “Орли”, но и “Роаси - Шарл дьо Гол”, в Москва са “Шереметиево”, “Внуково”, “Домодедово”, “Биково”, “Тушино”.
Мнение изрази и писателят акад. Владимир Зарев, според когото "Васил Левски" е гордо име за столичното летище.
Васил Левски е най-високата еманация на българския дух, той е най-величественият знак и подвиг на българския ни живот, най-прекрасната и осъществена днес част от свободата, пише Зарев за "24 часа".
"Апостола възвестява пророчеството: “Времето е в нас и ние сме във времето”, но със своя гений и гордата си смърт Васил Левски надраства себе си, той не просто изпълва времето със своята саможертва, със смисли и пророчества, а се възвисява над времето, превръща своето кратко битийно съществуване в безсмъртие.
Днес Дякона го няма и е с нас, той е в умовете и най-вече в сърцата на българите, той е оня величествен пример, който ни обединява, както ни обединяват езикът и националното ни самосъзнание.
Левски е нашето българско единство, единството, че въпреки истеричния егоизъм на политическата класа и на олигархията ни България съществува и че ние всички сме нейни чада и сме свободни.
Ето защо аз горещо приветствам националното ни летище да се нарече с гордото и непреходно име Васил Левски. Убеден съм, че е добре тези, които посрещаме, и тези, които изпращаме, да свързват България с неговото свято име!", казва още Зарев.
