Бившата съдийка Румяна Ченалова осъди прокуратурата заради незаконните обвинения в престъпления по служба, които ѝ бяха повдигнати във връзка с делата „Белведере“ и „Соло“, предаде „Лекс“.
По тях делото срещу Ченалова беше прекратено още през 2017 г., а след това в специализираните съдилища продължи процесът за длъжностни и документни престъпления, по които тя е напълно оправдана вече на две инстанции.
Миналата година Ченалова е завела иск срещу прокуратурата за 200 000 лева само заради обвиненията за делата „Беллведере“ и „Соло“. Скандалът около нея започна през 2014 г. именно покрай казуса „Белведере“, когато тогавашният посланик на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан каза, че в съдебната система в България има гнили ябълки, като имаше предвид делото за несъстоятелност, образувано срещу дъщерните фирми на френската компания „Белведере“, по което съдия беше Ченалова и тя беше обвинена в престъпление по служба.
През 2015 г. съдийката беше обвинена и за това, че след като оправда и пусна от ареста двойния убиец от „Соло“ Илиян Тодоров, е забавила протеста на прокуратурата срещу отменената му мярка за неотклонение до изтичане на крайния срок и той остана на свобода, след което се укри от правосъдието. След това Тодоров беше осъден на доживотен затвор, но едва тази година беше задържан в Узбекистан, но все още не е върнат в България за изтърпяване на наказанието.
Още през 2017 г. разследването по тези случаи срещу Ченалова беше прекратено с мотив, че няма достатъчно доказателства да е извършила престъпление по казуса с „Белведере“, а деянието ѝ по делото „Соло“ беше прието за несъставомерно.
В исковата си молба бившата съдийка пише, че шумните коментари по обвинението за „Белведере“ са ѝ повлияли много негативно, колегите ѝ я отбягвали, служители на ДАНС идвали редовно в съда, разпитвали деловодители, а след отстраняването ѝ от длъжност се затворила в себе си и пиела успокоителни. Ченалова се оплаква, че и до момента името ѝ се свързвало с този казус. Негативното отношение на обществото, сривът на репутацията ѝ като съдия и подозрителното и дистанцирано отношение на познати, приятели и колеги променили начина ѝ на живот, увредили психиката ѝ и я лишили от очаквания, планове и надежди. Тя била недоволна и от мотивите, с които делото било прекратено, тъй като не се казвало, че не е извършено престъпление, а че няма достатъчно доказателства. Обвинението за „Соло“ пък допълнително я разстроило, а разследването се проточило.
Съдия Стилияна Григорова припомня, че на Ченалова е била наложена най-леката мярка „подписка“, но подчертава, че става дума за длъжностни престъпления от магистрат.
„От магистрата, повече от всеки друг, се очаква да действа законосъобразно, воден изцяло и единствено от закона. Обвиненията, че Румяна Ченалова, именно в качеството си на съдия, е престъпила задълженията си по служба допълнително накърнява достойнството ѝ. Естествена реакция е и ограничаването на социалните контакти поради чувството на срам, обида и унижение. Личният ѝ живот и здравословно състояние също са негативно повлияни“, пише съдът.
В решението на съдия Григорова обаче се казва, че всички описани от Ченалова проблеми не са се дължали единствено на това разследване, а също и на неприключилото дело срещу нея, както и на производството за дисциплинарното ѝ освобождаване от длъжност, по което тя беше уволнена от съдебната власт. Съдът припомня, че в дисциплинарното дело са били описани нарушения ,които Ченалова е допуснала по казуса „Белведере“.
„Тук следва да се отбележи, че мотивите за потвърждаване на най-тежкото дисциплинарно наказание са и установените нарушения при разглеждането на т.д. No 6907/2014 г. по описа на СГС, като именно тези нарушения са послужили за основание да се образува наказателното производство за престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Не без значение при определяне на размера на обезщетението е и основанието, поради което ДП No 65/2015 г. е прекратено по това обвинение – липса на достатъчно доказателства (чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК), а не на някое от основанията по чл. 24, ал. 1 от НК – несъставомерност на деянието, например“, припомня съдът.
Относно широкото медийно отразяване на делата срещу бившата съдийка, в решението на градския съд се казва, че отзвукът е обективно следствие на заеманата от Ченалова длъжност и затова интересът на обществото и медиите е бил толкова голям.
„Обществеността има право да бъде информирана за наказателно производство срещу магистрат за извършени от него престъпления във връзка със службата му и в този смисъл медийният интерес оправдан. В този конкретен случай медийното разгласяване на воденото срещу Ченалова наказателно производство не следва да бъде преекспонирано“, пише съдът.
Той не споделя и оплакването на Ченалова, че разследването се е проточило, като подчертава, че е продължило две години и седем месеца и са извършени множество проверки и решава да я обезщети за неимуществените вреди само с 4000 лева.
„Целта на присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице. Допълнително, осъждането на ответника да заплати обезщетение само по себе си също има ефект на репарация“, се казва в решението, което не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
