- Тази година Казанлък провежда своя Празник на розата за 120-и път. Не знам дали в страната има по-дълголетен празник, който да е жив и до днес. Как през годините се пази такава традиция, госпожо Стоянова?
- Не сме изследвали това. Бях в Габрово на техния Фестивал на хумора, който е на 100 години. Въпреки дъжда беше много смешно и интересно, но хората там нямат претенции техният фестивал да е най-старият у нас. А традиция като нашата се пази с много любов. Всеки пази спомена за първата любов. И когато разтвори снимките от албума си, му става най-мило, независимо от това какво се е случило в живота му по-нататък. И ние, казанлъчани,
като отваряме снимките на стария Казанлък,
на цариците Роза през последните 55 години, виждаме как този празник се е правил през тези години с много любов.
- Всяка година организирате розобер, празнично шествие, множество концерти на открито и конкурса за красота “Царица Роза”. Какво е новото?
- О, има. Един празник, който се ражда като празник на милосърдието, днес вече е фестивал. През първите години е бил еднодневен, а сега той вече започва в средата на май и завършва в началото на юни с много изложби, концерти. Разбира се, и с много срещи с казанлъчани, каквато бе тазгодишната среща с потомците на розотърговците, на които дължим този празник. Подредихме за тях изложбата “Родовата памет”, тя в момента гостува в парламента. Кадрите в нея са много интересни, аз лично си преснимах един.
- Откъде се взеха тези кадри?
- От архивите на Историческия ни музей, от Музея на фотографията, както и от архивите на самите родове, които са издирени. “Моя” кадър го давам за пример, когато говорим какво се е променило в днешно време. Мога да кажа, че се променят и хората. Въпросният кадър е от XIX в., когато
фамилията Папазови подарява фабриката си за спирт за сиропиталище,
а на женското дружество в Казанлък завещава абаджийския си дюкян. Димитър Папазов дарява 42 000 тогавашни лева за строеж на болницата в Казанлък. Те са поддържали и ремонтирали храмове, а през 1931 г. братята Папазови даряват и 2 млн. лв. за изграждане на приют за деца - кръгли сираци, в Карлово. Е, сравнението няма да е в полза на сегашните дарители, защото тогава наистина всички тези родове са се стремели да развиват мястото, в което живеят, живели са с болките и радостите на хората около себе си.
- В днешно време много от дейностите по разчистването, консервацията и обезопасяването на бившия Дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа се случиха тъкмо благодарение на щедростта на съвременни дарители. Някои от тях “24 часа” включи в престижната си класация “Достойните българи". Зная, че община Казанлък много разчита Чинията най-после да бъде отворена за посещения от туристи. Докъде стигна реализацията на тази идея?
- Арх. Дора Иванова и нейната фондация “Проект Бузлуджа” са напреднали много. Заедно с нея бяхме при служебния министър на културата проф. Найден Тодоров. Тя му остави писмо как отварянето да стане още тази година, но нямаме отговор. Поканили сме го за Празника на розата. Всичко е готово, даже има билети. Липсва само санкцията на Министерството на културата. Фондацията на Дора и ние като община и областният управител на Стара Загора сме готови много отдавна. Дори искахме Чинията да отвори още през април.
- Проектът за изграждане на културно-историческия комплекс “Светът на траките” също може да привлича повече туристи за Празника на розата.
- Това е наистина интересен атракцион, в който експонираме тракийския град Севтополис, който сега се намира под водите на язовир “Копринка”. Показваме целия бит и култура на траките - чрез восъчни фигури и с прожекцията на 3D и 4D филми. На място ще работят занаятчийски ателиета, в които ще могат да се включват и гостите.
През септември би трябвало проектът вече да е приключил, той е доста напреднал. Даже ръководният екип вече работи по маркетинга, сайта и набирането на персонал. Комплексът разполага с ресторант и кафетерия, както и с 5 къщи за настаняване. Ще бъде доста интересно да посрещнем в тях първите си гости за Коледа и Нова година.
- Това, което направи изключително впечатление, е откриването на единствения у нас музей, създаден само за една картина - “Ахинора” на Иван Милев.
- И гостите на тазгодишния Празник на розата ще са едни от първите му посетители. Открихме този музей на празничния 24 май. Идеята се роди около 120-годишнината от рождението на художника. Оказа се, че Иван Милев е незаслужено забравен. А той е един от най-интересните импресионисти в България. Емблематична творба “Ахинора” ще бъде неговата постоянна експозиция, а по-нататък постепенно ще показваме и останалите 130 работи на художника, с които разполага нашата галерия. Намерението ни с директора Пламен Петров е впоследствие музеят, който е разположен в общинска къща, да се превърне в
дигитален музей на Иван Милев по подобие на този в Чикаго,
където видях и преживях една такава разходка из творчеството и живота на Ван Гог. Много ми се иска да направим такова нещо и тук - тази виртуална разходка е направена по всичките нови и интересни за младите хора технологии. Те отиват в музея, гледат картините, които се сменят с подходяща музика, и могат да стоят там с часове, като си работят нещо, общуват или просто са сами със себе си.
- Пандемията от COVID-19 мина, да чакаме ли повече гости на Празника на розата?
- Барометър за това са посещенията от нашите побратимени градове. Те вече са 11, тази година предстои да се побратимим с още 3 града. Всички ще пратят представители за празника.
Побратимяваме се с Кашам - център на розата и розопроизводството в Иран. Според иранците това е най-красивият град в страната им от гледна точка на цветята. Имат традиция и навярно ще поспорим с тях кой е по-стар в този поминък. Във Виетнам не произвеждат маслодайна, само култивирана роза, но и те имат фестивал на розата. А Лонджа е малък град близо до Варшава. От 7-8 г. те упорито ни гостуват по собствена инициатива с молба да се побратимим. Отидохме там и разбрахме, че в града живеят много казанлъчани, които са се преселили преди много години. Дори една добра художничка - Ивайла Живкова, ни покани в дома си и разказа за своя род. Тя имаше изложба, сега се готви да дойде с картините си и при нас.
- Знае се, че по това време е розоберът, когато берачите трябва да са в калните градини още от 5 ч сутринта, а трудът им е тежък. С какво празникът помага на тези хора?
- Аз също си задавах този въпрос в началото. Затова и много държах в рамките на празника
да правим среща с розопроизводители, да организираме конференции
по теми, които ги интересуват. Тази реклама, която правим по време на празника - на българските рози и на розовото ни масло пред целия свят, им помага много. Тук идват представители на бизнеса от побратимените ни градове, а чрез тях ние отваряме вратите на производителите към пазарите. Производители са пътували с нас и в Сеул, и в Китай, и в Европа, и вече имат създадени директни бизнес връзки.
- На празника каните и много гости, от които зависи държавата да обръща повече внимание на този отрасъл.
- Голям проблем при нас е работната ръка. Нашият регион е много индустриален, фабриките тук прибират цялата работна ръка и действат на пълни обороти. И за тези кампании - за прибирането на розите, на лавандулата, а след това са и черешите, наистина няма сезонна работна ръка. Държавата се опита преди години да помогне с промяната в Кодекса на труда с временните еднодневни трудови договори. Тогава пак имаше неудачи, невинаги всичко бе обмислено.
Много голяма тема тази година обаче са промените в регламентите, които иска да направи ЕС за етеричните масла. Ако те бяха минали, както бяха замислени първоначално, не само малките производители щяха да бъдат ощетени. Заплашен бе и целият български бизнес с рози и розово масло. Срещу това работихме заедно - производителите, местната власт, министърът на земеделието, българските евродепутати в Брюксел. Радостно е, че оттам вече има сигнали, че регламентите ще бъдат съобразени с нашите искания.
Това е най-добрата новина за Празника на розата и е много добър пример как се защитава един поминък. Много съм обнадеждена, че гласът на производителите и преработвателите се чува. Потвърди го преди дни и евродепутатът от Гърция Мария Спираки, докладчик по проблема. Тя дойде лично на конференцията за етеричните масла, която организирахме в курорта Овощник край Казанлък. Влезе и в розовите градини, за да се запознае на място с производството на този продукт. И обещава да има нова формулировка за етеричните масла от биопродукти, така че занапред те да не се разглеждат като химическа и опасна субстанция, а като биологичен продукт - една съставка, една смес, една натурална субстанция.
Градът в 900 снимки
Албумът “Нашиятъ Казанлъкъ” е исторически разказ за града с картички и снимки, който общината издаде за Празника на розата. Екип на Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в града събрал с помощта на хората най-напред 4100 фотоса. 1500 от тях били със сравнително добро качество, а 900 намерили място в албума.
Директорът Стефан Папукчиев разказва, че идеята за издаването на “Нашиятъ Казанлъкъ” се родила преди 4 г. и веднага получила подкрепа от кмета Галина Стоянова. Постепенно проектът печели популярност, хората носят или публикуват в интернет пространството интересни фотографии и така музейният екип събира хилядите изображения.
Снимките разкриват живота в Казанлък от края на XIX в. до днес. Фотосите са подредени в 33 теми, сред които “Площадът и чаршията”, “Занаяти и производства”, “Гари и автогари”, “Авиацията”, “Места за отдих и излети” и др. Те “вървят” по стария градоустройствен план на града от 1908 г. и водят зрителя на разходка, която започва от жп гарата и продължава на север из градските улици, за да стигне до уличните чешми и парк “Тюлбето”.
Има свидетелства, че тукашните хора са празнували масово в миналото. Обилен е събраният материал и за почивките и занаятите на жителите на Казанлък отпреди много години.
Най-старата снимка в албума е от далечната 1892 г. Тя е запечатала честването в Казанлък по повод 300-годишнина от рождението на полския педагог Ян Амос Коменски. Макар че повечето автори са неизвестни, фотосите са много ценни като автентични документи за това от какво се е вълнувал градът в продължение на десетилетия. Стефан Папукчиев е убеден, че още много снимки се пазят в архивите на казанлъшките семейства. Той призовава съгражданите си да ги носят в музея, за да има и ново издание на уникалния албум. Гарантира, че ще ги върне непокътнати.
