В момента битката е за това да останем човеци, каза писателят преди месец, когато отличи истории на доброта на церемонията на "24 часа"
На 21 април Георги Господинов дойде на изключително емоционалната церемония за отличията "Достойните българи", което "24 часа" направи за 20-и път. На нея бяха разказани 26 истории за големи сърца на 34 българи. Георги Господинов отличи шестокласника Николай Байкушев, който забеляза и потуши пожар до езерото Вая. Малкото момче носи 200 кофи с вода, притеснено, че пожарът е до жп линиите, може да мине влак и да стане взрив.
Ще връча тази награда на един достоен човек. Казвам човек, защото в момента битката е за това да останем човеци. Може да звучи просто, но е най-ясната разделителна линия, която има днес. Ние всички сме малки в сравнение с теб, Никола, обърна се към него писателят.
Писателят даде тогава интервю за "24 часа", в което обобщи впечатленията си от вълнуващите истории на достойните българи и очакванията си за отличията Букър. Ето част от него.
- На 20-ата церемония “Достойните българи” много пъти чухме: “Друг да беше, щеше да постъпи по същия начин. Човещина е!” Трябва ли да се награждава и показва доброто, г-н Господинов?
- Всъщност тази фраза е най-хубавото и най-истинското, което можеш да чуеш от всеки добър човек. Защото добротата е нормалното състояние на човека, но ние просто сме го забравили. Добротата е това, с което всяко дете тръгва, но после тези неща се губят някъде. Затова “Достойните българи” бе много важно и вълнуващо събитие.
И понеже връчих отличието на шестокласника Никола Байкушев, който пренесъл 200 кофи вода, за да загаси пожар край езерото Вая, нека да го кажа: пред този случай всички сме малки, доброто е отвъд възрастта.
И, да, то би следвало да идва естествено, а думата човечност да е най-важната дума.
- Какво ви впечатли в Никола?
- Впечатли ме с това колко искрен и естествен е поривът му да стори добро. И не само той, а всички добротворци на церемонията. Защото макар и да е вярно, че е нещо, което се възпитава, доброто идва първо по природа. Важно е да не го загърбиш.
- Намирате ли общо между добротворците, които видяхте на церемонията, и техните избраници, които всеки ден гледаме по телевизора?
- На мен много ми се ще един ден вместо пряко излъчване от парламента да гледаме историите на тези хора. Всеки един от тях разказа история, всеки от тях знаеше, че е направил добро, но също така знаеше, че не би могъл да не го направи. И че това е най-естественото нещо, част от идеята да бъдеш човек.
Затова беше много хубаво, когато един от наградените, учител от Пазарджик, каза: “Аз поздравявам всеки ден моите ученици със “Здравейте, добри хора!”. Нека този да бъде поздравът и помежду ни!
- От всичките 26 истории за смелост и солидарност към изпаднали в беда, за саможертва и благородство кои ви предизвикват като писател?
- Вижте, във всяка от тези истории аз виждах и болката.
Защото добър човек се става и не е леко да направиш добра постъпка - отдолу винаги има пожар, има тъга, има загинал близък.
Много ме впечатли историята на Янка Морчева, дарила органите на починалите си син и внук. Не заради това, че е седнала в стола на знаещите в “Стани богат”, за да спечели пари за паметник на внука си. Впечатли ме онова, което тя каза - че дарявайки органите на сина си и внука си на четирима души, сега знае, че част от двамата скъпи на сърцето ѝ хора живее, макар и някъде другаде.
Тази 77-годишна изстрадала жена се обърна съвсем разумно към законодателите да дадат шанс на хората, получили дарени органи, за контакт със семействата на донорите. Да научат повече за сърцата, които бият в тях. Тази история сякаш беше буквализация на метафората, защото навсякъде говорим и пишем за сърце, но в абстрактния смисъл, докато при нейния случай съвсем конкретно става дума за човешки органи, които преминават в други хора.
Всъщност добротата е такова невидимо донорство на живот и на кураж, и на всичко.
Тук имаше хора, спасили други хора, и хора, утешили други хора. Да спаси и утеши, е най-голямото, което човек може да направи. Тези истории ме впечатлиха.
- Какво очаквате да се случи на 23 май, когато победителят за Букър ще бъде оповестен?
- Онова, за което говорихме досега, е много по-важно, но понеже сме в навечерието на 24 май, аз бих се зарадвал заради радостта на всички наоколо. Защото много хора се развълнуваха от тази номинация - би било чудесен подарък.
Но как да ви кажа, тази книга я има, дали ще получи, или не наградата, в нея съм разказал онова, което ми е важно да кажа. Най-хубавото е, че тя ще стигне до хората. Очаквам, че повече хора тук ще я прочетат.
- Неотдавна казахте, че не можем да живеем дълго в мазето на едно минало, но също и че днес живеем в дефицит на бъдеще. Кое може да ни извади от мазето и да ни върне перспективата?
- Малката доброта. Онова, което може да ни извади от мазето, някой от днешните герои го каза, трябва да започне отвътре навън.
Тези хора - достойните българи, разбират повече от политиците, че нещата не започват от големите приказки. И понеже съм писал за това, да кажа отново: нашите кризи не са просто политически кризи, те не са просто икономически кризи.
Най-тежкото е, че в момента усещането ни за бъдеще е изчерпано, че чисто човешки сме на един предел. И в момента се решава, и то вътре в нас, дали да останем от светлата страна, от страната на човешкото. В такива времена е достатъчно да си свестен и чувствителен човек. Това вече е голяма стъпка. Както се казва, в ненормални времена да си нормален е част от достойнството.
- Ако трябваше да напишете разказ за хората, които видяхте и чухте на церемонията “Достойните българи”, какъв щеше да е техният портрет?
- Докато слушах, се замислих, че с всичките си разкази и истории разказвам за тях. Една от тях например е “Жива душа” - за последния жител на едно село, от което е останало само гробището, и то се запалва, а той трябва да спаси останките от мъртвите, самият аз съм близо до тях. Близо съм до тяхната среда, от малък провинциален град съм и техните истории всъщност са историите на моите роднини.
