Трите най-големи партии отказват да управляват в коалиция, а за първи път от 33 г. няма бонус за победителя
Милиони гърци се отправиха към урните в неделя, за да гласуват новия състав на парламента на общите избори в страната. Настоящият премиер Кириакос Мицотакис от консервативната “Нова демокрация” се бори за преизбиране, а основният му опонент е предшественикът му Алексис Ципрас - лидер на СИРИЗА. Близо 10 млн. души имаха право на глас, като малко над 18 хил. гласуваха още в събота
за първи път от чужбина
Според информация на вътрешното министерство около 18 ч избирателната активност в страната е била 48,76%. В Обединеното кралство пък тя е достигнала 76,3%.
Първите екзитполове след края на изборния ден сочат, че най-голяма подкрепа събира партията на премиера Мицотакис “Нова демокрация” - между 36 и 40%. Тя води значително пред втората политическа формация СИРИЗА на Ципрас, която събира между 25 и 29%. На трето място, с много по-малка подкрепа според предварителните резултати, се нарежда ПАСОК - между 9,5 и 12,5%. Още не е ясно дали “Гръцко решение” ще успее да си осигури място във властта. Прогнозите сочат между 3,5 и 5,5% за нея, т.е. вероятно ще успее да премине 3-процентния праг за влизане в парламента.
Първата позиция обаче далеч не гарантира на Мицотакис, че ще успее да сформира правителство. Това е така, защото за първи път от 1990 г. насам гласуването се проведе по система за пропорционално представителство, което затруднява допълнително всеки претендент да си осигури категорична победа и предполага свикването на предсрочни избори след 40 дни.
Досега на печелившите партии се отпускаха бонус места, за да съставят по-лесно правителство. Това се промени след отмяната на полупропорционалното представителство през 2016 г. Сега в парламента ще влязат 300 народни представители, а броят места, полагащ се на всяка една партия, зависи единствено от процента, който си е спечелила от вота. В миналото се използваше схема, която даваше между 20 и 50 места на печелившата формация в зависимост от процентното ѝ представяне. По закон обаче, ако се стигне до свикването на нови избори, което би било в началото на юли, въпросната полупропорционална практика ще се върне в сила. Тоест, ако сега Гърция не успее да състави правителство,
бонус местата ще се върнат в сила за следващия вот
“Изборите са празникът на демокрацията. Днес ние гласуваме за нашето бъдеще - с тези думи Мицотакис се обърна към народа. И добави - За по-добри заплати, повече и по-добри работни места. За по-ефективна здравна система, за общество с по-малко неравенства, за по-силна държава.”
Гласуването в страната започна в 7 ч сутринта и завърши в 19 ч. Тези избори са особено трудни за гръцкото правителство заради наболели проблеми от различен характер. Управлението на Мицотакис е обременено от шпионски скандал, спираловидна инфлация, нарастващи опасения относно върховенството на закона. Народът не е забравил и влаковата катастрофа край Лариса, в която загинаха 57 души, повечето от които бяха ученици и студенти. Лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас също, изглежда, все още е остро съден за първите месеци на своето управление през 2015 г., когато Гърция беше в разгара на тежка икономическа криза. Тогава страната беше доведена до състояние, налагащо създаването на третата международна спасителна програма на южната ни съсeдка.
За коалиция също е трудно да се говори, тъй като втората политическа сила СИРИЗА е твърда опозиция на “Нова демокрация”, т.е. между “червените” и “сините” няма място за диалог.
Обтегнати са отношенията и между лидерите на евентуалните първа и трета политическа сила. Според анализатори конфликтът между Мицотакис и Андрулакис придобива личен характер, пише в. “Катимерини”. Двамата не пожелаха да се опитат да намерят общ език дори седмици преди изборите, когато вече беше ясно, че не може да се очаква еднопартийно управление, а трябва да се мисли по-скоро за надеждна коалиция. Те продължиха да се нападат въпреки това.
Когато Андрулакис беше избран за новия лидер на ПАСОК, Мицотакис се опита да му протегне ръка. Той обаче бързо осъзна, че отсреща му стои политик, който
няма намерение да работи в интерес на “сините”
Тогава Андрулакис подчерта, че времето, в което двете партии са гледали в една посока, е отдавна отминало. “Различни стратегии, една цел” - така пък обобщи непосредствено преди изборите настоящият премиер политиките на двете партии. В резултат на обтегнатите отношения между първата и третата партия обаче по време на предизборната си кампания стратегията на “Нова демокрация” бе да се обръща направо към избирателите на ПАСОК в опит да пренасочи част от вота на нейните симпатизанти към себе си.
И 17-годишните вече гласуват
В Гърция особено внимание се обръща на това как гласуват младите. От 2016 г. правителството взе решение да намали възрастта за получаване на право на вот от 18 на 17 г. Така гърците между 17- и 21-годишна възраст оформят една група от над 435 хил. души, които хипотетично може да наклонят везната в една или друга посока.
17-годишните са представители на поколението, което преживя най-тежката икономическа криза по време на ученическите си години. Социолозите се опитват да предвидят коя партия биха подкрепили те, но е трудно, тъй като това право им се дава за първи път. Има очаквания много от тях да подкрепят СИРИЗА. Не е ясно дали изобщо повечето са отишли да упражнят правото си.
На този фон лидерът на лявата партия СИРИЗА Алексис Ципрас публикува видео в профила си в тикток, за да призове младите да се отправят към урните в неделя. “Какво става, брато? Отиваш ли към урните днес?”, пита той в 14-секундния клип. “Другите ще отидат. Винаги отиват”, продължава Ципрас, казвайки, че “сега е моментът” хората да вземат свои собствени решения.
