- След като я удушил, 19-годишният ученик съобщил в полицията, че Тереза е изчезнала
- Съседите принудили собственика на апартамента да търси откъде идва страшната воня в блока
- Осиновеният младеж подробно обяснил как е извършил убийството, после се отрекъл
Ученик погуби жената, която го е осиновила, отгледала и посветила дните си на една единствена цел - той да стане добър човек.
Преди дни в Ловеч се разчу потресаващата новина, че в мазето на блок е открит полуразложен труп в куфар. От полицията съобщиха, че за смъртта на 52-годишната Тереза Василева е обвинен нейният 19-годишен син Антон. Младежът е задържан в следствения арест, разпитан е пред прокурор, съдия и криминалисти и прави признание за тежкото престъпление. Преди това не казва цялата истина обаче - твърди, че са се скарали и майка му е паднала по стълбите. Заключението на съдебен лекар сочи друго - подезичната кост е счупена, жената е удушена, по лицето ѝ има наранявания.
Тереза и съпругът ѝ Антон Василев, известен с прозвището Червения, осиновили момчето и бащата го нарекъл със своето собствено име. Обградили го с обич и внимание. Червения бил собственик на пункт за изкупуване на вторични суровини, съпругата му помагала в бизнеса, детето растяло в спокойна среда. Но нещата главоломно се обърнали, когато болест покосила бащата и той починал преди няколко години. След кончината му останали кредити. Наложило се да напуснат семейното жилище, Тереза не можела да плаща ипотеката.
Майка и син наели апартамент в центъра на Ловеч преди 5-6 години. Тя припечелвала от онлайн търговия с порцелан.
Казват, че залитала по хазарта, но била стриктна в плащането на наема
Антон учел в гимназия “Климент Охридски”, бил добър ученик, не създавал проблеми, твърдят негови преподаватели. Преди две години поискал да продължи образованието си в техникум по механоелектротехника. И оттам казват, че бил тих и старателен. Тереза редовно се интересувала как се държи синът ѝ в училище - била загрижена и за успеха, и за поведението му.
Съседка от блока, с която майката била по-близка, разказва, че тя
често се оплаквала от гневни изблици на сина си
Търсела съвет какво да направи, за да потуши напрежението между тях, споделяла, че разговорите им били на висок тон и завършвали със затръшнати врати. В кооперацията обаче нямали забележки към семейството. Е, понякога Антон правел купони у дома, но не толкова шумни, че да дразнят съседите.
Така течал животът им - ту добре, ту не чак толкова, до деня на убийството. Какво точно го е подтикнало към тази брутална крайност, знае само Антон.
На 20 февруари, след като скрил трупа в мазето, той съобщил в РУ - Ловеч, че майка му е напуснала жилището на 13 февруари и оттогава е в неизвестност. Тереза била обявена за общодържавно издирване.
През април в блока започнало да се носи отвратително зловоние. Обитателите не откривали причина за смрадта в своите жилища. Затова позвънили в София на собственика на апартамента, даден под наем, за да провери и той.
“Първоначално мислех, че миризмата идва от горе, тъй като Антон не е плащал тока - аз проверих.
Предположих, че има развалена храна в хладилника”,
разказва хазаинът, когото условно ще наричаме Владислав, тъй като не желае името му да се огласява в медиите.
Преди идването му в Ловеч питал Антон по телефона къде е майка му. Младежът отговарял, че не знае, може и да е в чужбина, но той ще плаща наема. Дванадесетокласникът бил започнал работа като сервитьор в с. Орешак.
“Парите от наема пристигаха редовно, затова мислех, че всичко е наред, и не бях стъпвал в блока с години. Имах здравословни проблеми и бях занемарил комуникацията с Тереза. Пристигнах в неделя, на 30 април, и това, което видях
в апартамента, е пълен погром. Той е превърнат в склад на всевъзможни боклуци”,
разказва Владислав.
Накупил чували за смет и наредил на Антон незабавно да се заеме с разчистването на жилището. Обявил, че ще наеме и фирма, която да дезинфекцира, след което ще прекрати взаимоотношенията им. Към 15 ч обаче решил да погледне какво е състоянието на мазето.
“Попитах Антон там същият боклучарник ли е - той отговори с “да”. Викам му да даде ключовете, каза ми, че нямал, били у негов приятел”, продължава разказа си Владислав. Вече сериозно ядосан, той изпратил него и приятелката му Памела да донесат ключа. Бавили се някъде към 10 минути, докато се върнат.
Още с отварянето на вратата към подземието ги лъхнала тежка миризма. Слезли по стъпалата и вонята ги блъснала като стена. Владислав опитал да отвори вратата на мазето, тя поддала към 20 сантиметра и опряла в нещо тежко. За него било невъзможно да влезе през тесния процеп, изкомандвал Антон да свети с телефона си и да се вмъкне вътре.
“Тази сладникава миризма на мърша
и тази лепкава течност не може да се сбъркат. Досетих се накъде отиват нещата и му викам: “Момче, готви се психически за всичко”, предупредил Владислав. Промъкнал се Антон, след него и приятелката му.
В следващия момент момичето изпищяло и изхвръкнало навън с напъни за повръщане. Младежът пък повтарял: “Майка ми, майка ми”. Излязъл и той, седнал на стълбите и се хванал за главата.
Впечатленията на Владислав са, че Антон
опитал да покаже ужас и изненада, но не могъл да ги отиграе
добре. “Казах пред разследващите, че реакцията му е на страх и драма, но в голяма степен гузност”, допълва той.
Жилището и мазето били запечатани от полицията, ученикът бил задържан. След като дал показания, хазаинът се прибрал в София, но преживяното не му дава мира. Казва, че иска да забрави, а не може - все онзи ужасен мирис го преследва.
След изтичането на първоначалните 72 часа от ареста на дванайсетокласника окръжният съд в Ловеч постанови постоянна мярка “задържане под стража”.
По време на заседанието прокурор Румен Петров заяви, че при първите два разпита Антон подробно обяснил как е извършил престъплението.
Но след като прекарал една нощ със съкилийника си, на третия разпит отрекъл всичко и
обвинил за убийството на майка си нейния приятел
Емил Асенов от с. Торос. Според прокурора обаче има безспорни доказателства, че именно Антон е извършил престъплението.
“Знам, че съм невинен спрямо цялата ситуация. Имам веществени доказателства, свидетели. Не искам да губя моя живот, бях го хванал в ръце - няма да го изпусна”, заяви младежът пред магистратите.
Още в съдебната зала Антон каза, че ще обжалва мярката за неотклонение и желае да присъства на съдебното заседание. Служебният му защитник Валентина Недялкова посочи, че предстои да обсъди с обвиняемия неговата позиция и последващите действия. Малко след това е била подадена въззивна частна жалба срещу определението на съда за мярката за неотклонение.
Засега Антон остава в ареста. За подобно тежко умишлено престъпление законът предвижда от 15 до 20 години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
