Индия вече измества Китай от първата позиция по брой на населението и притежава сериозен икономически потенциал. От началото на Хилядолетието БВП на страната се покачва стабилно, а прогнозите за бъдещето ѝ са отлични.
Какви са икономическите предимства на Индия и кои са слабостите в управлението и развитието ѝ от последните години? АРД анализира тези въпроси в статия за напредъка и проблемите на южноазиатската страна. Според прогнозите на Организацията на обединените нации (ООН) Индия ще измести Китай като най-многолюдната държава в света най-късно до средата на тази година.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на Индия се покачва стабилно от началото на Хилядолетието, а прогнозите за бъдещето ѝ изглеждат още по-добри. За тази година се очаква БВП да достигне около 3,736 трилиона долара. Премиерът Нарендра Моди обяви следната цел: до 2047 г. страната да се превърне в развита икономика.
Но Кристиан Вагнер, експерт за Азия от "Фондация наука и политика" предупреждава, че за изпълнението на тази задача ще трябва да се свърши още много работа: "За това те трябва да постигнат трайно високи темпове на икономически растеж от порядъка на 7% годишно и в продължение на 10, 20 години", посочва той.
Демографският дивидент - проклятие или благословия?
Сред основните причини за очаквания значим икономически напредък е структурата на населението. Накратко казано - Индия е млада. Според ООН в средата на 2023 г. средната възраст в нея ще бъде около 28 години, предаде "Дойче Веле". В Китай - 39 години, а в Германия - 45 години. Не просто населението на Индия нараства, нараства делът на младите. В страната се говори и за т.нар. демографски дивидент.
Кристиан Вагнер разглежда демографските тенденции и от друг ъгъл. Според него икономическото развитие може да се случи "само ако има подходящи образователни и здравни стандарти и подходящи работни места". Вагнер предупреждава, че ако не настъпят необходимите структурни промени, въпросният демографски дивидент ще се превърне в проклятие.
За да може Индия да се възползва от него, са необходими също повече и по-добре платени работни места. Вагнер посочва, че в момента има абсурдно голям брой кандидати за работа в публичния сектор. Той дава пример с щата Утар Прадеш, където преди няколко години около 93 000 души са кандидатствали за 62 работни места в полицията. Индийските железници също са получили над 12 милиона кандидатури за около 35 000 длъжности.
Но и ситуацията с грамотността също може да се окаже пречка пред икономическото развитие. Малко под 80% от индийците могат да четат и пишат. Китай и други развиващи се страни от Югоизточна Азия се справят по-добре в това отношение.
Не е задължително да е алтернатива на Китай
Инвестициите в Индия все още са свързани със сравнително високи логистични разходи, а сложната бюрокрация на някои места допълнително затруднява бизнеса. "Когато компаниите напускат Китай, Индия не е непременно на следващо място в списъка", посочва експертът по Азия Вагнер. Нейни конкуренти са държави от Югоизточна Азия като Виетнам, Тайланд и Индонезия.
Клаус-Юрген Герн от Института за световна икономика в Кил (IFW) обръща внимание на това, че държавата все още играе важна роля в индийската икономика, високите мита защитават пазара ѝ, а корупцията остава широко разпространена. Индия, също така, не инвестира достатъчно в сравнение с Китай в научноизследователска и развойна дейност.
Освен в сферата на услугите, страната има развит фармацевтичен сектор и силен ИТ бранш. Технологични компании като "Епъл" все по-често търсят производствени обекти в Индия, посочва още АРД.
