Заканата зърнопроизводители от 5 европейски страни, пострадали от вноса на селскостопанска продукция от Украйна, да „паркират” тракторите си пред Европейската комисия в Брюксел остава, заяви Костадин Костадинов, член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
„Имаме постигната договореност между страните за по-нататъшните си действия”, добави той.
„Предложението на Европейската комисия не ни удовлетворява, защото то включва забрана до 5 юни само на част от стоките. Пшеницата и слънчогледът стоят в България от септември м.г., оттогава пращаме писма, сигнализираме за натиска на пазара, протестирахме.
Новите компенсации не решават проблемите на зърнопроизводителите. Нас най- много ни притеснява регламента за внос на стоки от Украйна, който трябва да бъде удължен с гласуване в Европейския парламент през май.
До 5 май страните, пострадали от вноса от Украйна, трябва да представят становищата си пред Еврпопейската комисия, която да изготви своето становище до Европейския парламент. Затова отново настояваме транзитните коридори за стоки от Украйна през европейските страна да са наистина транзитни, с каквато цел беше създаден регламентът през 2022 г. Да има контрол по тези коридори е крайно време”, заяви Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
„Спокойно мога да кажа, че приемаме предложението на Европейската комисия като подигравка с нас, зърнопроизводителите. 100-те млн. евро компенсации, които се предлагат на постарадалите от вноса от Украйна европейски страни, са несериозни, те не решават проблемите”, каза Кирил Комитов, председател на областния съюз на земеделските кооперации „Добруджа”.
Според зърнопроизводители, след като в България е наложена забрана на вноса на стоки от Украйна за два месеца, държавата трябва да се намеси с интервенция на пазара, като изкупи определени количества зърно. Търговците са „пълни” със стока от Украйна, добавят те.
„Държавата трябва всяка година да интервенира на пазара, защото трябва да подновява запасите от зърно. Сега е подходящ момент да го направи. Такива интервенции обаче се правят тихо”, добави Жекова. Тя заяви, че наличните количества зърно в страната не могат да се реализират за два месеца.
„Преработвателните заводи за слънчоглед имат работа за поне два месеца с украински слънчоглед, големите търговски фирми на пшеница, ако нямат договори с български фирми, няма време да ги включат в „оборота” си”, обяснява тя.
Жекова не допуска произведената миналогодишна продукция в страната да се похаби, но ще се оскъпи заради дългото съхранение. „Големият проблем ще дойде със започването на жътвата на новата пшеница, а в Южна България тя започва след месец и половина”, добавя Жекова.
