Европейските институции да защитят интереса на българските зърнопроизводители - такъв призив изпрати в нарочно писмо до Манфред Вебер, председател на ЕНП, кметът на Добрич Йордан Йорданов. Писмото си той мотивира с факта, че Добрич е център на голям земеделски район – Добруджа, житницата на България.
„Без да поставям под съмнение подкрепата към украинския народ, смятам че като българи сме длъжни да защитим българското производство, така както вече направи Полша.Безмитният внос на украинска стока поставя пред сериозно предизвикателство българските, румънските и полските производители, които не могат да реализират продукцията си. Складовете са пълни, а удължаването на регламента, който разрешава безмитния внос, ще доведе до фалит хиляди стопани.Считаме, че това носи не само сериозен риск за конкретни земеделски производители, а заплашва с унищожение цели традиционни сектори в Югоизточна Европа" , пише Йорданов. „С това писмо настояваме за подкрепа от Европейската народна партия да не се удължава регламента за безмитен внос на стоки от Украйна. Всяко удължаване заплашва от фалити в земеделския бранш в няколко европейски страни”, казва още Йорданов.
Припомяме че през май Европейският парламент трябва да удължи регламента за безмитен внос на селскостопанска продукция от Украйна с още една година. Земеделци в Полша, Румъния, България, които проведоха протести и блокираха ГКПП-та на българо-румънската граница настояват в регламента да се включат защитни механизми на зеделието в пограничните на Украйна държави.
В обща декларация 11 браншови земеделски организации от 5 държави-членки на Европейския съюз, - Полша, Словакия, Чехия, България и Румъния , настояват пред Еврпопейския парламент да бъде спрян вносът на селскостопопанска продукция от Украйна и да се въведат защитни механизми в пограничните с Украйна държави, съобщи Радостина Жекова - председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. „Декларацията включва 3 ясни и лесни за изпълнение искания”, добави тя.
Първото искане е вносът на украинско зърно да бъде спрян в тези пет държави. Това са пограничните държави, които на практика усещат най- силно натиска от този внос, обясни Жекова. Друго искане е да бъде предприета мярка, която да помогне тази стока да бъде наистина транзитна, така както е заложено още в началото с т. нар. коридори. В декларацията е посочено и искане да бъде направена проверка за продукцията, която е произведена в ЕС и е по складовете на производителите към момента, добави тя. Това писмо е внесено в Европейския парламент и в „Копа Коджека” - организация, в която членуват над 30 000 браншови европейски организации, но нито една от България. В срок от 2 седмици от 11-те браншови организации, подписали декларацията, очакват отговор с мерките, които ще бъдат предприети по исканията им.
