Възрастните правят графики от конци, с приказкотерапия лекуват самотата
Какво да правя сама, затворена между 4 стени? Моят другар в живота си отиде, децата си имат свой живот, не искам да съм им в тежест. По собствено желание дойдох.
Така обясняват избора си голяма част от 100-те обитатели на общинския дом за възрастни “Венета Ботева” във Велико Търново. Има, разбира се, и такива с тежки съдби или лежащо болни, но за
повечето домът е хапче срещу самота в есента на живота
За тях се грижат социални работници, психолози, трудотерапевти, медицински специалисти. Плащат 70% от дохода си, но имат всички удобства и най-вече се чувстват част от общност. Намират тук приятели от младини, даже срещат любовта.
“Дълго време в обществото властваше табу, че възрастните са отхвърлени от близките си, но тези случаи са редки. Нуждата от социални контакти е причина да постъпват в институция.
Чувстват недостиг от общуване, затворени в къщите си. Идват с надеждата, че в дома ще срещнат хора на техните години с подобни интереси и ще се чувстват добре”, казва психоложката Силвана Милева.
Тя работи в старческия дом от 14 г. Води група за вярващите “Вяра и смисъл” и друга за приказкотерапия.
“Чрез темите, които работим, се опитваме да осмислим живота си чрез притчи и приказки. Вярващите всяка сутрин в 9 ч. са в параклиса за сутрешната православна среща. Чета им по нещо, за да започне позитивно денят”, обяснява Милева.
Преживяла е много лични истории на домуващи, с които изградила силна връзка. Сеща се за бивша детска учителка, вече покойница.
“Беше от първите, които участваха в инициативата “Сбъдни мечта” за Коледа. Решихме, че ще я зарадваме, като подарим преживяването да бъде отново учителка в детската градина, в която е работила.
Беше вълнуващо - тя наистина се върна и беше учителка за 2 часа. Всичко това беше заснето и споделено във фейсбук. Тази жена започна да получава писма от различни места. Това преживяване я държа дълго време”, спомня си Милева. Казва, че е
много трудно се работи с дементно болните,
с напредването на старостта те губят ориентация, имат когнитивни проблеми. Тези хора са на първия етаж, в специално отделение, 8 медицински сестри им осигуряват 24-часови грижи.
Животът тук си върви доста по-подредено, отколкото извън оградата. Трудотерапия кара хората да се чувстват полезни - правят сувенири, панерчета, плетат на две куки.
“Въпреки че ги болят ръцете, така им минава денят по-леко”, разказва трудотерапевтката Красимира Николова.
Елка Ганева е една от сръчните майсторки, изработващи графики с конци. Казва, че за нея това е добра възможност да се откъсне от тежките мисли. Техниката на този тип изкуство усвоила в институцията.
Първоначално дойдохме със съпруга ми, но той почина преди 9 месеца. Момичетата са много добри, обръщат ни внимание, подготвят ни работата и харесват графиките, които изработваме. Интересно е и с удоволствие ходя. Докато работим, си говорим за нещата от живота, хвали тя трудотерапевтките.
Казва, че се усъвършенства и за половин час може да заплете специалните копринени конци в гвоздейчетата, за да получи четирилистна детелина, паун или друго изображение.
Елка е бивша счетоводителка, има емфизем
на белия дроб и не може да диша пълноценно.
Преди 4 г. бях в тежко състояние - 6 месеца на легло, в реанимация, интубирана. Оттам излязох с голяма рана и пак на легло почти 6 месеца. Като дете съм прохождала отново.
Тъкмо се оправих, съпругът ми падна. Смениха му става, той беше много зле и дойдохме, защото аз не мога да се справям с него. Беше на легло и благодарение на грижите тук се възстанови, но падна втори път.
С една от жените тук сме лежали заедно в болницата, друга ми е била колежка. Имам приятели, докато вкъщи ще бъда сама. Организират ни тържества, днес (20 март - б.а.) празнувахме първа пролет, ходим на екскурзии, разказва 66-годишната бивша счетоводителка.
Като в малко село си избират нещо като кмет или с други думи председател на Съвета на потребителите. Той е 7-членен и се събира всеки вторник с основа задача да направят примерно меню за седмицата.
“Имат подпомагаща функция, но те го смятат за много значимо и тук са големи страсти по време на януарските им събрания.
Има си предизборна кампания, агитират се, понякога се карат,
разказва социалният работник Георги Георгиев. Негов съименник - акордеонист, е новият председател в момента.
Не съм заемал такава длъжност досега. Бях първо във военното училище, след това в Горна Оряховица и така се наложиха нещата да дойда в дома.
Обитателите разбраха, че аз съм музикант и ми предложиха да направим един час забава. Извиках двама колеги, с които съм работил, състав направихме с тромпет и барабани. Свирихме, всички станаха да играят.
Не съм очаквал, че ще ме изберат начело на домсъвета, но ме предложиха, разказва Георги Георгиев.
Жена ми се разболя, 10-ина години не съм свирил и малко се поизоставих. Но то е в кръвта ми, бях в духовия оркестър, пенсионирах се като музикант, разказва 80-годишният кмет на дома.
Сега поддържа форма всеки ден във фитнеса. Казва, че леко му завиждат, защото получил самостоятелна стая, за да може да репетира с акордеона.
