- Родителите говорели помежду си на шпаньолски, но с децата си – само на български
- Възрастовата разлика между Лиза и Ицхак е 45 години
- Първата роля на Ицко Финци е във филма "Звезди", играе гръцки евреин
- Лиза Боева учи журналистика в Санкт Петербург
Ицхак Самуел Финци е роден на 25 април 1933 в София. Зодия Телец. Произхожда от шпаньолско-еврейски род. Ицхак или Исаак на иврит означава “Този, който ще се смее”. За нашия човек може да се добави и че е човек, който разсмива другите.
Съпругата му Лиза Боева е с българо-руски корени. Какви и колко наследствени гени има във вените на дъщеря им Матилда, може би знае само Господ.
Родът Финци произхожда от Сараево. Ицко Финци твърди, че го знае от свой втори братовчед, който се е занимавал с родословното им дърво. Братовчедът донася от Израел схема на фамилията. Прадядо на Ицхак Финци бил равин в Сараево. Имал осем синове и един от тях тръгнал към България. Установява се в София.
На младини бащата на Ицко - Самуел Финци, бил театрал - актьор и рецитатор. Рецитира само на български език. Режисира самодейни театрални постановки в София и провинцията, изживява се и като артист. В театър “Ренесанс” с еврейската трупа “Химн на нищетата” поставя пиеса за живота на руските евреи от руска писателка с псевдоним Белая. След 1944 г. се занимава с търговия.
В началото на 40-те
години семейството
е изселено в Разград
Там на евреите е забранено да посещават българското училище и те си организират еврейско, където учат и иврит. Но този език се видял труден за младежа Ицко и той не го усвоява. В гимназията учи френски. В семейството възрастните говорят помежду си на шпаньолски, но с децата - само на български.
Самуел Финци се жени за Матилда и им се раждат две деца - Ида и Ицхак. Ида е оперна певица и съпруга на Петър Щърбанов - ерудит, който е сред най-изявените имена на български оперни режисьори. За Националната опера и театрите в страната той работи 40 години и реализира 65 постановки на опери и оперети от класиката до съвременността. Умира през 2005 г.
Двамата имат един син и един внук.
Ицхак (Ицко) Финци завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1955 г.
Той е един от най-оригиналните български артисти, който може да се превъплъти във всичко. Титаничен актьор от сцената на няколко театъра: Бургас, Сатиричния, “София”, Младежкия, МГТ “Зад канала” и навсякъде оставя част от таланта си.
Играе в произведения на Чапек, Брехт, Булгаков, Пинтер, Дарио Фо и др. Гостува и на сцената на Театър 199, на чиято Стена на славата има отпечатъци от ходилата му.
Ицко Финци е неуморим импровизатор и пред сцената, и зад нея и колегите му неведнъж падат в плен на неговите шеги.
Коста Цонев разказваше следната история. Той и Невена Мандаджиева играят в пиесата “Има ли смисъл да утепваме мечка?” в театър “София”. Двамата имат два-три искрящи диалога, на които публиката умира от смях. Веднъж при един от диалозите хората в салона се смеят повече от обичайното, смеят се дори в паузите. Коста Цонев се чуди какво става, обръща се и вижда, че Ицко Финци стои в дъното на сцената и прави разни маймунджилъци - бърка си в носа, криви си лицето, чеше се по корема. И на всичко това публиката се залива от смях.
Действието свършва и Коста Цонев хваща Ицко Финци зад кулисите:
- Какви са тези щуротии, които правиш?
- Ами много ви се смеят. Исках и на мен да ми се посмеят малко - невинно отговаря Финци.
В киното той дебютира
през 1958 г. като
гръцки евреин
във филма “Звезди”,
който печели специалната награда на журито в Кан и още куп международни награди. Снима се в над 70 филма. Помним култовите му роли в “Преброяване на дивите зайци”, “Щурец в ухото”, “Елегия”, “Резерват”, “Закъсняло пълнолуние”, “Пазачът на мъртвите”, “Летете с Росинант” и др.
Във филма “Вилна зона” Катя Паскалева му удря такъв як шамар, че той получава комоцио. В няколко филма партнира със сина си Самуел, който от години бере артистични лаври в Германия.
Ицко Финци играе и в много чуждестранни филми. Това, което може би не всички знаят, е, че е автор на мемоарната книга с най-дълго заглавие в България: “Мотоциклетът. Ромул Велики. Наивист. Пак тогава - в Сао Пауло. Какъв съм за Питър Брук? Бобо и други истории”.
Първата му съпруга е
пианистката Гина Табакова
Режисьорът Георги Стоев-Джеки - първи приятел на Ицко Финци, разказва, че той постоянно се занимавал с купуване и продаване на пиана. “А знаете ли колко трудно се пренасят те, особено по стълбища”, риторично пита Джеки.
От брака си с Гина Табакова Ицхах има син Самуел. След развода им тя се омъжва за Павел Васев.
В началото на 2015 г. Ицко Финци призна, че ако не са синът му и Лиза, с която живее и която е 45 години по-млада от него, щял да умре от глад. Пенсията му е 145 лева и с нея не може да си плати само сметките за ток и вода.
Елизавета (Лиза) Пламенова Боева е родена на 22 август 1978 г. в София. Завършва Италианския лицей в Горна баня през 1997 г. После отива да учи журналистика в университета в Санкт Петербург и след 5 години защитава магистратура по специалността “История на изкуството”.
Докато е студентка, за да си докара някоя рубла отгоре, започва работа като гид в Ермитажа. Един ден й хрумва да направи импровизирана анкета с посетители на музея, с колеги и преподаватели. На въпроса й кой е най-големият шедьовър на изобразителното изкуство всички почти без колебание отговарят - Мона Лиза на Леонардо да Винчи. Но на въпроса защо именно тя, обикновено няма убедителни аргументи. Най-честите отговори са - защото е Мона Лиза или защото е рисувана от великия Леонардо.
От този случай се ражда идеята на Лиза да направи филм за Мона Лиза и Да Винчи.
От 2001 до 2006 Боева учи филмова и телевизионна режисура в класа на проф. Георги Дюлгеров и проф. Светослав Овчаров. Задно с това пътува и до Санкт Петербург, където изнася лекции по история на изобразителното изкуство. В НАТФИЗ се дипломира с филма “13 кратки опуса за голям екран”.
През 2006-2010 е режисьор на документални филми в Европа и Америка. От 2011 г. е щатен преподавател по “Кино, реклама и шоубизнес” в Нов български университет. Води авторските курсове “Филмов анализ”, “Тайните на великите шедьоври”, “Американска литература и кино”, “Световната класическа литература и киното” и други. През 2011 г. получава научна степен доктор
защитава дисертация
на тема “Битници и хипита.
Америка, 1947 - 1973 г.”
и получава научната степен доктор. От 2016 г. вече е доцент. Доц. д-р Лиза Боева. А може вече и да е професор.
Кога пламва любовната искра между Лиза и Ицко, които са с голяма възрастова разлика, но с близки творчески идеи и с особен вкус към неординерното?
Това, разбира се, знаят двамата, но поне засега не искат да го кажат. Лиза Боева първа се влюбва в Ицхак Финци. “Той е изключителен актьор. От тези, които не можеш да предвидиш, той носи различна вътрешна енергия”, казва тя за него.
Творческата им връзка започва (може би) през 2004 г. с късометражната комедия “Боси”, сценарист и режисьор на която е Лиза Боева. Ицко Финци е в ролата на Слепеца.
Творческата им връзка е, така да се каже, официализирана през 2012 г., когато двамата плюс Анна Стефанова учредяват творческо обединение “Филизи 33”.
Първият проект, който “Филизи 33” продуцира, е филмът “Вера” (2012). В навечерието на своя 80-годишен юбилей професор от Сорбоната получава писмо от жена, която не е виждал 50 години. Някогашната му голяма любов Вера. В главната роля, естествено, е Ицко Финци, филмът е на руски език.
Отличен е с наградата
“Златен Витяз”
на едноименния фестивал в Омск, Русия.
Следва игралният филм “Космос” (2013), анотацията за който гласи: “4 пъти месечно, всеки четвъртък, точно след централната емисия на новините, 23 минути след полунощ, в ефира на радио “Космос” водещият отправя въпрос към своята аудитория... Ицко Финци е с цигулката си и в партньорство със сестра си Ида Финци...”.
Най-после през 2013 г. Лиза Боева реализира идеята си, родила се в Ермитажа - художествено-документалния филм “Лятото на Мона Лиза”. В него Финци не играе само Джокондата. Той е и Леонардо да Винчи, и Пикасо, и Аполинер, и статуя, и улица и какво ли още не. Като визия и структура филмът няма аналог досега в нашето кино.
С една камера и с талантите си Лиза и Ицко тръгват от Флоренция, където Леонардо рисува картината си. “Мислехме си - разказа ми преди години Лиза Боева, - че щом е световна картина, трябва с големи букви да бъде отбелязано: ето тук живя Мона Лиза, тук - семейство Джокондо, тук Леонардо е рисувал. Нищо такова няма във Флоренция. Знае се ул. “Стуфа”, където е живяла Мона Лиза, знае се къде е бил домът на съпруга й Джокондо, знае се горе-долу къде е било ателието на Леонардо, но табели няма. Изглежда, това вече не е нужно за мита...”
Преди години пред “24 часа” Лиза признава, че е заживяла в дома на Ицко Финци, за да се спаси от преследването на бившия си съпруг. С актьора спели на различни легла, но се чувствала спокойна.
Явно някой от двамата е “прелитал” на чуждото легло, защото през април 2017 г. се ражда момиченце, кръстено на баба си по майчина линия Матилда, но и на Матилда на Данте.
От няколко години Финци живее край Варна с 44 години по-младата си половинка Лиза, с която имат 6-годишна дъщеря Матилда. Момиченцето се появи на бял свят, когато Ицко вече бе навършил 83.
От първата си жена - пианистката Гина Табакова Ицко има син - актьора Самуел Финци, който на практика може да бъде дядо на сестра си Матилда.
Самуел (Санчо) е роден на 20 януари 1966 г. в Пловдив. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури “Константин-Кирил Философ” в София.
Завършва и актьорско майсторство във ВИТИЗ. През 1989 г. излизат три филма с негово участие: “Парчета любов”, “Аз, Графинята”, “Разводи, разводи...”. През 1990 г. - два - “Лагерът” и “Немирната птица любов” и един през 1994 г. - “Забраненият плод”.
Въпреки тази ангажираност обаче баща му Ицко казва в едно интервю: “Беше му трудно в София. Работи като мияч на коли, строителен работник, куриер, шофьор... Но вече си намери мястото в Германия, макар че често идва и снима и тук”.
Наистина Санчо си идва и снима в български филми: “Съдбата като плъх” (1999), “И Господ слезе да ни види” (2000), “Опашката на дявола и “Хълмът на боровинките” - и двата през 2001 г., “Рапсодия в бяло” (2002), “Пазачът на мъртвите” (2006), “Цветът на хамелеона” (2012), “8% сиво”, “Имало една война” - и двата през 2019 г.
Постепенно Самуел Финци става
един от най-известните актьори в Германия
С успешни участия в телевизията, киното и театъра. Само през 2016 г. излизат 8 филма с негово участие.
В Германия той се среща с известния български режисьор Димитър Гочев, който му отваря вратите към най-големите немски театри. “Бях на 23 години, когато напуснах България, и кариерата ми на актьор се състоя в Берлин, в чужбина. Но никога не съм казвал, че не съм българин”, казва Санчо.
През 2015 г. той е обявен за най-добър актьор в Германия. Получава високото признание на 42.ма известни критици и журналисти, гласували в анкета на сп. “Театърът днес”. Много от тях са посочили Финци за фаворит на немскоезичната сцена за 2015 г. заради ролята му на Владимир във “В очакване на Годо” от Бекет. Постановката е на друг българин - режисьора Иван Пантелеев, и се играе в берлинския Дойчес театер.
Самуел Финци получава и признанието да води откриващата се церемония и награждаването на 70-ия фестивал “Берлинале”.
Първата му съпруга
е румънката Димитра Петру
Тя е заедно с него във времето, когато немският му език е сериозна бариера пред големите сцени. Тя умира едва на 40 години през 2005 г.
Втората съпруга се казва Соръл Атина Джардин. Тя е кастинг директор на тв филми и сътрудничка във фирма за модели.
Двамата се запознават на снимачната площадка. Имат син и дъщеря. Синът им Езра продължава по актьорския път на дядо си Ицко и баща си Санчо. Той е вече на 15 години, но едва 6-годишен се снима във филма “Пепеляшка и Котаракът с чизми”.
Според някои източници двамата нямат развод, но вече са разделени. Тя живее в жилището им в Южна Франция. Санчо е сам в Берлин, но пътува много.
Сега актьорът си е в България. На 25 и 26 март на сцената на Народния театър представя “Един кон влязъл в бар” - драматизация по прочутия едноименен роман на Давид Гросман. Постановката е копродукция на Дойчес театър (Берлин), Залцбургския фестивал и Бургтеатер (Виена).
