По-големи компенсации за коридора за износ, който даваме на Украйна, и за скъпия газ иска Радев
България да получи още следващия месец обещаните от Европейския съюз
600 млн. евро за засилване на охраната
на границата и да я подготви до октомври, когато за втори път ще пробва да влезе в Шенген. Това очаква президентът Румен Радев, стана ясно от изказванията му след заседанието на Европейския съвет в Брюксел.
Страната ни получи отказ за членство в Шенген миналия декември. Тогава вето наложиха Нидерландия - с мотива, че у нас не се правят съдебни реформи, и Австрия - защото смята, че много от нелегалните ѝ мигранти минават през българо-турската граница. И докато Амстердам тепърва ще чака специален доклад, който ЕК ще готви за реформите в правосъдието у нас, то Виена вече започва да смекчава позицията си.
Още през януари на визита в София пристигна австрийският канцлер Карл Нехамер. Тогава той и Радев заедно провериха границата, а канцлерът му обеща Австрия да лобира пред ЕС България да получи повече пари, за да я укрепи.
На това искане първоначално Европейската комисия обясни, че пари за огради и стени няма да дава и че държавите от ЕС са задължени по международното право да помагат на хората, които търсят закрила, а подобни съоръжения са пречка.
Все пак преди месец Брюксел реши да финансира пилотен проект за подобряване на техническото оборудване на границата, включително за монтиране на камери и системи за наблюдение, позволяващи проследяването и спирането на мигрантите. Финансирането е за 600 млн. евро, но се дава с уговорката, че от тях
няма да се отделя за строеж на оградата
“България получи пълна подкрепа и висока оценка за охраната на външните граници на ЕС”, коментира президентът Румен Радев вчера. И благодари за това на Австрия.
Още откакто се разбра, че България ще получи такава помощ, вътрешният министър Иван Демерджиев съобщи, че вече се наблюдава и промяна в австрийската позиция за членството ни в Шенген.
В четвъртък пък вестник “Клайне цайтунг” разказа за разговор между австрийския президент Александър ван дер Белен и постоянния представител на ЕС там Мартин Зелмайер. “Румъния и България изпълняват критериите за присъединяване към Шенген. Притеснен съм за репутацията на Австрия пред европейските ни партньори”, заявил Ван дер Белен пред Зелмайер според запис, с който вестникът разполага.
“Разбира се, трябва да знаем кой влиза в ЕС и Австрия, кой търси убежище. И разбира се, ЕС трябва да контролира външните си граници”, допълнил Ван дер Белен. Но според него София и Букурещ отговарят на критериите.
“Уточняването на техническите параметри за европейската помощ за охрана на границата ни приключва с бързи темпове. Помощта е изрично оказана като приоритет и от председателя на ЕК, и от всички държави членки”, коментира пък Радев.
“България може да влезе в Шенген през октомври, ако след изборите
правителството и парламентът запазят скоростта на служебния кабинет
да се довърши подготовката”, допълни Радев. Той похвали кабинета “Донев”, че “постига напредък в овладяването на нелегалната миграция”, и увери, че България получава все по-голяма подкрепа за влизането си в Шенген.
Държавният глава е поискал от ЕС и повече компенсации за това, че България дава коридор за износ от Украйна. Преди седмица заради това на протест излязоха земеделски производители от Северна България. Те настояха да бъде ограничен вносът на зърно от Украйна, който според тях подбива пазара у нас. Освен това искат и да бъде преразгледан и променен европейският План за възстановяване, който внася нови правила в техния сектор.
“Разбираме необходимостта да предоставим транспортни коридори за износ от Украйна към трети страни. Това не трябва да води до изкривяване на българския пазар и увреждане на интереса на нашите селскостопански производители. Вече поставихме въпроса веднъж. Има целева помощ от 56 млн. евро, от които България получава 16 млн. евро.
Ние сме от най-засегнатите страни,
но това съвсем не е достатъчно”, каза Радев. За по-голяма финансова помощ са настояли и Румъния, Унгария, Словакия и Полша.
Ден по-рано президентът обяви и че България вече ще продава боеприпаси на други страни от ЕС под условие, че няма да бъдат предоставяни на Украйна. Служебният кабинет вече отказа страната ни да се включи в общата поръчка на ЕС за оръжия за Киев.
“По отношение на енергетиката получихме висока оценка за всички инициативи, които генерираме, и подкрепата, която даваме на нашите партньори”, увери Радев.
Пред съвета той поставил и въпроса за нагнетения скъп газ миналото лято в хранилището в Чирен. “Това е проблем, който имат и други държави. Газ, който е три пъти по-скъп и неговото вадене означава ние наистина да вдигнем значително цената на този, който продаваме в момента. Темата трябва да бъде обект на анализи и евентуално решение от страна на ЕК, така че да окаже помощ на държавите, засегнати най-много в тази област”, каза още държавният глава.
