Само 4 дни работа? Законно, но скъпо за бизнеса и може да реже заплати

https://www.24plovdiv.bg/novini/article/14064166 www.24chasa.bg
СНИМКА: Йордан Симeонов
  • BG компания преди 4 г. първа го въвежда в Русе
  • Пести вредни емисии
  • Много производства обаче не го позволяват
  • Фирми вече предлагат един допълнителен почивен петък
  • Половин век откакто и в България събота става почивна
  • Докато у нас честваме половин век от въвеждането на петдневната работна седмица, то в Европа масово започва налагането на 4-дневната. Обединеното кралство е сред последните примери за успешно прилагане на един ден по-малко работа.

    Въвеждането на 4 дневната работна седмица по света и у нас обаче

    няма еднакви правила

    Повечето от фирмите предпочитат да не намаляват заплатите, въпреки че служителите им ще работят по-малко - 32 часа седмично. Мотивът им е, че не е важно колко дни се труди, а каква е продуктивността на работника. Някои компании изискват от служителите да работят по-дълго в дните, в които са на работа, за да компенсират допълнителния почивен. Други пък намаляват пропорционално заплатите.

    У нас няма законова пречка да се въведе новата формула, но към нея се върви с малки стъпки.

    Първа четиричасовата работна седмица пробва русенската консултантска фирма СИП 2000 през лятото на 2019 г. Миналата година пък “Менпауъргруп” в Югоизточна Европа също въведе официално 4-дневната работна седмица за представителствата си в България, Сърбия, Босна и Херцеговина, Словения и Хърватия. Това стана след успешен

    пилотен проект, продължил 4 месеца, който повлиял благоприятно на

    продуктивността и състоянието на служителите. За 32-та работни часа от понеделник до четвъртък служитеблите запазват предишните си заплати, допълнителни придобивки и възможности за бъдещо увеличение на възнаграждението, съобщиха тогава от фирмата.

    Резултатите от проекта показват, че 89% от хората са подобрили баланса между професионалния и личния си живот, както и че 91% се чувстват по-удовлетворени от работата в сравнение с миналата година, когато са били 75%. (Виж инфографиката.)

    Една от най-големите ползи е равно- поставеността между половете

    При 4 работни дни жените могат да отделят достатъчно време на семейството, без да се налага да загърбват професионалните си амбиции.

    Друга полза от съкращаването на работните дни е намаляването на въглеродните емисии. Компанията цели да намали оперативните си емисии до 60% и емисиите си от доставки до 30% до 2030 г. А до 2045 г. да достигне нулеви емисии. Намаленото пътуване на служителите до работните им места намалява ползваното гориво.

    Работодателите в България са твърдо на мнение, че въвеждането на 4-дневна работна седмица може и трябва да се прави не на национално, а

    само на фирмено или най-много на браншово ниво,

    като се договори през колективни трудови договори.

    “И сега няма забрана в Кодекса на труда да се работи само 4 дни в седмицата и да се почива 3, т.е. ако работодателят прецени и се договори със социалните партньори, може да го въведе”, каза пред “24 часа” Жасмина Саръиванова, главен експерт “Социален диалог” в Българската стопанска камара (БСК).

    Само че с изключение на отделни експерименти, които бяха направени веднага след като пандемията принуди много фирми да пратят хората си да работят от вкъщи, явлението е много слабо застъпено.

    “Има много браншове, в които това е направо невъзможно Представете си учителка, която преподава на децата от 1-и до 3-и клас - те ще имат една преподавателка от понеделник до четвъртък, а в петък ще идва друга. Струва ми се доста неудобно. При вас в медиите, доколкото знам, всеки отговаря за някакъв ресор. Ако в даден ресор се случи събитие точно на петия ден, какво правите?”, коментира Саръиванова.

    Възниква и проблем с осигуровките

    Хората, работещи 4 дни в седмицата, няма как да получават осигуровки като за 5-дневна работна седмица. Големият проблем в момента е, че няма достатъчно не квалифицирани, а каквито и да било кадри. В сфери на дейност, които имат непрекъсваем цикъл на производство, се налага да се търсят допълнително служители, които да работят през почивните дни на останалите. А това вдига разходите за труд и продуктът на фирмата се оскъпява, обясни експертката.

    В някои сфери на дейност като болниците, енергийните предприятия и други такива дори не се правят експерименти - там засега просто е невъзможно. Работодателските организации у нас още

    нямат официални становища

    по въвеждането на 4-дневна работна седмица, просто защото никой досега не е предлагал нормативен текст, по който да се вземе отношение.

    “Но при всички случаи ще настояваме подобни законодателни промени да се правят само след съгласуване със социалните партньори и като се отчетат мненията и на социалното министерство и НОИ.

    Защото производителността на труда у нас далеч не е толкова висока, колкото в останалите европейски страни. А дори те не въвеждат официално 4-дневнате седмица, може би защото все още няма съпоставими и представителни данни за резултатите от тези експерименти”, каза Саръиванова.

    Приспадането на един трудов ден може да намали заплатата с около 20%, твърдят експерти. Така ако средното възнаграждение в страната за декември е 1947 лв. при 21 работни дни, заплата би паднала до 1557,60 лв.

    Сред безспорните плюсове е пестенето от транспорт

    494 719 българи работят в друго населено място

    от това, в което живеят. Те изминават поне по 20 км допълнително всеки ден, най-често с кола и пребивавайки в огромните задръствания на входа на големите градове. Това сочат данните от последното преброяване на населението, проведено през септември 2021 г.

    Според изчисленията на катедра “Икономика на транспорта и на енергетиката” в УНСС всеки километър, прекаран в трафик, струва на возещия се в колата допълнително по 45 евроцента. Така че всеки, който пътува до работа един ден по-малко, спестява по 9 евро на седмица. А общо всички хора, принудени да пътуват ежедевно тези маршрути, спестяват по 4,4 млн. евро всяка седмица, или 228 млн. евро годишно. Да не говорим за ползите от по-чистия въздух.

    Все по-популярна става и формулата

    работиш 9 дни - 5 почиваш,

    при която всяка втора седмица служителите получават допълнителен почивен ден, като най-често това е петък. Така на всеки 14 календарни дни девет са работни, а пет - почивни.

    Това също не е възможно за всеки бизнес, но у нас все повече фирми предлагат по един почивен петък месечно на служителите си.

    Пръв 5-дневната въвежда Хенри Форд през 1914 г., а в Европа – Хитлер. У нас идва 56 години по-късно

    5-дневната работна седмица всъщност е доста стара идея, чийто модел е въведен първоначално от Хенри Форд през 1914 г., но минават десетилетия, докато обхване целия свят.

    Големият автомобилопроизводител се е ръководел от правилото, че според медицинските разбирания човек има нужда от 8 часа почивка и свободно време, 8 часа сън и на практика може да работи само 8 часа в денонощието, като има два дни в седмицата за възстановяване от този ритъм.

    В Европа петдневната работна седмица е въведена със закон през 1934 г. от Адолф Хитлер.

    В България на 28 декември 1967 г. е прието постановление на Министерския съвет за постепенно въвеждане на петдневна работна седмица. С него се намалява работното време от 46 на 42 часа и 30 минути, или пет дни по 8 ч и 30 минути. Още през 1968 г. тя е въведена в два окръга - Габровски и Старозагорски, и в около 80 предприятия в останалите. През 1970 г. се случва в останалите окръзи в отраслите промишленост и транспорт. През 1973 г. е прието ново постановление и за окръзите Бургас, Варна, Видин, Враца, Кърджали, Кюстендил, Пазарджик, Перник, Пловдив, Русе, Смолян, Сливен и Хасково. От следващата година в събота започват да почиват и всички от Благоевград, Велико Търново, Ловеч, Монтана, Плевен, Разград, Силистра, София-град, София-окръг, Добрич, Търговище, Шумен и Ямбол. А последни - през 1975 г., към по-късата трудова седмица и работно време преминават и служителите в жп транспорта, водния транспорт, в сферата на управлението на финансите, кредита и застраховките, науката, културата и изкуството.

    3 дни почивка от офиса са стимул за икономиката и привличат таланти

    Служителите използват свободния ден за време със семейството и развлечения, което обаче ги мотивира в работата

    Хоум офисът, превърнал се в новото нормално по време на пандемията, фокусира компаниите и служителите върху баланса между професионалния и личния живот. Милионите работници по света все още изпитват трудности да се върнат към добре познатото си ежедневие отпреди COVID-19.

    Веднъж преосмислили предимствата на гъвкавото работно време и място, връщането назад изглеждаше невъзможно, отбелязват експерти. Именно в търсене на златната среда започна да се възражда идеята за четиридневна работна седмица.

    При нея служителите са четири дни в офиса, като същевременно получават същото заплащане и предимства. Запазва се обаче и натоварването. Предполага се, че ръководствата на компаниите, които намаляват работните дни в седмицата, предпочитат да възложат на служителите си по-малко срещи и повече самостоятелен труд. Залага се на тезата, че прилагайки този подход, удовлетворението на хората се увеличава, а с това и тяхната продуктивност.

    Профсъюзите в цяла Европа призовават правителствата да въведат четиридневната работна седмица. Някои вече са приели идеята, докато на други места реализирането ѝ е само мечта.

    Обединеното кралство е един от най-скорошните примери за успешно прилагане на 4-дневна работна седмица. Служители в над 60 компании изпробваха този метод на труд между юни и декември 2022 г. Повече от 90% от фирмите, включили се в експеримента, са избрали да продължат да работят така. 18 от тях са я приели като постоянна практика. Пилотният проект във Великобритания е един от няколкото в световен мащаб, управлявани съвместно от организацията 4 Day Week Global и авторитетните университети “Оксфорд”, “Кеймбридж” и “Бостън”.

    “Предстои да стартират подобни програми в САЩ и Ирландия, като се планират още за Канада, Австралия и Нова Зеландия”, заяви Джо Райл, директор на 4 Day Week UK.

    Шотландия, Уелс и Португалия също искат да се включат към набиращото популярност движение от тази година. Идеята беше част от предизборната кампания на Шотландската национална партия и се очаква да бъде реализирана в най-скоро време, като

    бизнесът ще бъде подкрепен с 12 млн. евро

    В Португалия обаче неяснотите покрай пилотната програма са много, а властите не предлагат дори минимален бюджет, за да подпомогнат частните предприятия.

    Подобни експерименти са провеждани и на други места по света с положителни резултати. Между 2015 г. и 2019 г. Исландия даде старт на най-големия пилотен проект в света на 35 до 36-часова работна седмица (намалена от традиционните 40 часа), без да съкращава заплащането. Около 2500 души участваха в тестовата фаза. Експериментът се счита за изключително успешен по оценка на изследователи и профсъюзи.

    Намаляването на работните часове на седмична база беше изпробвано и в Швеция - също през 2015 г. Там обаче имаше широки обществени дебати и полярни мнения. Според крайнолевите политически структури проект с подобен мащаб излизал скъпо на държавата и бил ненужен. Идеята беше

    да се опита 6-часов работен ден

    вместо осем, като заплащането не се променя. Въпреки притесненията много бизнеси отчитат добри резултати.

    През февруари миналата година към 4-дневна работна седмица си проправи път и Белгия. Със законопроект правителството в Брюксел

    позволи на служителите сами да изберат дали да са в офиса 4, или 5 дни,

    без да има разлика във възнагражденията. Идеята беше не хората да са по-малко в офиса, а да организират задълженията си така, че да имат по-голяма свобода. Премиерът Александър де Кро се надяваше споразумението да направи прочутия твърд пазар на труда в страната му по-гъвкав и да улесни хората да съчетават семейния си живот с кариерата. Според него по-кратката работна седмица е пътят към изграждане на по-динамична икономика.

    В Испания и Германия също са стартирани пилотни тестови програми, чиято цел е да намалят значително часовете труд. Германия се включва в експеримента, въпреки че е европейската страна с най-малко средно изработени часове на седмица - 34,2. В другата крайност е обаче Япония, където балансът между личния и професионалния живот е силно нарушен. Там големи компании като “Майкрософт” принуждават правителството да осигури по-добри условия за живот на своето население.

    Противно на политиките за подобряване на психическото здраве на работниците в Европа действат и в

    Южна Корея, където работната седмица е 52 часа,

    или по 10,4 часа дневно. Наскоро правителството се опита отново да ги повиши на 69. Младото население обаче, подкрепено от синдикатите, се вдигна на масови протести. Така въпреки натиска от бизнеса времето за труд остана непроменено.

    “Не е шокиращо, че работниците предпочитат допълнителен почивен ден, а по-кратката работна седмица може да бъде мощен фактор за привличане на таланти във всяка сфера”, смятат анализатори. Те допълват, че хората, които работят 4 дни в седмицата, имат повече време за семейството си и за развлечение, което ги мотивира допълнително в офиса.

    Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

    ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

    Витрините оглежда, докато минава покрай тях Тони Зетова. Знаменитата волейболистка се движи из София в небрежен спортен вид и никой не може да отрече, че изглежда много, много добре. Снимки: България

    Сладко-сладко си похапнаха Алек Алексиев и Константин Вълков. Актьорът и журналистът поседнаха на дружески обяд, който поляха културно с червено винце. Наздраве! Снимки: България

    ММА боецът Валентин Бенишев има предложения от две големи организации, разказа самият той за Спортната джунгла. Непобеденият талант се завръща в петък на голямата галавечер Max Fight 54 в Пловдив. Бившият съперник на Ислам Махачев ще се бие с румънеца Габриел Буфтя, съобщи jungle.bg. „За сега не водя преговори с нито една от въпросните вериги