„Производството и доставките на оръжие не са само икономически, а преди всичко политически въпрос. В този смисъл, те не са само от компетенциите на еврокомисаря по вътрешния пазар.“
Така Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D), коментира в ефира на Българското национално радио предстоящото посещение на еврокомисаря за вътрешния пазар Тиери Бретон в София. В понеделник Европейската комисия съобщи, че Бретон пристига у нас за среща с българската отбранителна индустрия, съобщиха от офиса на депутата.
„Разбира се, в пазарна икономика никой не може да поставя изисквания на българските предприятия. Ако българската държава е в управата на предприятията, тя определя тяхната производствена и търговска политика. И тя не е функция от ничии външни изисквания. Тревожно е, че има опити да се банализира производството на оръжия, като се представя като обикновена икономическа задача. Това е още една стъпка, която ни приближава към войната.“
„С всички средства България трябва да избегне въвличането в тази война“, категоричен бе Иво Христов.
На фона на проведената в Стокхолм неформална среща на военните министри в Стокхолм, където бе обсъден план за увеличаване на финансирането за боеприпаси за Украйна с още 2 милиарда евро и незабавно предоставяне на такива от наличните национални запаси, евродепутатът коментира и позицията на българското правителство, което отхвърли искането на ЕС за предоставяне на оръжия:
„Надявам се правителството да прояви твърдост. Логично е да допуснем, че има натиск. България не трябва да се поддава на този милитаристки делириум, който призовава към война до победен край, както казва Урсула фон дер Лайен. Трезвият анализ показва, че това е война на изтощение, в която Европа се изтощава по-бързо от Русия и САЩ. Тази война опустошава Украйна и нейното ожесточаване ускорява кръвопролитията. Ескалацията може да доведе до самоунищожение, ако продължим по този път“, смята Иво Христов.
Евродепутатът изрази мнение, че европейците са в правото си да очакват от своите лидери не повече боеприпаси, а повече трезвомислие и мирни инициативи, които към момента не се забелязват.
„За мен е тревожно, че Европейският съюз се милитаризира. Това е организация, създадена с мисълта да опази мира на континента, която към днешна дата се отдалечава от своята мисия и се превръща в нещо като буфер между НАТО и Русия в този конфликт.“
Според Иво Христов Европа е в плен на стратегическа слепота.
„В тази война тя се оказа неспособна да играе своя миротворческа роля. Ние приехме ролята на финансист на войната. Същевременно най-тревожното е, че укрепва и т.нар. „икономика на войната“. Има бизнеси, които печелят от тази касапница. Има спекуланти, които просперират от волатилните цени на суровините. Те не желаят тази война да свършва. Има ги и от двете страни на фронта. Най-уродливото в нашия неолиберален свят е, че държавите вече не контролират икономическите и политическите процеси. Дори в момента руски газ транзитира през Украйна за Европа. С парите от него Москва финансира войната, а със същия руски газ Европа произвежда оръжие, което доставя на Украйна и с което се убиват руски военнослужещи. Така разни хора от двете страни на фронта печелят по веригата, докато гинат невинни момчета, които вярват, че воюват заради висши съображения. Това е цинизмът на войната в неолиберални условия“, каза още Христов в ефира на БНР.
„Нашите медии отдавна са в развод с истината. Омерзен съм, но не съм изненадан от това, че не са отразили събитието. Окуражаващо е, че има хора, които се обявяват против войната. Това стъпка към съзряването на нашето общество“.
Така евродепутатът отговори на въпрос на водещата защо провелият се през уикенда в България поход за мир не е намерил място в централните новинарски емисии.
Помолен да коментира критиките срещу българското правителство, че не използва възможностите за изпращане на наличното у нас съветско оръжие на Украйна срещу получаването на модерни западни системи за противовъздушна отбрана, Иво Христов каза:
„Това е смес от въпиеща некомпетентност и цинизъм. От една страна се отнасяме към боеприпасите така, както домакиня се отнася към хартисали продукти в хладилника, които не бива да отидат зян и е по-добре да се употребят, да убият някого. От друга страна ни внушават, че разоръжаването на България е възможност да се почувстваме по-сигурни. Тук вече здравият разум немее, няма какво да се коментира. Да оставим настрана, че подобни схеми, които бяха задействани в няколко други страни, въобще не доведоха до превъоръжаване на съответните национални армии. Това е пропаганда.“
