- Само в Плевен “бронзовият Альоша” е свален и на две части е пренесен в двора на историческия музей
- Под монумента във Варна има бомбоубежище с 1800 места
Ще остане ли Паметникът на Съветската армия в
София в Княжеската градина, или ще бъде преместен в Музея на социалистическото изкуство, още не е ясно.
Докато се чакат новите политически дебати, “24 часа” провери какво е отношението към подобни спорни монументи в страната, а такива има във всеки голям областен град.
Повече от 30 г. паметникът на съветския воин Альоша събужда политически войни в Пловдив. Най-застрашен беше той през 1996 г., когато местният парламент при кметуването на Спас Гърневски взе решение да бъде съборен.
Съдът обаче го “циментира” с аргумента, че паметникът е държавен и общината не може да се разпорежда с него.
Периодично гранитният солдат с шмайзер осъмва нашарен със свастики
и работници ги премахват с пясъкоструйки. Така беше часове преди визитата на руската посланичка Елеонора Митрофанова.
Гранитният монумент е открит на 5 ноември 1957 г. Бившата главна архитектка Антоанета Топалова е категорична, че Альоша ще остане завинаги на върха на Хълма на освободителите.
“Първо, този паметник е на върха на един сиенитен хълм, чиито скали са изключително здрави. В него е приложен т.нар. циклопски строеж. В самата фигура са вградени дебели стоманени колони. Да не говорим какво огромно количество бетон е излято”, казва арх. Топалова.
Според нея, ако монументът се събори, ще се разруши цялата архитектоника на тепето.
Альоша “боде” очите на доста пловдивчани особено на Трети март, тъй като съветският воин драстично се извисява над монумента на Царя Освободител Александър II. А Паметникът на Левски е в подножието на хълма.
Прототип на съветския войник е реален участник
във Втората световна война - Алексей Скурлатов
Изграждането на монумента започва през 1954 г. и приключва 3 г. по-късно. Дело е на скулптора Васил Радославов. Самият Скурлатов посети Пловдив, за да види паметника, но чак през 2007 г., а шест години по-късно почина.
При социализма явно недоволство срещу 15-метровата фигура няма, но ропот срещу него се надига периодично. Успоредно се лансират и идеи за прекрояването му. Една от тях в началото на демокрацията беше фигурата да се префасонира на бутилка кока-кола.
Последно бившият общински съветник от ВМРО Стойчо Кузев предложи около Альоша да се излеят 4 стоманобенонни колони, които да го закрият, и на върха на този постамент да се построи кула с въртящ се панорамен ресторант.
“Не пипайте Альоша! Много е здрав. Човек като седне в ресторанта, ще гледа цялата панорама на града”, лансира екзотичната си идея той.
В Бургас от 90-те години върви дебат за събаряне на Паметника на Съветската армия, който и тук е наречен Альоша. Като се стигне до гласуване, никога не се събираха необходимите резултати.
Альоша е сърцето на Бургас на централния пл. “Тройката”. Паметникът е висок 18 м, като в най-горната си част изобразява съветски войник с вдигната ръка, а в подножието му е барелеф на сцена от Втората световна война.
И него редовно го цапат с боя и надписи срещу Съветската армия.
Монументът е построен през 1953 г. Последното искане за събарянето му бе внесено в общинския съвет от СДС през 2018 г. Предложението бе да бъде демонтиран и изнесен в покрайнините на града.
Година по-рано на стотина метра от Альоша бе открит паметник на жертвите от комунизма, но в многократно по-малки размери.
Паметникът на българо-съветската дружба във Варна е най-големият монумент в целия град. Намира се в кв. “Чайка” на могилата Турна тепе. Със своите 23 м е един от най-величествените градежи, който от години се е превърнал в противоречив символ на позабравеното минало.
До него водят 301 стъпала, наречени “Стълба на победителите”, но едва ли някой се сеща вече за това. Днес десетки варненци ги използват като част от сутрешната си физзарядка.
Паметникът поглъща повече от 10 хил. тона бетон, изграден е през 1978 г. на мястото на Братската могила за загиналите в борбата с фашизма, която днес се намира в Морската градина.
След провален конкурс за проект, през 1973 г. са избрани варненските скулптори Евгени Баръмов, Альоша Кафеджийски и Камен Горанов.
Под повърхността му е скрит лабиринт от тунели на няколко нива
Тук е и най-модерното за времето си бомбоубежище с 1800 места.
Паметникът на Съветската армия в Стара Загора е издигнат над Братската могила в югоизточния край на парк “Ленин” (днес “Митрополит Методий Кусев” или Аязмото) в памет на загиналите от 66-и стрелкови корпус и други поделения на Съветската армия.
Той е открит през 1948 г., построен е с волни пожертвования на старозагорци. Изграден е от бял мрамор по проект на известния скулптор Иван Лазаров, според някои източници - в съавторство с Димо Лучианов, скулптор, роден в Казанлък.
Иван Лазаров е сред авторите и на оспорвания Паметник на Съветската армия в София.
Монументът в Стара Загора представлява обелиск с висок релеф, изобразяващ съветски
воин с бойно знаме на рамо и свалена за отдаване на почит ушанка
Над него има надпис:: “Слава и всенародна признателност на съветските воини-освободители - 1941-1945 г.”.
В Стара Загора гласовете за неговото премахване са по-скоро откъслечни, но се случва да бъде поругаван.
В Плевен паметникът на Съветската армия се издигаше на пл. “Свободата” в центъра на града.
Правен е през 1954-1955 г., негови автори са арх. Васил Тихолов и скулпторите проф. Анастас Дудулов и Борис Кадийски. Върху пиедестала от сив гранит стърчеше бронзовата фигура на съветски воин в цял ръст, с вдигната за поздрав ръка.
През декември 1991 г. бронзовият Альоша, както го наричаха плевенчани, бе свален и на 2 части пренесен в двора на историческия музей. По-късно върху постамента бе поставен обелиск в памет на всички герои, загинали за свободата на Плевен.
