Разходите за отопление и ремонти надвишават значително тези за апартамент в града
Щом имаш брада, трябва и гребенче, за да я
поддържаш!
Тази поговорка от времето на нашите баби важи и за собствениците на къщи по селата, тъй като за тях са нужни грижи и средства, които многократно надвишават тези за апартамент например.
Неслучайно класация на Евростат определя България в топ 3 по скъпотия за поддръжка на селски имоти.
“В апартамента си събуваш обувките и влизаш. А на село дворът иска непрекъснато работа, оттам и повече средства.
Къща на село се отоплява по-трудно, независимо дали с дърва, пелети, или с ток,
казва кметицата на пловдивското Марково Десислава Терзиева.
“Наистина е така. Синът ми в Пловдив се отоплява с два климатика. А ние с мъжа ми на село - с един. И плащаме толкова ток, колкото той за двата”, потвърждава казаното от кметицата Елена Костадинова от село Чалъкови.
Тя и съпругът Иван обитават двустайна къща с пристройка и голям двор.
“Не се спираме да работим. Все нещо изскача по двора и в самата сграда. Сега ще режем лозето, после ще го орем и фрезоваме. Това изисква пари, не само труд.
Наесен засяхме чесън и вложихме 600 лева за семе и надници. Сега ще изкараме 3000 връзки и ще вземем 1800 лева. Като махнеш разходите, печалбата е 1200. Нищо. Какво по-напред с тези пари”, казва Елена.
Преди години ремонтът на покрива им излязъл близо 10 хил. лева.
“Една къща на село непрекъснато си има разходи. Като почна да я чистя, ми отиват няколко дни. Труда не го броя.
Само прозорците ми са 10 плюс 8 метра остъкление допълнително. Не е като 2-стаен апартамент. Всичко си иска ръка и пари. На улицата пред дома ни сеем райграс, за да е зелено и красиво. Отвън асфалтът се е продънил. Сега ще циментираме мястото с наши средства, за да не тънем в кал”, разказва домакинята от Чалъкови. Твърди, че животът на село не е лесен.
“Отиваш на работа, караш на смени. Като се върнеш у дома, почваш да чистиш двор, да нагласяш животните, а фуражът също е скъп”, описва Елена.
Повечето къщи на село са двуетажни. Отоплението им не е евтино, защото обикновено живеят по две семейства - млади и стари.
“Това, което българинът прави, е безумие. По света няма толкова населени места с частна собственост
А тя иска непрекъснати грижи и средства. Строителството в момента е много скъпо. Надницата на майстор дневно е 120 лева. За материалите да не говорим”, допълва Иван Тачев от съседното село Белозем.
Решил да прави пристройка от 40 кв. метра с панел тип сандвич. Изчисленията му показали, че под 15 хил. лева няма да стигнат.
Казва, че на всеки 3-4 години трябва да се подменят капаците на покрива, а на всеки 10 г. се слагат и нови улуци. Отделно е нужно варосване.
“Трудът и времето са пари, но тях не слагам в сметката”, допълва Тачев.
Дворовете гълтат значителни средства. Оране, копаене, пръскане срещу болести и вредители се заплащат.
“За отопление на сезон ми отиват 4500 лева. Въглищата ми са 3000, а дървата - 1500”, казва белоземецът.
“Токът на село винаги е по-скъп, защото освен осветление вкъщи, има и на двора. Много често имотите не са нови и искат ремонт на покрив. Ако в селото няма канализация, се налага почистване на септична яма, а услугата е 250 лева”, обяснява кметицата на Марково.
По думите озеленяването не е никак малко перо, защото изисква косене, поливане и поддържане. В Марково, известно като пловдивския Бевърли Хилс заради богаташките имоти, много често по-заможните си плащат на градинари.
Месечно това са 200-400 лева. Хора с възможности наемат човек да им чисти и дома срещу заплащане.
“За разлика от апартамента къщата иска освежаване през няколко години, а като се има предвид, че площта е по-голяма, и средствата са повече”, допълва Терзиева.
Към скъпия живот на село се добавя още един немаловажен факт.
Ако то е по-отдалечено от големия град, а хората работят или децата им учат там, плащат значителни суми за транспорт
И въпреки това много хора смятат, че спокойствието и чистият въздух на село си струват парите. Обяснението е, че българинът е свикнал да има имот и извън града. И това е причината да има бум на нови къщи.
“Наш познат си продаде апартамента в София, за да построи къща на село. Обяснението му е: “Един мъж трябва да има къща”, обобщава Иван Тачев.
