Как да се изразяваме правилно, без много да се напъваме
За правилния български език, който звучи по медии и в публичното пространство, наскоро по различни телевизии в един и същи ден говориха двама авторитети.
Езиковедът и преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. доц. Владислав Миланов заяви пред БНТ, че в сайта на Народното събрание няма законопроект, в който да не се открият правописни и пунктуационни отклонения от нормите на българския книжовен език. Допускат се груби грешки, “характерни за идеално слаб ученик”.
Хубавото е, че по признанията на доцента от години “официалната страница на парламента се използва като източник за редактиране в часовете по езикова култура в Софийския университет”.
Няколко часа по-късно в същия ден конституционният съдия проф. Атанас Семов коментира пред Би Ти Ви: “Окепазяването на нашия език е стигнало до равнища, които не ми позволяват нито повече да търпим, нито да си затваряме очите и да мълчим. За съжаление, публичното говорене на политици и на журналисти е
пълно с нелепи и абсурдни
примери за тежка
неграмотност, граничещи с
отказ от смисъла на
словото”
За оправдание на политиците или на брюкселските чиновници може да кажем, че не е задължително всеки от тях да е завършил филология, публична реч или НАТФИЗ (забележете колко правилно говорят повечето актьори). Природната интелигентност обаче би помогнала на всекиго, за да се въздържа от изрази като
финализира, входира,
интервенира, таргетира,
канселира
и дори нечуждици, но неправилни форми като намаля, оценя, хита (всеки сам си) преценя, дори симпатичната ваканцува.
Може би един от успешните сайтове, помагащи (безплатно) на ученици и възрастни - “Как се пише” на д-р Павлина Върбанова, трябва да бъде последван от “Как се казва”.
Никой не знае дали “лицата” на държавата, дадена институция или медия пишат по правилата на книжовния ни език, но когато някои от тях заговорят, проличават и лексикалната култура, и дефицитите.
Едно време в хумористичните страници се публикуваха цитати от съдебните зали. Предизвикваха усмивки, но все оставаше съмнението дали пък изказванията не са измислени.
Поредно доказателство, че животът предлага абсурди, които дори не могат да се измислят, са следващите автентични цитати, за някои от които мога да посоча медията, датата на излъчване, дори чий е бил гласът.
По-важното е да посочим слабите места, да припомним форми и ударения на думи, които често се бъркат - дали от незнание, или напрежение от живото предаване, е друг въпрос.
Примери от политици, експерти, събеседници в медиите,
както и от водещи в национални електронни медии - БНТ, Би Ти Ви, Нова тв и БНР:
- “Ожених се на двайсет и една година” (футболист)
- “Ние сме български граждани и европейски такива (политик). Много често се използва такъв/такава, а понякога може да се изпусне (например: Обичам криминални романи, както и фантастични такива), а при устна реч дори може да се направи повторение на думата, която искаме да заместим
- случват се повече бус ленти (общинар “спасител”)
- контролно-пропускВателни пунктове (всякакви)
- двата километрова зона (спорт по радио)
- двайсет и един хиляди случая (вместо и една - съгласува се с хиляда, а не със случай)
- 34-годишен юбилей (ако не е 50-годишнина, поне да е кръгла)
- отреагира (президент), отремонтирана улица (общинар). В случая от- е излишно, за разлика от отсервира, например.
- Аз съм от хората, който избягвам да генерализирам (или “Аз избягвам да генерализирам”, или “от хората, които избягват да...”)
- При даване на мандатите за съставяне на правителство, думата “рулетка” се използваше не особено на място
- Това е градът, за когото...
- Честитя на патерици (след счупване на крайник) е съвсем различно от "Честито на патерица" (постфактум, със закъснение)
- Употребява се “някой” и когато трябва да е “някого”.
- Журналистки с име казват “след единайсЕ и трийсЕ” или “как бихте коментирал” (вместо единайсеТ и ЕкоментиралИ).
- Други произнасят “БСП отказаха”, а може да изберат по-точното “БСП отказа” (тя, партията) или (членове) “от БСП отказаха”
- Да кажеш “12 ученика” (вместо “ученици”) е толкова неправилно, колкото и произнесеното в реклама “седем ваучерИ” или “последните няколко месецИ”.
- Ако за служител на Съюза на българските автомобилисти можем да сме снизходителни, когато чуем “в активната и изпреварващата лентИ”, не може журналист или новинар да казва “българския и румънския парламентИ”.
- “...как да кажа...” - така може да се чуди изненадан събеседник, но на подготвен водещ не му подхожда.
- Защо трябва да се произнася “искам да ви попитам/благодаря”, когато няма никаква пречка направо да се направи?
- МЕкането е едно от най-дразнещите пропуски в навиците за правоговор (много политици и министри казват ходиМЕ, ще научиМЕ).
Бъркат се и имена
Неправилните форми на селищата Вашингтон, Диарбекир и ШенгЕн (вместо Уошингтън, Диарбакър, ШЕнген) вече са утвърдени у нас, но скоро в един репортаж турският град Адана бе произнесен от репортера с три различни ударения. А за най-правилно се приема това, което казват местните жители.
По-фрапиращо е да се сбъркат фамилии на известни личности: Андрей Сахаров сме чували като СахАров, а Мусоргски-Мусогорски. А какво ще кажете за Борис НЕмцов? “Борис ГодУнов” бихте сбъркали с певеца Гуджунов, ако не отчетете контекста - опера от МодЕст МУсоргски (“Борис ГодунОв”).
Не сме забравили и Н.Пр. Херо МустафА, която въпреки видеообръщението си в началото на мандата, новинари често и дълго я наричаха Херо МустАфа, незнайно защо.
За пълния и краткия член
може да се състави сборник с примери. Желязното правило е за подлога в изречението (Учителят влезе в клас), както и че след предлог няма пълен член (“по ОколовръстнияТ път”, “в нашияТ ефир” е груба грешка).
Още по-рядко се съобразява, че когато институцията е единствена, това трябва винаги да се разбира по лесния и правилен начин: в СтоличнаТА община (не Столична, независимо дали в изречението е подлог, допълнение или обстоятелствено пояснение), в/пред МинистерскиЯ съвет (не Министерски), МинистерствоТО на здравеопазването, ВоенномедицинскаТА академия.
Иначе излиза, че е един/една от много. Нали винаги казваме АйфеловаТА кула, СтатуяТА на свободата?
Всъщност, както се вижда в изброените примери, човек и с френско Р, Любен-Дилово Ч и дори компромисно тези, които Л произнасят като У (“маука Бъугария”) могат да говорят благозвучен или поне правилен български, стига да имат нужните знания и навици. И да не пренебрегват значението на ударенията и елементарните граматически правила.
Иначе такива хора сами трябва да избягват да застават пред микрофон.
Или за тях трябва да се възроди тромбата на Вили.
Бисери от ефира
След пожар, в тв репортаж: Какво ще правите след тази - спокойно можем да кажем - трагедия...
Точно след малко следват новините...
Преди да задълбаем в темата...
Кръводарителят - този безвъзмезден човек
Ще направим скромен опит да се свържем (по телефона)
Неговите впечатлителни карикатури (за Илия Бешков)
Ще бъде отправен мащабен призив...
Да говорим по тази уязвима тема
Да погледнем навън - към прогнозата за времето
Само по нашата телевизия двама лекари спасиха бременна жена и бебето ѝ (става дума за анонсиран репортаж, не за инцидент в студиото или ново риалити).
