Младежкият жаргон е вечно обречен да бъде неразбираем
Младежкият жаргон, онзи особен език, с който по-младите поколения общуват, надявайки се да не бъдат разбирани от техните родители, се променя.
Днешните младежки говори не са това, което бяха преди 30, 50 или 100 години. Но продължават да са също така неразбираеми за по дъртите. Когато преди десетилетия се появяват първите такива говори, те повече приличат на езика на престъпни или занаятчийски групи. Които използват свои си думи,
за да не бъдат разбирани от хора, външни на общността
Така например се появяват франкмасоните, които имат загадъчни ритуали и знаци, като използват практиките и езика на средновековните зидарски цехове. Съвременното масонство е чисто символично просветителско братство, което обаче е съхранило езотериката на древните занаятчийски общности.
Младежките говори възникват по подобен начин както ложите, но заемат много думи от престъпни и етнически общности. Думи, които са останали в езика на тези, които са били млади преди 50 години като гепя, скивам, гадже, кинти, чалга, готин са привнесени от аргото на столичните квартирни грабители и циганските музиканти.
Напълно е възможно съвременните млади да не ги разбират и да гледат на тях като на езика в “Под игото”. Сега много се говори, че младите използват много чуждици, англицизми. Което е така и не съвсем така.
Езиковедите забелязват своеобразна хибридизация
Като се използва английска дума, която се съешава с българска морфема и в резултат имаме дума с различен смисъл. Която, ако не си допуснат в конвенцията на младежкото общуване, не я разбираш. Първата такава хибридна дума, която е и най-разбираема, е текствам. Което означава
пиша съобщение на мобилен телефон или друг дивайс
След това бе масово последвана от думи като поствам, лайквам, хейтя. Което доведе до появата на думи като флекся и столквам.
Според доц. Владислав Миланов от Софийския университет пътят, по който навлизат думи в българския език, е чужд корен с българска наставка. Другият вариант е коренът да е български, а наставката да е чужда. Имаме много активни словообразувателни наставки като “-ирам”, “-увам”. Те са начин да се приспособяват нови думи. Особено при младите хора има конкуренция -
копирам става копвам, принтирам става принтвам, пействам, поствам, банкирам, чекирам
Езикът, на който говорят днешните млади, е неразбираем за по-възрастните не защото е нещо много таен или има твърде много английски думи, а защото думите се образуват по много необичаен начин със своеобразно хибридизиране на английски думи с български наставки.
Възрастните, дори и да знаят английски, често може да бъдат “застреляни” от дума в речника на тийнейджъра у дома.
Такъв е и примерът на един от най-известните български спортисти, първия и единствен българин, шампион и голмайстор на английската Висша лига по футбол Димитър Бербатов. Макар наскоро да направи емоционална реч към българските деца, в която на техен език обяснява, че наргилетата, райският газ, алкохолът, цигарите, наркотиците и биенето не ги правят готини, а загубени, докато образованието, езиците, уважението към родители и учители и да помагаш на хората всъщност те правят готин, се оказва, че у дома самият той понякога е приеман трудно за човека с опит, даващ правилните съвети.
По този начин и той се потопил в странния свят на тийнречника. “Обяснявах на голямата дъщеря: “Това не е правилно”. И изведнъж чувам: “Тате, какво ми флексваш сега?”. Стоя и не мога да повярвам.
Първо, като не знаех какво е флекс, трябваше да попитам. Впоследствие разбрах, започнах да влизам и в начина на говорене. И отговорих: “Тате, флексвам, защото имам самочувствието, че мога да флексвам, изхождайки от личния ми опит, всичко, което съм научил и всичко, което съм постигнал. Така че ще си флексвам колкото си искам”, разказва с усмивка Димитър Бербатов.
“Флексвам” е типичен пример за хибридна дума. От английското flex - опъвам, и българската наставка за първо лице единствено число. Придобила е смисъл на самохвалствам, фукам се, самоизтъквам се.
По подобен начин се образуват и други думи от езика на младите като прочутата столквам. Която значи следя някого в социалните мрежи. Тя идва от английската stalker, която значи преследвач. С думата столквам се описва явлението, при което човек, без да го прави явно, преглежда профила на друг човек, обичайно от противоположния пол - гледа снимки, приятели, локации.
Има и още думи, които от английски навлизат в речника на младите. Например Cringe - използва се като: “Много се изложи, пълна трагедия си!”, side eye - когато някой върти очи и бройка околните, Milf - майка, която тийнейджърите намират за супер готина и секси, dilf - баща, който тийнейджърките намират за супер готин и секси.
За момиче, което е много успешно в това, с което се занимава, има самочувствие и показва солидни финансови възможности влиза в оборот думата girlboss, а gaslight се употребява, когато при някакъв спор човек не зачита аргументите, а изтъква единствено своята гледна точка.
Изгустирал е, когато някой е прекалил твърде много с алкохол, яко се е напушил или “предобрил” с друг вид наркотици, а low key се отнася за тих и спокоен, не много силен, емоционален или забележим, или пък описва нещо като нисък интензитет, сдържан, обратното е high key. А когато нещо много ти харесва, не искаш на никого да кажеш откъде си го взел, колко струва и т.н., и го пазиш в тайна само за себе си, тогава се употребява думата gatekeep.
Throw shade пък е когато младият човек иска да критикува някого или да го обиди.
“Садвам” е отново побългарена версия на sad - натъжавам се. Ако чуете младеж да каже “това е много лит”, разбирайте “това е яко”. Много е “дрип” не значи, че някой е дрипав, напротив - “много е стилен”. “Слейваш” си е истински суперлатив - “изглеждаш убийствено добре”. Ако не разбирате нищо от езика на младежите, рискувате да чуете, че сте истински “бумър” - представител на старото поколение.
Езиковеди отбелязват, че днешното арго на младите е с по-малко тарикатски думи, отколкото на предишни поколения, които са приемали повече думи от езика на престъпни общности за сметка на видоизменени чуждици.
