В региона ни се очертава сериозен недостиг на електроенергия, каза пред журналисти днес Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).
Причините са развитие на електромобилността и производството на зелен водород, уточни той при представяне на изследване на агенция "Тренд" за развитието на ядрената енергетика в страната, което се състоя в София, предаде БТА.
Потреблението ще расте и недостигът може да бъде компенсиран само с възобновяеми енергийни източници, системи за съхранение и поне 100 тераватчаса от ядрени централи за региона на Югоизточна Европа, каза Цачев. Има условия за изграждане на ядрени централи в региона – в момента има четири държави, които имат ядрени централи, като само България има две лицензирани ядрени площадки. Тоест, ние имаме сериозен и уникален шанс за развитие на сектора и създаване на преимущество в региона при производството на електроенергия.
Изследване, направено миналата година по поръчка на ЕК, показва, че до 2030 година в България ще има 200 000 електромобила, каза Ангелин Цачев. Потребената от тях електроенергия ще бъде от порядъка на 600 000 - 700 000 мегаватчаса. До 2040 година се очаква в страната да има 2 милиона електромобила с годишна консумация от 7 гигаватчаса, а през 2050 година ще имаме 3,5 млн. електромобила, за които ще са нужни 13-14 гигаватчаса. Това дава възможност за работа на поне два блока на ядрена централа, тъй като те ще произвеждат общо около 15 гигаватчаса годишно.
За съхранение на индустриална енергия батериите не дават нужните резултати, смята Цачев. При инсталиране на един мегават йонно-литиеви батерии се ползва 60 процента от капацитета. Разреждането на батерията до нула процента съкращава изключително много живота й. Не може да се говори, че този вид батерии ще работят десет години и с три хиляди цикъла на зареждане. Единствените технологии, които могат да се ползват за съхранение на енергия сега, са ПАВЕЦ и системите с компресиран въздух, каза той.
Възможностите на страната са сериозни и държавата трябва да се съсредоточи върху такива проекти, защото балансирането на ВЕИ е сериозно предизвикателство. 6000 мегавата мощности на батерии за съхранение на енергия не могат да решат проблема. В ЕСО са постъпили заявления за над 35 000 мегавата мощности. Само 30 процента от тях да се реализират- това са 10 000 мегавата и произведената от тях енергия многократно ще надхвърли капацитета на батериите от 6000 мегаватчаса, каза Цачев. Трябват ни системи за съхранение на енергия, но с доста по-голям капацитет – може би 50 000 – 60 000 мегаватчаса. Това може да се постигне, както вече казах, само с ПАВЕЦ и системи за компресиран въздух, посочи Цачев.
Ива Петрова, заместник-министър на енергетиката, посочи, че визията за развитие на електроенергията стъпва на моделиране за изграждане на ядрени централи. Това не е само идея, има и аналитична база и ние можем да кажем, че са ни нужни нови мощности. Осъзнаваме, че трябва да развием тази визия за развитие на електроенергията в цялостна енергийна стратегия, включваща визията за топлоенергията и за ползване на природен газ, каза Ива Петрова. Анализите са правени от широк кръг експерти и остава да се изчистят прогнозите за развитие на търсенето на електроенергия, добави тя.
