До 6-ия си месец животното трябва да изпълнява 7 команди за послушание, а до една година - да преодолява всякакви фобии и стресови ситуации
Като истински герои бяха посрещнати в България спасителните кучета и техните водачи, завърнали се от Турция. Там се включиха в издирването на затрупани хора под руините след земетресението.
Благой Максимов от Разлог с Хера, Атанас Уков от Банско с Норд, Любен Джолев от Разлог с Нико, Минко Банчев от Троян с Берго и Георги Балабанов от Самоков с Макс заедно със спасителите Красен Георгиев, Румен Баряков, Марин И. Хитров, Тервел Тотев, Захари Димитров, Иван Тушев и д-р Борислав Стойчев заминаха с първата българска група часове след трусовете.
Нашите четириноги от породите “Немска овчарка”, “Лабрадор” и “Белгийска овчарка” успяха да спасят жена и 5-членно семейство, като маркираха и още много места, под които откриха признаци на живот. Въпреки нараняванията по лапите си те безотказно работиха на терен.
Кучетата, колеги на планинските спасители,
със своите над 200 млн. рецептора за обоняние са незаменими в подобни бедствени ситуации
При такива разрушения са важни първите 3-4 дни, както и участието на специално обучени кучета, за да могат да се изровят живи хора под останките на съборени сгради. Четириногите откриват признаци на живот на дълбочина до 8-10 метра.
По време на акциите в Хатай нашите кучета показаха, че са добри не само при работа по затрупани от лавини, но и под разрушения. 21 са спасителните кучета на българската Планинска спасителна служба (ПСС).
Половината от тях са с оперативен клас С, който е най-високият, останалите продължават обучението си и са в по-ниските класове А и В.
За спасително куче човек се грижи като за бебе от семейството, казват водачи.
Трябва да се научиш да го разбираш, защото то не говори, а трябва да те разбира и да изпълнява командите
Важно е кучето, което ще става спасител, да започне да се възпитава още когато е на 45 дни и поколения от рода му да са били спасители или служебни кучета - т.е. да има работна линия.
Добри родители са тези, които са тренирани за работа в среда с взривни вещества, защото пипат леко и внимателно.
Голямо значение има изграждането на здрава връзка с водача. За обучението се използва специална методика, като до третата година кучето трябва вече да е стигнало най-високия оперативен клас за намиране на затрупани от лавини, изгубени в планината или при природни бедствия.
Всяка година минават по 3 опреснителни курса, за да се поддържат в кондиция, но реално водачът работи с него денонощно, защото кучето живее в дома му. То не е куфар, който стои в гардероба и се изважда при нужда, обясняват водачите.
До шестия месец трябва да си е научило името, да познава нашийника си, да се движи с водача и да изпълнява командите от общото послушание - “Стой”, “Седни”, “Легни”, “На място”, “Търси”, “Редом”, “В крак”.
Крият се предмети, които да намира. Важно е командата да се подава веднъж, а не да се повтаря - иначе то ще свикне, че трябва да я изпълнява едва на третия път например.
Обучението продължава, докато се стигне до безотказна работа и да изпълнява всичко от първа команда.
В началото кучето се обучава да търси водача си с визуална връзка и да подава сигнал чрез лай. За разлика от полицейските при спасителните се потиска агресията, защото трябва да откриват човек и да са деликатни при срещата с него.
Потиска се и ловният инстинкт, за да може, когато е в планината и види животно, да не хуква след него, а да търси човека.
До една година трябва да се научи да преодолява всички фобии и стресови ситуации - да се вози на шейна и на лифт, да прави десант от хеликоптер, да обикаля без страх мазета и тераси.
Намирането на човек под лавина или под отломки от сгради става най-вече по миризмата. В зависимост от това на каква дълбочина е затрупаният, какво има над него - сняг, строителни материали или др., какво е сцеплението им и дали има пролуки,
добре обучено куче може да открие човек и до 8-10 метра дълбочина
От малки кучетата се учат да висят с въже с лебедка и да правят десант от 40 м височина, защото невинаги има къде да кацнат хеликоптерите. С всяко се работи индивидуално - имат различни характери и като хората са с 4 типа темперамент.
Най-добрите за обучение и работа са сангвиниците - със силна психика, стабилност и подвижност.
Работят обикновено най-много до 10-годишна възраст. След това се “пенсионират”, защото заради тежката работа и натоварения живот се изхабяват и често развиват ставни заболявания.
Планинският спасител, който иска да стане водач, също минава през обучение, за да се запознае със спецификата на отглеждането и преценява дали ще може да се справи. А е важно и цялото му семейство да го заобича.
Не може да го вземеш у дома и след време да се откажеш. Оперативната двойка водач - куче е за цял живот. След като се пенсионира, то отново остава при своя водач до края на живота си.
Благой кръщава своите любимци на богове - Зевс, Ерос и Хера
Когато доброволецът към отряда на ПСС в Разлог Благой Максимов решава да си вземе трето поред спасително куче, няма съмнение, че името му ще е божествено - Хера.
Първите две са били Зевс и Ерос.
Белгийската овчарка Малиноа Хера е единствената женска в компанията на още 20 мъжки в групата за спасителни кучета. Хера е на 3 г. и 7 месеца и е взета от Словакия с проверено родословие и родители - кучета за спорт.
Благой от дете е привързан към кучетата и в дома му винаги е имало домашен любимец. Затова и когато става планински спасител, родителите и сестра му изобщо не са коментирали дали трябва да се отглежда такова специфично куче.
Като член на фамилията Хера живее в дома на стопанина си, който пък всеки ден отдава нужното внимание. В зависимост от дежурствата, които дава в пожарната, Благой отделя поне по 1-2 часа на ден за разходки на Хера.
Освен гранулираната храна си позволява да я поглези понякога с месо, за сила и здравина дава рибено масло или яйца.
“Женско куче не се препоръчва да е в групата на спасителните, защото, когато се разгони, привлича мъжките и те забравят да си вършат работата. Разсейват се и хукват след нея. ПСС направи компромис с моето женско, но в Турция то доказа, че е на отлично ниво.
Женското куче обаче повече се привързва към стопанина си”, гордее се Благой.
Само преди 5 месеца - в края на септември, Хера за първи път е станала майка. Родила е 7 малки, които кърмила близо два месеца и след това са дадени при новите си стопани. Едното е в дома на планински спасител от отряда в Сандански и ще бъде обучавано като спасително.
Останалите ще се отглеждат като домашни любимци. Партньорът на Хера е внимателно подбран - от полицейската школа за служебни кучета в Берковица, където се обучават да търсят взривове, наркотици, както и да залавят престъпници, които се опитват да избягат.
В Турция Хера е получила наранявания - вероятно е порязала крака си на стъкло.
“Там кучетата стъпват върху всякакви отломки и най-вероятно се е наранила от стъкло или друг остър предмет. Веднага обработих раната и Хера вече се възстановява, макар и все още леко да накуцва”, казва водачът й.
Той не дава лакомство като награда за добре свършена работа, а дава играчка. Парченце сухо месо например ще го хапне за секунди и няма да усети насладата от постигнатия успех.
“Давам любимата играчка топка и започваме да си играем по-дълго. Това е забавно за нея, любимо занимание, което доставя удоволствие. За нея наградата е играта. Така тя е свикнала да не обръща внимание на храната.
Ако покажеш храна и играчка, ще избере второто. Няма да обърне внимание на лакомството.
Това е и много важно, защото сега в Турция под развалините има всякакви миризми на храни, но тя ги подминаваше и се фокусираше само върху човешките”, обяснява водачът Благой Максимов.
Нико бил на 60 дни, когато е приет в дома на Любен Джолев
Вече 19 години Любен Джолев е доброволец в отряда на ПСС в Разлог. Винаги е бил водач на спасително куче, а вече е и инструктор. Неговият Нико е на 4 г. и половина, той е третото куче на Джолев.
Предишните две - Лорк и Жак, са били немски овчарки, сега е взел от развъдник в Стара Загора белгийска. Приел в дома си Нико, когато е бебе на 60 дни.
“Когато бяхме на курсове в чужбина, ни казаха, че белгийските овчарки дават много добри работни резултати. Реших да пробвам. Обучението на белгийската овчарка е по-различно от на немската.
Немската е по-уравновесена, първо мисли, после действа. Белгийската обратно - тя е по-енергична и бърза. С правилно обучение, когато насочиш тази бързина правилно, дава отлични резултати. Показа го и в спасителната операция сега в Турция.
На курс в Словения Нико бе сред най-добрите и откри затрупан от лавина на близо 3 метра, а после влезе и в изкопаната дупка”, разказва Любчо. Нико е с доказано родословие - баща му е следово куче, майка му също има работна линия.
“Като го видях, беше много палав, също като дъщеря ми Никол. Може би затова реших да го кръстя така”, разказва водачът. В двора на стопанина си кучето си има къщичка и легло като истински член на семейството. Двете дъщери на Любчо много му се радват и искат да го разхождат сами.
“Децата ми знаят, че това не е обикновен домашен любимец, а работно куче, затова винаги и аз съм с тях, когато излизат навън. Начинът на разходка е по-специфичен и е свързан винаги с някаква тренировка, при която децата ми имат роля”, обяснява планинският спасител.
Овчарката се храни с гранули, които са предоставени от ПСС. Понякога получава и черен дроб или пък бульони от хрущяли с ориз. В гранулите има достатъчно полезни вещества, така че рядко се налага допълнителен прием на витамини.
В Турция Любчо оставял кучето да поема колкото храна иска, без да го ограничава, защото било много изтощено. Досега не се е случвало Нико да боледува.
Има си обаче личен ветеринар, към когото стопанинът се обръща за съвети, ваксини и обезпаразитяване. По време на мисията в Хатай овчарката е получила дребни наранявания и драскотини от обикалянето на срутените сгради.
“Установих, че има висок праг на търпимост към болката. Когато видях, че има рани, ги напръсках със спрей против замърсяване и възпаление. При обучението се стараем да ги приспособяваме към околната среда.
Тренировките не са само в гората или върху сняг, но и на асфалт или върху друга земна повърхност, така че лапите да са по-здрави и привикнали към всякакви условия”, обяснява Любчо.
Заедно с колегата му Благой Максимов те са пожарникари, а в спасителните акции се включват като доброволци. Заради липса на закон за доброволчеството всеки път, когато се налага да участват в спасителни акции, разчитат на разбирането от страна на шефовете си Валентин Василев и Александър Джартов, на които са благодарни.
Джолев благодари и на български пожарникар в Швеция, който също е водач на куче, за изпратеното дарение от 20 комплекта дрехи с вградени седалки, с които били в Турция.
Норд не работи добре, ако Атанас се е сринал духом
Немската овчарка Норд е неразделен спътник на своя водач, 35-годишния Атанас Уков, който е сред най-младите инструктори в групата за спасяване с кучета.
Той има близо 15 г. опит в най-тежките акции в Пирин и е сред най-опитните в отряда на ПСС в Банско.
Норд още няма 3 г. и също както останалите четириноги има работна линия в родословието си. Макар и малък, има оперативен клас С и е първи при издирване на затрупани от лавини или изгубени в Пирин - спасил е много животи.
Уков, който е и инструктор, казва, че когато водачът вземе кучето, не гледа на него само като на партньор. То става част от начина му на живот. Социализирал е Норд още като бебе да има доверие към непознат човек.
Най-важна обаче е връзката между водач и куче, която се изгражда в първите месеци на кучето.
“Важно е водачът да не се поддава на емоциите, защото отиваме да вършим работа. Ако се срина психически, Норд ще го усети, ще му повлияе и няма да може да върши работа.
Така беше и в Хатай, където действахме професионално и кучетата показаха отлични резултати. Няма никакво значение кое куче точно колко живи хора е маркирало.
Важно е, че проявихме силна екипна работа, както винаги сме правили.
Всеки има определена функция. Ако един работи с кучето, друг му пази гърба. Ние минаваме по руините, кучетата маркират живот, и след това се изтегляме.
После идват хората и техниката, които разравят останките и вадят живите. Имахме на доста места локализирани живи, дано след нас да са успели да ги извадят”, разказва Уков.
