За всяко 1 евро, инвестирано в нови ВЕИ мощности, трябва да се предвижда 1 евро за развитие на мрежите. Това каза председателят на КЕВР Иван Иванов на кръгла маса за развитието на електроенергийните мрежи. От 2022 до 2030 г. се предвижда изграждане на 759 мегавата вятърни мощности (увеличение 3,4 пъти) и 2894 мегавата соларни (увеличение 2,5 пъти спрямо сегашните).
Затова мрежите трябва да бъдат реорганизирани за управление на товарите и за евентуално претоварване, смята председателят на КЕВР. Инвестициите се осигуряват през регулираните цени, но и с грантове по плана за възстановяване. От плана обаче са изключени разпределителните мрежи.
Мрежата трябва да се развива поради нарастването на потреблението, каза главният изпълнителен директор на групата “Електрохолд България” Карел Крал. На територията на компанията потребителите се увеличили с над 30% през последните години. През 2022 г. заявленията за присъединяване на фотоволтаици са 8000 при 1000 на година преди. “От всичките заявления изградените са около 10%. Голямата част от тях са спекула. Но ние трябва да им пазим мощности”, каза Крал.
Анжела Тонева, член на УС и изпълнителен директор на “Енерго-Про Варна”, заяви, че за последната година има 209% ръст на заявленията за присъединяване на ВЕИ, основно фотоволтаици. Според нея присъединяването на нови ВЕИ мощности оттук нататък ще доведе до дисбаланс в мрежата и до увеличение на мрежовите тарифи.
На територията на ЕВН през 2022 г. има заявки за над 130 мегавата нови потребители и 2400 мегавата за ВЕИ мощности. Тя настоя за механизъм за отсяване на спекулативните заявки, които блокират капацитет в мрежата.
