Не сме герои, вършехме си работата, казват седмината от група "Специализирани оперативни дейности" в Горна Оряховица, които спасяваха в Бесни и Адъяман.
И най-зрелищните кадри и клипове не могат да разкажат за трагедията на хората, за тяхната безпомощност и страданието им. Това твърдят след 11-дневна мисия в района на унищожителното земетресение в Турция спасителите от сектор СОД към РДПБЗН – Велико Търново в Горна Оряховица.
Милко Николаев, Мирослав Маринов, Калин Йорданов, Минчо Минчев, Веселин Гочев, Николай Бонев, Николай Николов не се колебаят и за минута, когато им се обаждат за мисията. Групата започва да се организира три часа след труса и веднага потегля с техниката си към границата. Готови са за дълга мисия. Почти 48 часа продължава пътуването в много трудни метеорологични условия, пресичайки планински региони и по разрушени от земетресението пътища. Спасителите са настанени в лагер, изграден на стадион, за да се гарантира безопасността им и са включени в създадените модули, под ръководството на центъра за управление на спасителните дейности. Българите работят в Бесни и Адъяман заедно с екип от Полша, в някои операции си сътрудничат със спасители от Китай и Венецуела. "Получихме пълно съдействие от местните хора. Бяха изключително гостоприемни и се отнасяха с огромно уважение към нашата работа, благодарни са", разказват спасителите след връщането си.
Милко Николаев и Мирослав Маринов, които имат над 30 години стаж в екипа, са участвали и в спасителна мисия след земетресението с епицентър Измит през 1999 г. "Сегашните мащаби на трагедията са много по-големи, но в същото време организацията беше по-добра, а и техниката се е развила много. Работеше се по европейските стандарти за спасителни мисии и всичко, което можеше да бъде направено за спасяване на повече хора, беше направено, казват двамата.
Издирването на оцелели започва първо от информацията на местните жители, които дават сведения къде може да има хора. След това се използват различни технически способи – лайф гард, който улавя сърдечна дейност под руините, геофон пък засича звуци до 30 метра дълбочина, включително стържене с нокти изпод панелите, термокамери, кучета. "Когато се установи местонахождението на жив човек, започват действия за достигането и спасяването му. Най-сложната ситуация бе при спасяването на жена в Бесни, която ни отне над 20 часа. Започна още през нощта с информация от местните, че чуват стонове. Установихме, че има оцелял. Беше трудно, защото се подходи от различни места, докато се стигне до жената. Работихме на смени, за да я извадим", разказа Калин Йорданов.
"През цялото време има риск и за спасителите, но това е нашата работа. Ние сме професионалисти, работата ни и в България е свързана с трагични ситуации и смърт, така че не се имаме за герои", коментират горнооряховските спасители.
Като усещане ще го помним, докато сме живи. Мащабите на трагедията са огромни, казват мъжете в униформи.
