Княз Александър I Български прави първото служебно правителство
На 10 февруари 1879 година императорският комисар княз Александър Дондуков-Корсаков открива Учредителното събрание в Търново, което трябва да приеме българската конституция. За председател е избран Антим Видински. Руският княз пък предлага проекта за основен закон и въодушевен казва: Народните представители са господари, да го приемат такъв, какъвто е, или да го изменят както те си знаят.
По-късно Драган Цанков свидетелства, че още от първия ден българските народни представители се се разделили на две групи - “разгащени” и “опнати”, които от по-после започнали да се наричат либерали и консерватори. “Разгащените, като по-многочислени, надвиха и
съставиха българската конституция от руски проект с наметнат ямурлук на белгийската”,
пише той. Най-яростни са споровете по въпроса еднокамарен или двукамарен да е българският парламент и тогава се оформят двете крила на либерали и консерватори. От техните среди излиза предложението висшата камара на Народното събрание да е Сенат. В него трябва да влизат 20 души над 40 години, които да са пожизнени - 10 или 15 да са назначени от княза, а останалите да са там по право като най-заслужили. Изискуемото условие било да имат имот най-малко за 2000 лева или висше образование. Това пък вбесява либералите, които не са особено образовани. Става Дядо Славейков и казва: “Вие чували ли сте, че султанът има дембелхина (б.а. - дембел - лентяй, когото хранят и дава понякога съвети). Ето такава дембелхина искат да създадат и у нас”. И продължава: Камарата може да се наводни от хора, най гюрултаджии на света, каквито са адвокатите.
Лидери на либералното крило са Драган Цанков, Петко Каравелов и Петко Славейков. Консерваторите са предвождани от Константин Стоилов, Григор Начович, Марко Балабанов, Димитър Греков и Тодор Икономов - първите четирима завършили най-добро за времето си образование в Хайделберг, Виена и Париж, а Тодор Икономов - Духовната академия в Киев. Либералите обаче са народни любимци заради приноса си за първоначална просвета и борбата за свобода и се ползват с огромна популярност.
В Учредителното събрание от 63 парламентарни дни само за 6 - от 22 до 27 март, се обсъждат всичките 169 члена на конституцията, или на “органическия устав”, както е наричан тогава. На 16 април депутатите възторжено се прегръщат и в Търново гърмят салюти - конституцията е приета.
Според Берлинския договор изборът на княз трябва да стане “свободно от народа, като този избор се утвърди от Високата порта при съгласието на Великите сили” след приемане на “органическия устав”. И се допълва, че “никой член на управляващите династии в европейските Велики сили не ще може да бъде избран за княз на България”.
Изборът е Александър Йозеф фон Батенберг, който е
немец, но пък и племенник на Мария Александровна,
станала едва 17-годишна съпруга на руския император Александър II. Изглежда, че условията на Берлинския договор са изпълнени - немски принц е, одобрен е от Александър II и Бисмарк, а и не е член на никоя от управляващите династии. Пропуснат е обаче фактът, че трябва да бъде “избран свободно от народа”. Уведомен с телеграма от дядо Антим, бъдещият княз събира семейния съвет, който одобрява избора му. После немски юристи анализират конституцията и не го насърчават, защото изводът им е, че е крайно демократична. Допълват, че в страната, управлението на която ще поеме, няма политически традиции, затова трябва да се опита да увеличи личната си власт. След посещението при канцлера Бисмарк пък получава съвета: “Идете в България, все ще Ви остане един приятен спомен за старини”. Мнението на юристите ще се окаже пророческо и пристигнал в България, младият княз ще разбере, че конституцията ограничава властта му. Като изключим Италия и Франция, в останалите Велики сили конституциите укрепват императорската власт.
Князът тръгва от Италия с кораб, спира за кратко в Цариград, среща се с българите и Осман паша и вечерта отплава за Варна. Черно море, още от Босфора огромни вълни люшкат кораба, във Варна княз Дондуков го посреща хладно, разочарован, че не той е предложен за княз, няма кочияш за каляската, а и преспива в условия, в които в родния му дом спят слугите. След като полага клетва в Търново, че ще спазва Конституцията, е коронован под името Александър I Български. Същата вечер градът е обхванат от пожар, тръгнал от купа сено. Младият княз е борбен немец и не обръща внимание на такива поличби.
Пристига в София на 24 юни, посрещат го с арка, пред която вдъхновена реч държи софийският губернатор Тодор Бурмов. От следващия ден Батенберг се захваща да състави правителство. Понеже няма опит, той се съветва с руския консул Давидов и оценявайки неговите съвети,
стига до идеята да направи коалиционно правителство
Ръководители на основните министерства трябва да бъдат според замисъла му Петко Каравелов, Драган Цанков, Григор Начович и Димитър Греков. Князът уведомява Драган Цанков, но той категорично отказва да влезе в правителство с консерваторите. Следва покана към Петко Каравелов и той първоначално приема. Разбрал това, лидерът на Либералната партия Драган Цанков го заплашва, че ако приеме, ще го изгони. Следва отказ. Князът е принуден да състави правителство само от консерватори. Тук общото е Конституцията. Князът смята, че тя ограничава правата му, особено по отношение на законодателната инициатива. Консерваторите я смятат за твърде демократична, а либералите обратно - ограничавала правата на народа.
В новите министерства са заварени и либерали, назначени от временното руско управление. В своите “Строители на съвременна България” Симеон Радев разказва за Димитър Петков и Стефан Стамболов, останали като чиновници в Министерството на вътрешните дела. Полуобразованият Петков по цял ден преписва документи и усвоява бюрократичния език. Стамболов, сам учил в Духовната академия в Одеса, няма подобни мъки и се изляга на дивана и чете вестници.
Скоро тихият саботаж му омръзва и подава оставка, която е приета след две седмици.
Задачите на правителството са да организира първите свободни избори за Обикновено народно събрание,
да преговаря с английския собственик за откупуване на жп линията Русе - Варна, каквото е изискването на Берлинския договор, да утвърди правила за общинско, градско и селско управление, да създаде органи на държавно управление, тъй като дотогава са само два - Народно събрание и Министерски съвет. С указ на княз Дондуков на 17 януари 1879 г. е създадена и БНБ. Поради категоричния отказ на либералите да приемат закони, предложени от консерватори, се управлява с решения и правила. Излизат и два неочаквани проблема. Първият е разбойничеството, което се появява в Дели Ормана, където чети нападат селата, Това е борба срещу завземане на земите не само на изселилите се турци, но и на тези, останали в България, от българи с мотива, че някога те са насила отнети от техни предци. Правителството назначава смесени комисии от българи и турци, които да доказват на кого са земите.
В такава ожесточена борба между само две партии първият български министерски кабинет не свършва кой знае колко работа.
Изборите са насрочени за 30 септември и 6 октомври. Населението е 2 млн., като малко под половината са жени, които нямат право на глас.
Либералите печелят убедително и в Първото народно събрание имат 150 срещу 30 депутати на консерваторите Князът обаче прави второ правителство начело с митрополит Климент - писателя Васил Друмев.
При откриване на сесията на 2 ноември в тронното си слово той призовава: “Европа зорко следи първото законодателно събрание на България и по действията му ще прецени доколко българският народ е способен да оползотвори правата, с които е удостоен. Вашата спокойна работа и мъдрите ви дела ще бъдат в полза на целия народ. Позволявам си да ви посъветвам и горещо да ви помоля да не губите повече време в безплодни дискусии, а
да се заемете колкото може по-скоро с разискването на законопроектите и бюджета,
което е най-важната ви задача. Така ще оправдаете доверието на вашите избиратели и ще заслужите доверието на цивилизования свят”.
Кой ли да чуе княза? След като слиза от трибуната, доминиращите 5:1 либерали започват да крещят: “Долу кабинетът!”. Присъстващите министри не могат да вземат думата. След като виковете стихват, се преминава към избор на председател. Избран е Петко Каравелов. Веднага след това се обсъжда вот на недоверие към кабинета. Князът обаче отказва да приеме документа, но сменя трима души - първоначално определения за министър-председател Бурмов, Марко Балабанов и Георги Атанасович. На реплики на консерваторите за спазване на Конституцията и почитане на княза в Народното събрание Стамболов на няколко пъти отговаря:
Какъв княз? Ние сме князете, представителите на народа”,
намеквайки, че Александър Батенберг не е избран “свободно от народа”, а след разбирателство между Великите сили.
Единственият закон, който приема това правителство, е за организирането на Българската армия, а митрополит Климент нарежда двама охранители да бдят денонощно пред дома му. Принуден, княз Александър разпуска правителството на 20 януари, насрочва нови избори, които печелят убедително пак либералите и той им дава мандата.
На 26 март 1880 г. е сформирано правителството на Драган Цанков с министър на финансите Петко Каравелов. За обуздаване на либералите обаче в правителството е включен и руснак като военен министър, първоначално Павел Плеве, който се отказва, после Александър Тимлер и накрая Казимир Ернрот.
Правителството променя избирателния закон, приема закони за съдене на министрите, за устройството на съдилищата, сечене на монети, заселване на изоставени земи от татарите и черкезите, административното деление и за подобряване положението на поборниците. Удар по популярността на либералите обаче е приемане на закон за десятъка върху земеделската продукция, като по този начин те възстановяват данъка юшур отпреди 1878 г.
Сега пък във върла опозиция минават консерваторите,
които наричат този данък вреден за частната инициатива. Защитавайки княза, се позовават на чл. 109 от Търновската конституция, който казва, че законопроектите и предложенията на правителството се внасят в Народното събрание по княжеска заповед, и питат: С коя княжеска заповед обаче се внесоха законопроектите за монетите, за опълчението, за мировите съдии, за банката на Поляков и пр., и пр. Тоя начин на действие е предателски към нашия господар.
Консерваторите обвиняват управляващите и в други нарушения на Конституцията. Едното от тях днес звучи смехотворно. Чл. 106 казва, че на княза се дава титлата “светлост”. Либералите го нарушили, като въвели обръщението “Височество”. И излиза пак несъвъършенството на Конституцията. Този път и либералите са съгласни и заявяват, че основна политическа и икономическа единица не е държавата, а общината.
Всички тези политически интриги и крамоли омръзват на княза и
на 27 април 1881 г. София осъмва с листовки, съдържащи прокламацията на Александър I Български към народа
В нея четем: Българе! Аз положих клетва на Конституцията. Държал съм клетвата си и ще я опазя докрай. Но тази клетва, която изисква да пазя “свято и ненарушимо Конституцията и законите на Княжеството”, ми налага “да имам пред очи във всичките си разпореждания само ползата и доброто на Княжеството”.
За ползата и доброто прочее на Княжеството, аз считам своя свещена длъжност да обявя най-тържествено пред народа си, че днешното положение на работите в Княжеството прави невъзможно изпълнението на моята задача.
Затова, основавайки се на правата, които ми дава Конституцията, аз реших: Да свикам в най-непродължително време Великото народно събрание -върховний орган на народната воля, за да му обявя моето последно решение и да му предам с короната наедно съдбините на българския народ.
От 27 април до 1 юли управлява първото служебно правителство в България.
Второто велико народно събрание е в Свищов на 1 юли 1881 г. Градът два дни е под обсада от привърженици на консерватори и либерали, които се опитват да се налагат върху опонентите си по стародавна българска традиция - с бой.
На княза е дадено правото да управлява с укази 7 години, а Търновската конституция е суспендирана.
