Случаят NEXO има репутационни ефекти както в държавата, така и извън нея и те не са само по отношение на хората, желаещи да работят у нас, но и по отношение на чуждестранните инвеститори и начина, по който гледат на нашия пазар. Това заяви пред БНР Илия Кръстев - председател на Управителния съвет на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии. Според него това е поправимо, въпросът е как се действа в такава ситуация.
"Ние по принцип приветстваме усилията на институциите да провеждат разследвания, когато имат съмнения за нарушения на закона, но в тези случаи обаче без да се създават различни внушения. В случая това се прехвърли под някаква форма върху целия сектор. Медийно доста подробно беше отразено, от негативна гледна точка, как хора от сектора участват активно в процеси в обществото, което е съвсем нормална част от всяка една демокрация. Това е начинът, по който се случват нещата в една демокрация. Тези хора трябва да се поощряват, а не да бъдат публично опозорявани", коментира той.
Кръстев бе категоричен, че не са проверявали служителите си дали са дарявали на партии. По думите му не е работа на компаниите да контролират процеса по даренията. Той обаче изтъкна, че хора от сектора са дарявали големи суми за различни неща - в образование, подкрепа за украинските бежанци и други. Това не е нещо, с което тези хора трябва да се срамуват, подчерта той.
Ако искаме да се дефинираме като иновативна икономика, трябва да има създадено доверие от държавата и институциите по отношение на такива процеси, коментира Илия Кръстев.
"Машините за гласуване, електронизацията в държава - това е важен въпрос и начинът, по който се подхожда към него също е доста критичен по отношение на това как обществото възприема тези процеси и по какъв начин държавата я виждат чуждестранните инвеститори", обясни още той.
Кръстев коментира и приетите промени от депутатите в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, с които се улеснява издаването на Синя карта за ЕС за наемане на чуждестранни кадри за работа у нас.
Според него досега това не се е случило от една страна заради политическата нестабилност и по-трудното движение на такъв тип въпроси. Освен това той определи темата като популистка - такава, която се използва като дъвка за това "как пазарът ни щял да бъде залят с хора от трети страни".
В момента като икономика имаме между 10-20 хил. души недостиг на хора с квалификация годишно, подчерта Илия Кръстев. По думите му това не можем да го компенсираме като икономика. Този тип регламент не е валиден само за IT-сферата, а и за всички други сфери, подчерта той:
"Глобалната икономика, променяйки се толкова бързо и имайки изискания към такъв тип специалисти и ние не можейки да компенсираме тези изисквания, продължаваме да сме на опашката по отношение на един тип индустрии, които в Западна Европа и САЩ се развиват много по-бързо".
Кръстев е категоричен, че това със сигурност няма да залее нашия пазар с хора от трети страни. По думите му всички държави се конкурират за тези хора.
Той очаква най-много специалисти да дойдат от страните от Балканския полуостров, Русия и бившите съветски републики.
В контекста на войната в Украйна това е възможност, смята Илия Кръстев и добави мнението си:
"Това е възможност, с която ние до голяма степен се забавихме по отношение на възползването от нея. Все още имаме шанс да успеем да привлечем част от тези хора".
