ВКС връща за ново разглеждане на Апелативен съд – Бургас делото срещу Симеон Д. и Костадин С. за опит да отнемат 52 лв. от таксиметров шофьор през 2017 г. в с. Дражево, придружен с опит за убийство, съобщиха от ВКС.
С Решение № 50149/23.01.2023 г. по наказателно дело № 472/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението по в.н.о.х.д. № 41/2021 г. на Апелативен съд – Бургас и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите Симеон Д. и Костадин С. и на частния обвинител Апостол В. срещу въззивното решение, с което е изменена присъдата по н.о.х.д. № 24/2019 г. на Окръжен съд – Ямбол.
Делото е за втори път пред касационната инстанция.
С първоинстанционната присъда Симеон Д. и Костадин С. са признати за виновни в това, че на 11.12.2017 г. в с. Дражево, обл. Ямбол, действайки в съучастие като съизвършители, направили опит да отнемат 52 лв. от таксиметровия шофьор Апостол В., употребили сила и заплашване, а деянието е придружено с опит за убийство и не е довършено по независещи от подсъдимите причини. Костадин С., макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 години, а на Симеон Д. – 16 години.
С въззивното решение присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано в опит за грабеж, придружен със средна телесна повреда. Намалени са наказанията на 8 години „лишаване от свобода“ за Симеон Д. и на 2 години и 4 месеца „лишаване от свобода“ за Костадин С. Присъдата е потвърдена в останалата ѝ част.
Тричленният състав на ВКС приема за основателни доводите на частното обвинение за наличието на противоречиви, дори взаимно изключващи се, аргументи в мотивите на въззивното решение относно интерпретирането на доказателствата и извеждането на заключения за правно значими факти, имащи пряко отражение върху изводите, касаещи обективната и особено субективната страна на деянието. Според върховните съдии в желанието си да интерпретира фактите в насока, позволяваща да направи различни изводи от тези на първата инстанция относно умисъла на подсъдимите, въззивният съд се е предоверил на едни доказателствени източници – обясненията на подсъдимите относно техните намерения за физическото и психическо въздействие по отношение на пострадалия, и е игнорирал голяма част от доказателствата, относими също към субективната страна на деянието – данните за използваното оръжие, за предварително създадената организация – избор на място и време от денонощието, организирането на засада, скриването на Костадин С., ролята му да стреля с пушка в тялото на пострадалия и то в жизненоважна част, отстоянието му от мястото, където се е намирал шофьорът, пистолета и ножа, с които е бил въоръжен Симеон Д. Пренебрегнати са обстоятелства, имащи отношение към обективното изясняване на относимите факти, а именно сведенията, че като ученик в спортното училище Костадин С. е посещавал курсове по стрелба и се е учил да стреля с пушка. Същите са били обсъдени от първия съд, но са премълчани от въззивната инстанция, с което е демонстрирана липса на обективност и коректност на доказателствения анализ.
Констатираните пропуски рефлектират пряко и върху правилното приложение на материалния закон. Убедителни са възраженията, че въззивният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, довели до промяна в благоприятна за подсъдимите насока – преквалифициране на деянието по по-леко наказуемия състав. Върховните съдии намират, че като е отхвърлил правната оценка на първоинстанционния съд за наличие на пряк (в случая – алтернативен) умисъл у подсъдимите относно причиняване на смърт на пострадалия като начин за отнемане на парите му, апелативният съд е игнорирал значителна част от изложените обстоятелства, стигайки и до абсурдния извод за намерението им единствено да го сплашат, при което му причинили средна телесна повреда. Тричленният състав на ВКС е категоричен, че при стрелбата с огнестрелно оръжие от сравнително близко разстояние в лявата гръбна половина на пострадалия от лице, което въпреки младата си възраст е било добре запознато с характеристиките, поразителната способност и начина за боравене с подобно оръжие, не може да бъде изведен нито субективен, нито обективен критерий за локализиране на последиците до един по-лек съставомерен резултат, какъвто е средна телесна повреда. „Възпроизвеждането на въпросния изстрел по интензитет е достатъчен да причини летален изход, ако не се окаже навременна и специализираната медицинска помощ. При тази хипотеза не се касае само до допускане на резултата като възможен, защото при това допускане, изразяващо се в безразличие, примиряване с по-тежкия допълнителен резултат, има известна степен на вероятност за настъпването на последиците, възможност, която не дефинира резултата като неизбежен. В настоящия случай подсъдимите са съзнавали напълно ясно, че наред с пряко целения резултат ще настъпи с положителност и по-тежкият. Невъзпроизвеждането на втори изстрел, както и обстоятелството, че пострадалият „след прострелването бил в съзнание и в състояние да извършва активни и целенасочени движения“, което му е дало възможност да избяга и да потърси медицинска помощ, каквато му е оказана, не са факти, които могат да се интерпретират в полза на съжденията за липса на пряк умисъл в действията на извършителите, пише в мотивите.
В решението на ВКС се поставя въпросът за процесуалните правомощия на касационния съд и съдбата на делото. Посочва се, че пред ВКС не е депозиран протест от прокуратурата, в който да се изразява недоволство от въззивното решение по отношение и на двамата подсъдими. Налице е жалба на частния обвинител с оплакване за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието, относима само към осъждането на Симеон Д. Следователно ефектът, който може да се предизвика от касационната жалба на частния обвинител, се отнася единствено до този подсъдим. По отношение на Костадин С. действа забраната за reformatio in pejus (забрана за влошаване положението на обжалващия), отбелязват върховните съдии и допълват, че при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК ВКС следва да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане. В резултат на това, при постановяване на новия акт от апелативния съд, следва да се съобразят горните изисквания и дори при евентуално решение на съда за коригиране на фактите, обуславящо приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление, за каквото е имало обвинение пред първия съд, това не би имало последици по отношение на подсъдимия Костадин С.
