Енергийна стратегия предвижда да бъде размразен проектът “Горна Арда” и да се оправи ПАВЕЦ “Чаира”
Два веца на река Дунав предвижда разработената от
екипа на енергийния министър Росен Христов стратегия за развитие на енергетиката до 2053 г., научи “24 часа”. Документът ще бъде представен официално днес.
Първата централа, която ще е с мощност 840 мегавата и ще е при Никопол - Турну Мъгуреле, има проучвания и оценка. Проведени са и срещи с енергийния министър на Румъния. През следващия месец ще се подпише меморандум между двете държави за проекта, а строителството ѝ ще продължи поне пет-шест години. Според Христов тази централа ще бъде много ефективна, защото ще работи с голямо натоварване. Заедно с веца ще се изгради и още един мост над Дунав между Румъния и България.
Втората централа се предвижда да е при Силистра, но за там тепърва ще се правят проучвания.
В новата енергийна стратегия е записано и
продължаване
на мегапроекта
“Горна Арда”
Проектът бе размразен през 1998 г., година по-късно бе направена и първа копка. След фалита на “Джейлан холдинг”, който бе посочен от турска страна като участник, в края на 2008 г. австрийската компания ЕВН и “Алпине бау” изкупиха дяловете.
През септември 2009 г. “Хидроенергийна компания “Горна Арда” бе определена за инвеститор в каскадата. През 2010 г. се подписва акционерно споразумение между НЕК и ЕВН, като австрийците държат 70% от смесеното дружество.
По проект трябваше да бъдат изградени три язовира с по един вец от 170 мегавата. През февруари 2017 г. обаче австрийците замразяват проекта.
Сега Христов твърди, че ЕВН искат да излязат от проекта и ще бъдат заменени от държавата или ще се търси друг инвеститор.
Възстановяването на ПАВЕЦ “Чаира” и разширяването ѝ с язовир “Яденица” също е записано в стратегията.
Документът предвижда и
4 нови
ядрени блока -
два на площадката в Белене и два в АЕЦ “Козлодуй”. “Въпросът е дали да използваме сегашното оборудване, или ще го продадем. Но нашите анализи на потреблението показват, че от такива мощности има нужда. Защото разчитаме много на зелените технологии, но трябват базови мощности, както и мощности за съхранение на електроенергия”, посочва Христов.
По повод на въглищните централи е предвидено поетапно затваряне съответно през 2030, 2035 и 2038 г. Същото ще се случи и с мините. Терените в мини “Марица-изток” ще се предлагат за рекултивация на инвеститори, но все още нямало кандидати. Според министъра щяло да има възвръщаемост, ако там се направят големи мощности от фотоволтаици.
В областта на природния газ стратегията предвижда увеличаване на капацитета на газовата връзка България-Гърция от 3 на 5 млрд. куб. м.
В преноса на електроенергия ще се увеличава капацитетът на далекопроводите с Турция, както и коридор за пренос на ток през Румъния и Словакия към Унгария.
Предвижда се намаление на консумацията на ток при битовите потребители благодарение на санирането. Увеличение на консумацията се очаква при индустрията, тъй като все по-голяма част от бизнеса се отказва от природния газ и минава на ток.
За производството на водород, на който се разчита поетапно да замести газа, също ще сa нужни допълнителни мощности за производство на електроенергия. Третият сегмент, който ще доведе до по-голямо потребление на ток, е електрификацията на транспорта.
Направили сме анализи колко се увеличава потреблението, за да го задоволим, казва министърът.
Във вторник Росен Христов е поканил всички заинтересовани страни - работодатели, синдикати, депутати, представители на енергийния бизнес, на обсъждането на проекта за енергийна стратегия. Министърът смята, че задължително трябва да се постигне съгласие какво ще се прави в следващите 30 години, защото в енергетиката проектите са дългосрочни и трябва приемственост. И дава пример - ако няма да се строи АЕЦ “Белене”, с какво тези мощности да бъдат заместени.
