Малката североизточна община е на път да привлече инвестиция от близо 1 млрд. лева
Хиляди хора могат да получават помощ за сметките си за електроенергия за 35 години
Точно преди година улиците на малката Североизточна община Вълчи дол потъват в мрак. Притиснати от тройното увеличение на цените на електроенергията местните управници са принудени първи у нас да въведат режим на тока и да спрат осветлението. Хората не смеят да излязат от домовете си след залез, всяка вечер проверяват дали вратите са добре заключени, страхът от битова престъпност сковава живота и го връща към 90-те години на миналия век, във времената на режим на тока.
Само година по-късно обаче същата тази община получава изключителен шанс – един от най-големите инвеститори във възобновяеми енергийни източници в света е готов да изгради супер модерен вятърен парк точно там. Инвестицията е на стойност от около 900 млн. лева и предвижда 50 генератора с обща мощност от 350 МВт. Това ще бъде най-мащабният подобен парк у нас, който ще захрани около 250 хиляди домакинства със зелен ток. Хоризонтът на експлоатация е около 35 години, като инвеститорът ще използва собствени терени и финансиране от големи международни банкови институции, без да разчита на субсидии.
Без съмнение такъв проект може да превърне Вълчи дол в новия ВЕИ център на България с огромно стратегическо значение. Но какви ще са преките ползи за хората там и за местната икономика?
През последните години става все по-ясно, че Европа и светът като цяло поемат по пътя на устойчивото развитие и зелената икономика. Развитието на ВЕИ проекти е основен приоритет, както в стратегията на ЕС, така и на България, а енергийната криза след руската инвазия в Украйна поставя темата в спешен порядък и заради търсенето на варианти за увеличаване на енергийната независимост. Освен това въпреки ширещите се стари митове, електроенергията от ВЕИ е на значително по-ниска цена от произведената по други начини, което е изключително важно и за хората, и за бизнеса, като може да е повратната точка в това дали една икономика ще бъде конкурентоспособна.
А това означава, че във времена на обща икономическа несигурност точно общините, които привлекат подобни инвестиции на своя територията, със сигурност ще имат много по-добри и стабилни шансове за осигуряване на още нови инвестиции и европари в дългосрочен план. Това дава и по-добра основа за развитието на вече съществуващи там бизнеси – от търговия, през земеделие до туризъм, които могат да разширят дейността си и да увеличат приходите си.Шансовете за привличане на нови инвеститори се увеличава драстично, защото визията на световни гиганти като Google, VW и ИКЕА вече е да избират места с гарантиран достъп до зелена енергия.
И ако това звучи като по-обща и дългосрочна визия, то има и редица директни ползи, които могат да бъдат усетени във Вълчи дол още със старта на проекта – от откриването на нови работни места, през увеличението на приходите в общинската хазна и ангажимента на инвеститора за рехабилитация на пътища и инфраструктура до мащабна социална програма за милиони левове. „Добротич Уинд“ АД публично обяви, че ще реализира първата по рода си у нас програма за енергийни помощи. Компанията е готова да покрива до 500 лева от годишните сметки за ток на битови потребители през целия експлоатационен период на проекта (около 35 години). И не на последно място – да обезпечи уличното осветление в населените места в близост до парка, така че улиците отново да бъдат светли.
„Вълчи дол има шанс да е сред най-подходящите места за изграждане на ветрогенераторни паркове у нас и това е посочено изрично в националната стратегия. А интересът от страна на водещ международен инвеститор с опит и доказан социален ангажимент към хората, където работи, точно в този труден и несигурен момент за нас, определено е възможност, която не можем да подминем. И законът, и моралът, и отговорността към бъдещето на жителите във Вълчи дол ни задължават максимално бързо да дадем път на отговорните институции в България да започнат необходимите процедури за оценка и проверка на проекта. Нека ги оставим да си свършат работата и да дадат становища, за да имаме информиран избор.“, категоричен е кметът на Вълчи дол Георги Тронков.
Точно това трябва да се случи сега във Вълчи дол. В България процедурата за стартиране на такъв ВЕИ проект все още е административно тежка и дълга. До дни се очаква Общинският съвет във Вълчи дол да гласува решение за допуск до разработване на проект за Подробен устройствен план за 50 ветрогенераторни турбини и присъединителна инфраструктура. С това решение обаче реално не се дава „зелена светлина“ за проекта, а само се стартират процедурите по Закона за устройство на територията. Въпреки това обаче в общината се създава изкуствено напрежение по темата, като се стигна и до нерегламентирани протести пред общината и нахлуване на хора, които не са жители на Вълчи дол, на последното заседание на Общинския съвет.
„Това беше много неприятен инцидент, който все още не мога да си обясня. Голямата част от хората не са жители на Вълчи дол, а някои четяха предварително подготвени от някого изказвания и отправяха заплахи към общинските съветници. Лично за мен това е абсолютно недопустимо в правова държава и поставя редица въпроси като кой има интерес и защо се опитва да спре стартирането на съвсем законна процедура, с която дори не казваме „Да“ или „Не“ на проекта, а просто даваме възможност на компетентните органи да си свършат работата и да се отговори на въпросите на хората.“, коментира още кметът Тронков. „Не изключвам възможността и някой отвън да завижда на възможността, която се дава на Вълчи дол или определени хора да не искат успешни проекти тук по време на нашия мандат. Но законът трябва да се спазва и няма как да допуснем всички жители на Вълчи дол да станат заложници на интересите на малка група хора“, допълва той.
Хората в населените места, които биха спечелили най-много от реализацията на този проект, обаче не позволяват гласът им да бъде заглушен. Там инициират подписки в подкрепа на изграждането на вятърния парк. В село Добротич вече 95 от около 100 жители са заявили с подписа си, че са „За“ изграждането на вятърния парк.
„Тук болшинството от хората живеят трудно. Затова няма как с лека ръка да откажат някой да поеме 500 лева от сметката им за ток и то за толкова години напред. Или пък да помогне за ремонт на някоя обществена сграда, за детска площадка, за учебни пособия. Не е честно хора, които не са местни илизащитават само личните си интереси, да заплашват, да определят съдбата на най-затруднените и да ги ограбват.“, притеснен е кметът на село Добротич – Мехмед Ахмедов.
Добротич е и населеното място, което първо усети, подкрепата на такъв сериозен инвеститор дори преди стартиране на проекта. Преди дни уличното осветление там беше възстановено през цялата нощ, като „Добротич Уинд“ АД пое плащането за часовия пояс, който попадаше в зоната на тъмния режим.
„Сега Добротич свети цяла нощ и хората спят по-спокойно, не се страхуват. Това доказва, че срещу себе си имаме хора, които ни предлагат не само думи, но и дела.“, споделя още Мехмед Ахмедов.
Позитивите от дългосрочни мащабни ВЕИ инвестиции вече са налице в други общини като Каварна и Суворово, които от години имат инсталирани вятърни паркове. .
„Тези паркове не пречат на местното земеделие, даже изградените пътища между ветрогенераторите се ползват от земеделската техника, а видеонаблюдението и охраната на турбините гарантира липсата на кражби от нивите ни.“, разказва земеделецът Росен Димов от Каварна. Той допълва: „Фундаментите на генераторите не отнемат много земеделска земя и всичко около турбините се обработва“.
Добрият пример за успешно съжителство между земеделие и вятърна енергетика се виждат и в съседната община Суворово, където от вече близо 10 години работи вятърен парк.. Това увеличава приходите и подпомага реализирането на редица проекти, свързани с рехабилитацията и поддръжката на пътища и инфраструктура, които се използват от местните фермери. Самите те свидетелстват, че съжителстват в хармония с генераторите и това по никакъв начин не пречи нито на добивите им, нито на животновъдството.
„Откакто паркът в Суворово работи, кошерите ми станаха от 30 на 100. Аз отглеждам всякакви животни между вятърните генератори и всичко е наред. А земеделците около мен казват, че дори са повишили добивите си, защото според тях генераторите задържат влагата. А от пътищата всички сме доволни, стигаме много по-лесно до нивите.“, споделя животновъдът Исперих Бурханларски.
В по-дългосрочен план земеделците от двете общини очакват и допълнителни позитиви, като например ползването на евтина зелена енергия, което ще им даде допълнително конкурентно предимствов контекста на т.нар. „зелена сделка“ и неизбежните нови директиви, които ще се въвеждат поетапно от Европейския съюз.
Науката също е категорична – ако са спазени всички изисквания, вятърните паркове не са заплаха нито за растенията, нито за птиците и животните, нито за хората. „Самото присъствие на птици в близост с ветрогенераторите не означава риск за тях. Огромното множество видове птици никога не се сблъскват с вятърни генератори. Има и чувствителни видове, но по данни от предпроектните наблюдения такива в този район не са установени.“, категоричен е проф. д-р Павел Зехтинджиев от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Водещият орнитолог припомня, че производството на електроенергия от вятър е точно един от начините да се намали вредното въздействие върху околната среда, което помага на хората да живеят в по-чиста среда.
„Хората тук заслужаваме да живеем по-добре, по-сигурно, да имаме ремонтирани пътища, училища, лампите по улиците ни да светят. Бог и природата са ни дали вятър, сега ние трябва да изберем дали да сме умни и да го впрегнем да работи в наша полза или да превърнем този шанс във „вятър работа“, заключва Нежмедин Ахмедов, кмет на Михалич, още едно от селата най-пряко заинтересовани от реализацията на проекта.
Юристи обясняват, че по закон разрешаването на разработване на подробен устройствен план трябва да бъде допуснато, ако инвеститорът отговаря на законовите изисквания. След тази стъпка инвестиционното намерение следва да бъде разгледано от компетентните държавни органи, които да кажат тежката си дума. Гласуването на общинските съветници обаче ще бъде знаково и ще покаже доколко малките общини, а и България като държава, е готова на промяна в полза на хората. Какъв знак ще дадем на големите международни инвеститори, които идват у нас с нагласата да инвестират не просто в работещ бизнес с бъдеще, но и в местната общност. Дали сме готови за по-светло бъдеще или избираме да останем на тъмната улица от началото на прехода, където ще продължат да властват страхът и престъпността.
