Партиите мислят само за избори, но не и за това как се представят пред обществото. В това бе категоричен Георги Пирински, бивш министър на външните работи и ексдепутат от БСП, пред БНТ.
Шанс за отговорна политика винаги има, въпросът е има ли хора, които да го поемат. Според мен първият въпрос, който стои, е до каква степен ръководствата на партиите ще осъзнаят, доколкото виждам социологическите проучвания, че 85% от гражданите смятат, че България върви в недобра посока, а лидерите имат около 10% одобрение. Лидерите забравят, че основната им роля е да стабилизират държавата. За да застане една партия сериозно пред гражданите, не може да продължи да се явява на избори по същия начин, както досега, и да очаква различни резултати. Визирам не толкова конкретна партия. В първите си редици партиите имат лица, които предизвикват противоречиви реакции в обществото, посочи Пирински.
Преди отново да поискат доверието на хората, партиите трябва да осъзнат колко е важно да не се представят както досега. През последните месеци наблюдаваме едни опити за съставяне на едни или други парламентарни мнозинства и за излъчване на кабинет, като всеки подхожда към този процес с много затворена за себе си позиция, коментира той. И даде пример, че според него въпроси като плана за възстановяване трябва да се извадят от политическия злободневен ред.
Партиите мислят за избори, а не за нещо друго. Тук въпросът е как да се стигне до положение да не се стига отново до избори, категоричен е Пирински.
Попадна ми мнение на Георги Първанов - "промяна ще има, ако хората излязат на улицата". Не съм съгласен. Не това е очакването на обществото. Парламентът и партиите са отговорни да направят така, че следващите избори да са с друго качество - да излязат от тясната си партийна линия. Нека се запитаме следното - каква степен на обществено доверие би имал кабинет с трети мандат? На колко сериозна подкрепа може да разчита при положение, че имате един скаран парламент, който е еманация на едно силно разколебано общество, което в по-голямата си част не иска да гласува, посочи той.
Съвсем различно бе през 90-91 г. когато бе излъчен кабинетът Попов. Имаше две големи и обособени политически формации, те бяха в състояние да постигнат писмено споразумение въпреки политическото ожесточение, което не бе по-малко от сега, но бе изминат път от Националната кръгла маса, когато това ожесточение за първи път избухна пред обществото и бяха постигнати писмени споразумения как да има избори и как да бъде излъчено мнозинство, каза още Пирински.
10 януари за мен е един недобър пример, когато протест прерасна в погром на парламента. Бе допуснато и от протестиращите да се нахлуе в парламента, да се погази неприкосновеността на основната държавна институция. Виждате, че в такъв случай един протест преминава в погром. Безспорно след това се отключиха най-различни процеси, анализира той.
След 10 януари има другата дата - 4 февруари, когато в условията на една изострена докрай политическа обстановка, решението, което ръководството на БСП взе, бе да се избегне тежкият сблъсък. Последваха изборите на 19 април, които бяха спечелени от Обединението на демократичните сили - правителство, което извърши най-мащабната приватизация, продължи бившият депутат от БСП.
На ръба сме да счупим демокрацията. Виждате, че нарастват настроенията, че парламентарното управление няма особени шансове за резултатност. Въпросът е до партиите - какво избираме? Не може да се управлява без доверието на голямата част от гражданите. За да се получи то, всеки, който се явява на избори, трябва да чуе това и да осъзнае колко доверие е загубил, и да се преобразува в ново състояние с нови кандидати, посочи Пирински.
